Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  545         гр. София, 12 февруари  2009 г.     В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в публично заседание на трети декември. през две хиляди и осма година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова                            ЧЛЕНОВЕ: 1. Лиляна Методиева                                     2. Жанина Начева   при секретаря … Н. Цекова …………………………………… в присъствието на прокурора … Йотов …………………………................... изслуша докладваното от съдия Ж. Начева …………………………………… наказателно дело № 523 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на защитника (адв. Соколов) на подсъдимия Б. П. Н. против присъда № 4 от 2.07.2008 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 1629/08 г. В допълнението към жалбата са изложени съображения, от чието съдържание може да се изведе тезата на защитника. Според него, въззивният съд не е отчел смекчаващите вината обстоятелства – направеното признание на фактите в процедурата на съкратеното съдебно следствие и самото деяние, предвид ниската стойност на предмета на престъпление. С оглед на това прави искане за изменяване на присъдата и приложение на чл. 66, ал. 1 НК. В съдебно заседание адв. С поддържа жалбата. Счита, че присъдата е неправилна, тъй като не кореспондира на доказателствата и на закона. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 4 от 2.07.2008 г. по н. о. х. д. № 1629/08 г. Софийският градски съд е отменил изцяло оправдателната присъда на Софийския районен съд от 5.12.2007 г. по н. о. х. д. № 11729/06 г. и е признал подсъдимия Б. П. Н. за виновен в това, на 24.01.2005 г. в гр. С. да е отнел чужда движима вещ – 38,18 л. бензин на обща стойност 53,45 лева от владението на Т. И. М. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 НК и чл. 54 НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, на основание чл. 46, б. „б” ЗИН. Съдът е оправдал подсъдимия по повдигнатото обвинението за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 НК. В негова тежест е възложил разноските по делото. Жалбата, разгледана в рамките на касационните основания по чл. 348, ал. т. 2-3 НПК и допълнително аргументирани в какво се състоят, е ОСНОВАТЕЛНА. Доводът за несправедливостта на наказанието пряко е обвързан с твърдението на защитника, че първоинстанционното производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие. Съдебното производство пред Софийския районен съд действително се е развило в процедурата по гл. 27 НПК, след като в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият Б. П. Н. е признал изцяло фактите по обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Първоинстанционният съд е преценил, че признанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, но изложените обстоятелства в обвинителния акт не покриват всички признаци на престъпление, поради което е оправдал подсъдимия по повдигнатото обвинение - по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 НК. Сезиран с протест на прокурора, въззивният съд е приел, че при същите фактически обстоятелства деянието е съставомерно, затова в съгласие с правомощията си по чл. 334, т. 2 НПК е отменил първоинстанционната присъда и постановил нова, с която е осъдил подсъдимия за по-леко наказуемото престъпление по чл. 194, ал. 1 НК и съобразно правилата на чл. 54 НК е наложил наказание от три месеца лишаване от свобода. Съдът обаче е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, която го е задължавала да индивидуализира наказанието при условията на чл. 55 от НК. По своя характер това нарушение позволява да бъде отстранено и от касационния съд, който на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК следва да намали наказанието на подсъдимия, като замени лишаването от свобода, когато не е предвиден най- ниският предел, както е в случай на престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, с наказанието – пробация, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК. Софийският градски съд е констатирал ниска равностойност на предмета на престъплението, относително добри характеристични данни, личностна промяна в наркоманен стил, проявено критично отношение към престъпното поведение, предходни осъждания на Б. Н. Тези обстоятелства на престъплението и личността на неговия автор разкриват нуждата от допълнително въздействие по отношение на подсъдимия, извън задължителните пробационни мерки. Затова настоящият състав счита, че мярката по чл. 42а, ал. 2, т. 6 НК – безвъзмезден труд в полза на обществото за 100 (сто) часа в рамките на една година би била напълно подходяща, за да благоприятства коригиращия ефект на мерките по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК, всяка поотделно за срок от една година. В своята съвкупност предписаните пробационни мерки са достатъчни за да постигнат целите на наказанието по чл. 36 от НК. С оглед изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 , т. 3 НПК     Р Е Ш И:     ИЗМЕНЯВА присъда № 4 от 2.07.2008 г. по н. о. х. д. № 1629/08 г. на Софийския градски съд, като намалява наказанието от три месеца лишаване от свобода на подсъдимия Б. П. Н. при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК на наказание пробация с пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и сто часа безвъзмезден труд в полза на обществото за една година. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата на Софийския градски съд в останалата й част. Настоящето решение не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: