Р Е Ш Е Н И Е № 134/2019 г. София, 03.02.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 296/2019 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. А. Н. Г. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Г. Г. - САК обжалва и иска отмяна на въззивно Решение No 3394 от 29.05.2018 година по гр. възз.д. Nо 17709/2014 година на СГС, в частта, с която въззивната жалба на А. Г. срещу решението на първата инстанция по уважения главен иск с правно основание чл. 108 ЗС е върната и въззивното производството е прекратено. С касационната жалба на А. Г. се поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила, основание за отмяна по чл. 281 т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса : за наличието на обоснован правен интерес от въззивното обжалване в хипотезата на позоваване на нарушения на материалния закон и процесуалните правила, засягащи отречени материални права на друга главна страна – необходим другар в процеса, за действието на СПН при заявени обективно кумулативно предявени искове срещу лица, имащи качеството на необходими другари и за обвързващата сила на мотивите помежду им в хипотезата на постановени от съда два противоречиви диспозитива срещу всеки един от другарите, поради липса на съдебна практика и с цел еднаквото и точно прилагане на закона. В срока по чл.287 ГПК, ответниците по касация по касационната жалба на А. Г. – Църковното настоятелство при храма „Свети Четиридесет Мъченици“ с.Кътина и О. Е. вземат становище в смисъл, че касационната жалба е неоснователна, тъй като постановеното решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Претендират се разноски. Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените в касационната жалба основания за отмяна, изразеното становище на ответниците по касация и техните доводи, в правомощията по чл. 290 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: Съдебното исково производство е образувано по иска на Църковното настоятелство при храма „Свети Четиридесет Мъченици“ с.Кътина, София срещу А. Н. Г. и О. О. Е. с правно основание чл. 108 ЗС да се признае за установено, че Църковното настоятелство е собственик на реална част от 383.41 кв.м. от дворно място, цялото от 1500 кв.м., съставляващо църковния двор на храм „Свети Четиридесет Мъченици“ в с.Кътина при описаните граници по НА No 78/81 година и се предаде владението на тази част, обособен с ПНИ като самостоятелен имот No *, кадастрален район 4479, [населено място]. С исковата молба, по главния иск на ЦН при Храм „Четиридесет Мъченици“ с.Кътина са оспорени два нотариални акта, легитимиращи ответниците - съответно А. Н. Г. и О. О. Е. за собственици на спорната част – а именно констативен НА No 92/2010 година за собственост на името на А. Г., издаден на основание земеделска реституция и НА No 58/2011 година, обективиращ договор за покупко - продажба в полза на О. Е.. С иска за ревандикация по чл. 108 ЗС обективно е съединен и иска на ЦН по чл. 109 ЗС, с който се иска ответниците да бъдат задължени да не рушат оградата на дворното място - църковен двор и да не безчинстват върху църковния имот. С подаден отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК О. Е. наред с доводите си, че е собственик на спорния имот е поискал на основание чл. 219, ал. 1 във вр. с чл. 3 ГПК привличане на трето лице помагач в лицето на А. Г. и, под условие за евентуална евикция при уважен главен иск по чл. 108 ЗС, като е предявил срещу А. Г. в качеството му на привлечено трето лице помагач „обратен иск“ с право основания чл. 189, ал. 1 във вр. с чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора за покупко – продажба, обективиран в НА No 58/2011 година съединен с иск за връщане на сумата 8000 лв. (осем хиляди лева) платени като цена по сделката. С Определение No 9329/07.06.2012 година постановено по ч.гр.д.No 4998/2012 година на СГС, IV –ВО е отменено Определение от 09.01.2012 година по гр.д.No 32411/2011 година на СРС-ГО,118, с-в с което е отказано привличане на трето лице помагач и приемане за съвместно разглеждане за заявен при условията на евентуалност обратен иск на О. Е. срещу А. Г. и е постановено, конституиране на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на А. Н. Г. в качеството на трето лице помагач на О. О. Е.. С посоченото определение няма произнасяне и в частта, с която е обжалван отказа на първата инстанция да приеме за разглеждане предявения обратен иска на О. Е. срещу А. Г.. С Определение от 05.11.2012 година, районният съд е приел за съвместно разглеждане предявения обратен иск като е оставил производството без движение поради нередовност на исковата молба. С последващо Разпореждане от 28.11.2012 година съдът е приел, че са налице предпоставките за разглеждане на иска и е дал ход на производството. В отговора по чл. 131 ГПК на А. Г., като ответник по главния иск, е оспорил допустимостта от съединяване към главния иск по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС и на „обратния иск„ заявен от О. Е. с правно основание чл. 189, ал. 1 във вр. с чл. 87, ал. 3 ЗЗД“. Подържал е теза за недопустимост на съединяването на исковете на две основания : 1./ че определението на районния съд от 09.01.2012 година не е отменено при обжалването му от въззивната инстанция и спорът не следва да се пререшава, и 2./ правото на иска може да бъде упражнено само и доколкото има защитимо субективно материално право в случая липсва притезателно право в полза на ищеца по обратния иск за разваляне на договор по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД и връщане на даденото по този договор на основание „съдебна евикция“, в случая претендираното „вземане“ не съществува към настоящия момент, поради което и искът за неговата правна защита не може да бъде заявен. С решението си по същество Софийският районен съд е 1./ уважил заявения от Църковното настоятелство при храма „Свети Четиридесет Мъченици“ с.Кътина, София иск срещу О. О. Е. с правно основание чл. 108 ЗС като е признал за установено, че Църковното настоятелство е собственик на реална част от 383.41 кв.м. от дворно място, цялото от 1500 кв.м., съставляващо част от църковния двор на храм „Свети Четиридесет Мъченици“ в с.Кътина при описаните граници по НА No 78/81 година и го е осъдил да предаде владението на тази част, обособен с ПНИ като самостоятелен имот No *, кадастрален район 4479, [населено място], но е отхвърлил иска по чл. 109 ЗС . Със същото решение са отхвърлени обективно заявените от Църковното настоятелство при храма „Свети Четиридесет Мъченици“ с.Кътина, София срещу А. Н. Г. искове с правно основание чл. 108 ЗС да се признае за установено, че Църковното настоятелство е собственик на реална част от 383.41 кв.м. от дворно място, цялото от 1500 кв.м., съставляващо църковния двор на храм „Свети Четиридесет Мъченици“ в с.Кътина при описаните граници по НА No 78/81 година и се предаде владението на тази част, обособен с ПНИ като самостоятелен имот No *, кадастрален район 4479, [населено място] и по чл. 109 ЗС да се преустановят действия, с които се препятства упражняване правото на собственост . Със същото решение районният съд е уважил заявения при условията на евентуалност от О. О. Е. срещу А. Н. Г. „обратен иск“ с право основания чл. 189, ал. 1 във вр. с чл. 87 , ал. 3 ЗЗД като е развалил договора за покупко – продажба, обективиран в НА No 58/2011 година и е осъдил А. Г. да заплати на О. О. Е. сумата 8000 лв. (осем хиляди лева) платени като цена по сделката. С обжалваното решение, Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК по предявената от А. Г. въззивна жалба, е обезсилил решението на първата инстанция в частта, с която на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в НА 58/2011 година по иска предявен от О. О. Е. срещу А. Н. Г.. Със същото решение е върната въззивната жалба на А. Г., насочена срещу решението на районния съд, в частта, с която е уважен иска по чл. 108 ЗС на Църковното настоятелство при храма „Свети Четиридесет Мъченици“ с.Кътина, София срещу О. О. Е. и производството пред втората инстанция е прекратено. По поставения правен въпрос При предявени искове за защита правото на собственост на конкретен недвижим имот, когато искът е заявен от повече от едно лице или срещу повече от едно лице, е налице хипотеза на необходимо другарство по см. на чл. 216, ал. 2 ГПК, но само и доколкото естеството на спорното правоотношение налага решението на съда да бъде еднакво по отношение на всеки един от тях. На въпроса дали другарството е задължително или факултативно отговорът следва да се даде по тълкувателен път, според това дали се касае за активна или пасивна страна в процеса, както и според установените по делото конкретни данни. При условията на пасивна легитимация на страната на ответника, в хипотезата, разгледана с разясненията на ТР № 4/2014 год., гласувано на 14 март 2016 година от ОСГК на ВКС, т.ЗБ се приема, в хипотезите на предявен иск срещу повече от едно лице на основание чл. 108 ЗС, когато единият от ответниците се е разпоредил със спорния недвижим имот в полза на втория ответник, заявеният иск срещу лицето, което се е разпоредило с имота има правен интерес, доколкото с извършеното разпореждане е нарушено правото на собственост на ищеца. В тези хипотези правният интерес е обусловен и от необходимостта, позитивното решение в полза на ищеца, да е еднакво по отношение на двамата ответника - прехвърлител и приобретател. Ако искът би бил предявен само против приобретателя и по делото бъде установено, че последният не е придобил правото на собственост на деривативно основание, защото праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да е обвързан от постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото, ето защо действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия /изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик. Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост, което от своя страна налага извод, че по отношение на установителната част от иска ответниците имат качеството на необходими другари. Уважаването на иска по чл. 108 ЗС срещу приобретателя и отхвърлянето му срещу прехвърлителя, безусловно предполага еднакво разрешение на иска в установителната част по отношение на двамата ответника касаещо доказаното право на собственост на ищеца по иска и обстоятелството, че владението на същия се упражнява само от ответника – приобретател. В тази насока следва извод за наличие на обоснован правен интерес от въззивното обжалване в хипотезата на позоваване на нарушения на материалния закон и процесуалните правила, засягащи отречени материални права на друга главна страна – необходим другар в процеса, за действието на СПН при заявени обективно кумулативно предявени искове срещу лица, имащи качеството на необходими другари и за обвързващата сила на мотивите помежду им в хипотезата на постановени от съда два противоречиви диспозитива срещу всеки един от другарите . По основателността на касационната жалба С касационната жалба, касаторът А. Г. обжалва въззивното решение в частта, с която неговата въззивна жалба, насочена срещу решението на първата инстанция по уважения главен иск с правно основание чл. 108 ЗС на ЦН на Храма „Свети Четиридесет Мъченици“ с.Кътина от отношение на ответника О. Е., е върната и въззивното производството е прекратено. За да постанови решението си в посочения смисъл, въззивният съд приема, че в случая касационната жалба е подадена от А. Г. срещу уважения ревандикационен иск, в качеството му на трето-лице помагач на ответника О. Е., а не в качеството му на главна страна по иска по чл. 108 ЗС (доколкото като главна страна по отношение на него има постановен отхвърлителен диспозитив по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, който изключва правния интерес от обжалване пред въззивната инстанция по реда на чл. 258 и сл. ГПК). Този извод на въззивния съд почива на данните по делото, а именно, че А. Г. е в качеството на трето- лице помагач на страната на ответника О. Е. по иска по чл. 108 ЗС, наред с това е в качеството на главна страна в установителната част на иска о чл. 108 ЗС , доколкото като титуляр на спорното по делото право на собственост към един минал момент се е разпоредил в полза на ответника, владеещ имота. Следва да бъде споделена тезата на въззивния съд, че в конкретния случай, двойното качество на страна в процеса на А. Г. (главна и подпомагаща), предполага допустимост на обжалване само като главна страна, доколкото предмета на защита като трето лице помагач съвпада изцяло с предмета на защита като главна страна по иска за собственост, а защитните средства, с които разполага като главна страна предполагат един по-широк спектър, но могат да бъдат упражнение само и доколкото е налице правен интерес от обжалването при краен неблагоприятен резултат за обжалващия. В случая няма спор, че като главна страна А. Г. няма правен интерес от самостоятелна въззивна жалба, поради обстоятелството, че искът по чл. 108 ЗС и по чл. 109 ЗС по отношение на него е отхвърлен. Поради липсата на въззивна жалба от страна на ответника О. Е. по уважения срещу него иск по чл. 108 ЗС, А. Г. не разполага и с процесуалната възможност да се присъедини към въззивната жалба на Е., ако би била подадена такава. Привличането на трето лице помагач е в онези хипотези, когато едно лице следва да подпомага защитата на една от страните по висящия процес за да може между тези страни - подпомагаща и подпомогната да имат сила решаващите мотиви на съда по основния спор. Доколкото привлеченото лице е главна страна, поради което той не може като конституирана подпомагаща страна едновременно да защитава, и то в по-значима степен чуждото (на подпомогнатата страна) субективно материално право от собственото си такова, когато чуждото право е еквивалентно на неговото в случая на частното правоприемство. В тази насока на разсъждения следва, разгледаната хипотеза, че след като законодателят не е предвидил възможността да обжалва като главна страна, то не може да упражни правото на въззивна жалба като трето-лице помагач. Това право има само третото лице, което участва в процеса единствено и и само в това му качество - на трето –лице помагач. По изложените съображения, настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден. По направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответниците по касация Църковното настоятелство (ЦН) при Храма „Свети Четиридесет Мъченици“ с.Кътина и О. Е..: Възмездяването на разноските по делото, направени за защита пред касационната инстанция са право на страната, в чиято полза е постановен благоприятния правен резултат - чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК. В случая това е само ответника по касация Църковното настоятелство при храма „Свети Четиридесет Мъченици“ с.Кътина. От представения договор за правна защита и съдействие № 762105 от дата 26.09.2018 година (л. 168) се установява, че страната е направила разноски за защита в размер на 650 лв. (шестстотин и петдесет лева), които следва да и бъдат присъдени. Ответникът по касация О. Е. е страна, която освен срещу ксационната жалба на А. Г. брани интересите си по делото с „насрещна касационна жалба„, подадена срещу същото въззивно решение, но в частта, с която е произнесен иск по чл. 189, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В тази част касационната му жалба е оставена без разглеждане, поради което и направените разноски за защита не могат да бъдат възмездени доколкото няма представен документ за размера на същите. Ето защо, Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение No 3394 от 29.05.2018 година по гр. възз.д. Nо 17709/2014 година на СГС, в частта, с която въззивната жалба на А. Г. срещу решението на първата инстанция по уважения главен иск с правно основание чл. 108 ЗС е върната и въззивното производството е прекратено . ОСЪЖДА А. Н. Г. от [населено място],[жк]бл. 209 вх. А ап. 11 ЕГН [ЕГН] да заплати на Църковното настоятелство (ЦН) при Храма „Свети Четиридесет Мъченици“ с.Кътина сумата 650 лв. (шестстотин и петдесет лева), разноски за защита пред касационната инстанция. Оставя без уважение искането на О. О. Е. от [населено място] [улица] за присъждане на разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: