Ключови фрази
Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * определяне на наказание при съкратено съдебно следствие

Р Е Ш Е Н И Е
№ 176
София, 20 април 2012 година

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

ПАВЛИНА ПАНОВА


при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Николай Любенов
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 408/2012 година.

Производството е образувано по саморъчна касационна жалба на подсъдимия Т. Х. Д. и жалба от защитника му-адв. Р. П. Л. от САК срещу решение № 9 от 24.01.2012 год. по внохд № 1287/2011 год. на Софийския апелативен съд.

В жалбите се прави оплакване за явна несправедливост на определеното на подсъдимия наказание и се иска да бъде намалено. Излага се довода, че определеното по размер наказание е завишено и с него няма да бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК.

Пред Върховния касационен съд Д. и защитникът му поддържат касационната жалба по изложените в нея основания и искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 355 от 23.11.2011 год. по нохд № 5040/2011 год. Софийският градски съд е признал подсъдимия Т. Х. Д. за виновен в това, че на 03.08.2010 год. около 06.00часа в гр.София,, в жк Красна поляна, на пазар „Росица.”, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 221.00лв. от владението на Х. Д. Г.-К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затвор.

С решение № 9 от 24.01.2012 год. по внохд № 1287/2011 год. на Софийския апелативен съд присъдата е потвърдена.

Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна.

Доводът за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК не се подкрепя от данните по делото.

Производството е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ от НПК, в което подсъдимият Д. е признал фактите в обвинителния акт и е приел да се ползва от последиците от предварителното изслушване по реда на чл. 373, ал. 1 и ал. 2 НПК. Въз основа на доказателствата събрани на досъдебното производство и признатите от подсъдимия фактически положения е прието, че той е осъществил състава на престъпленията по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Законова последица от това е определянето на наказание при условията на чл. 58а от НК.

Не е налице очевидно несъответствие между определения размер на наказанието, като правилно е съобразено съотношението между обстоятелствата за индивидуализирането му по чл. 54 от НК. Обсъждайки по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК възражението за явна несправедливост на наказанието въззивният съд е приел, че наказанието лишаване от свобода в размер на девет години лишаване от свобода, редуцирано от първоинстанционния съд по реда на чл. 59а, ал. 1 от НК на шест години е съобразено с изискванията на чл. 54, ал. 1 НК и на чл. 36 НК. Изложил е мотиви, които се споделят от настоящия касационен състав. При определяне на наказанието двете решаващи по фактите съдилища са съобразили, както високата степен на конкретното деяние, така и на подсъдимият като деец. Той е осъждан до този момент общо дванадесет пъти с влезли в сила присъди за престъпления срещу собствеността и срещу личността на различни граждани.

С изключение на наказанието по нохд № 17/2003 год., наложено от РС-Самоков с влязла в сила на 13.07.2004 год. присъда за престъпление по чл. 152, ал. 3,т. 5, във вр. чл. 29 от НК-седем години лишаване от свобода, наказанията по останалите единадесет присъди/виж л.12-24 от нохд № 5040/2011 год./ са групирани на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, с определение на Софийския окръжен съд по внчд № 294/2007 год., влязло в сила на 18.04.2008 год., като е било определено на Д. едно общо наказание от три години лишаване от свобода при ефективното му изтърпяване. Очевидно, оказаната до този момент спрямо Д. наказателна репресия, не е повлияла към спазването на закона и за превъзпитанието му.

Ето защо, наложеното наказание съответства на изискването за справедливост по чл. 35, ал. 3 от НК, не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и не дава основание за изменение на решението в желаната от подсъдимия насока.

По изложените съображения жалбата е неоснователна, а решението на въззивния съд, като законосъобразно и справедливо, следва да се остави в сила.

Воден от тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение


Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9 от 24.01.2012 год. по внохд № 1287/2011 год. на Софийския апелативен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: