О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №374 гр.София, 15.08.2011 година В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ч.гражданско дело под № 314/2011 година Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. И. Р. и К. Р. Ч. от [населено място], общ.С. срещу определение № 101 от 25.03.2011 год. по в.гр.дело № 135/2011 год. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 405 от 15.02.2011 год. по гр.дело № 55/2010 год. на Смолянския районен съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане за отмяната му и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действие. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че двете съдебни инстанции са изразили становище относно допустимостта на иска с дефинирана правна квалификация, а са върнали исковата молба поради неотстраняване на нейни нередовности. Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: За да потвърди определението на районния съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по гр.дело № 55/2010 год., въззивният съд е приел, че въпреки депозираните многобройни молби, ищците така и не са формулирали допустимо искане /във всички молби се иска „довъзстановяване” на земеделски земи и гори/. Окръжният съд е приел, че не са изпълнени указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба с оглед изискванията и условията за иск по чл.124 ГПК, като ищците не са изложили твърдения по какъв начин към настоящия момент се легитимират като собственици на процесния имот, не са посочили обстоятелства, на които основават иска си, както и че липсват правни твърдения по какъв начин Общинска служба „Земеделие”-Б. оспорва собствеността им. Въз основа на това е прието, че след като ищците не са отстранили нередовностите на исковата молба, те не са установили и допустимостта на иска си. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, доколкото съществува вероятност окръжният съд, а и първоинстанционният съд, да са се произнесли преди да е бил изяснен характера на правоотношението, предмет на първоначалната искова молба от 15.01.2010 год. и последващите я уточнения от 01.02.2010 год./л.26/, от 16.04.2010 год./л.128/, от 28.10.2010 год./л.219-220/, от 09.02.2011 год./л.233-234/. За да се прецени дали един иск е допустим съобразно чл.130 ГПК, следва да са налице достатъчно данни за възникнал спор относно гражданско право или правно отношение, подведомствен на гражданските съдилища /чл.14, ал.1 и чл.124, ал.1 ГПК/. П. на съдилищата по граждански дела зависи от метода на регулиране на отношението. Граждански са всички правоотношения, регулирани с метода на равнопоставяне на техните субекти. Административният процес от своя страна е уредено от закона производство за разрешаване на административноправни спорове от съд или за изпълнение на административни притезания по принудителен ред. А. са споровете относно уредени от административното право отношения. В случая, няма достатъчно данни, за да се направи извод относно характера на правоотношението, за защита на което съдилищата са приели, че е бил предявен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК. Когато се касае за защита на право на собственост върху земеделски земи или гори, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и З., граждански спор, възникнал между правоспособни лица може да бъде предмет на гражданско дело, ако правото на възстановяване на собствеността е било заявено по реда на чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ, респ. по чл.13, ал.1 З. или чрез иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, респ. по чл.13, ал.2 З. и е било постановено решение на съответния административен оран за възстановяване на собствеността. Споровете, касаещи наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността върху земеделските земи или гори с решение на поземлените комисии /ОСЗГ/, когато не са свързани със спорове за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и чл.13, ал.8 З., са административноправни, а не граждански. В процесния случай, „ищците”/частни жалбоподатели/ твърдят, че от подлежащите на възстановяване * дка са им били възстановени общо * дка земи и гори, като остават: за възстановяване – * дка; за обезщетяване със земя – 16.162 дка и отделно в регулация, дворове и похабени * дка. Исковата молба е насочена срещу Общинската служба по земеделие-Б. и съдържа противоречиви твърдения, поради което не може да се установи дали е налице гражданско или административно правоотношение, за да се прилагат разпоредбите на чл.124, ал.1, чл.129 и чл.130 ГПК за предявяване на установителен иск за проверката на исковата молба и допустимостта на иска. Като се е произнесъл по редовността и допустимостта на искова молба, възприета от него като установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, без да е бил изяснен характера на спорното правоотношение, въззивният съд е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено заедно с потвърденото определение на първата инстанция, а делото следва да се върне на Смолянския районен съд, който да прецени следните обстоятелства, от които зависи подведомствеността на молбата за съдебна защита, а именно: подадени ли са заявления за възстановяване на собствеността върху земи и гори общо за 68.1 дка, и има ли произнасяне на поземлената комисия по тях. Ако не са били заявени или има влязъл в сила отказ да бъде възстановена собствеността, иск за правото на собственост не е допустим. Ако са били заявени за възстановяване и с оглед искането за обезщетяване, следва да се прецени дали не се касае за спор за административно право. В обобщение, обжалваното определение и потвърденото с него определение на първата инстанция за прекратяване на производството поради нередовност на исковата молба и недопустимост на иска, квалифициран по чл.124, ал.1 ГПК, следва да бъдат обезсилени, а делото се върне на районния съд за преценка на подведомствеността на спора. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И: ОБЕЗСИЛВА определение № 101 от 25.03.2011 год. по в.гр.дело № 135/2011 год. на Смолянския окръжен съд и потвърденото с него определение № 405 от 15.02.2011 год. по гр.дело № 55/2010 год. на Смолянския районен съд. ВРЪЩА делото на Смолянския районен съд за преценка на подведомствеността на спора. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/