Р Е Ш Е Н И Е № 1 София, 24.01.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска При участието на секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 619/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Столична община чрез кмета на общината Й. Ф. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4-ти състав № 46/16.01.2012 г., постановено по гр. д. № 2896/2011 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на Софийски градски съд, ГО, І-15 състав от 4.05.2011 г., постановено по гр. д. № 13041/2010 г., с което предявения от З. Н. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място] против Столична община иск за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди с правно основание чл. 49 ЗЗД е уважен частично до размер на сумата 15 000 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Според касатора въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли да се отмени решението и постанови друго, с което исковете се отхвърлят с присъждане разноски по делото. За ответник по касация З. Н. С. не е изразено становище по повод жалбата. За третото лице-помагач [фирма] не е изразено становище. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С определение № 1082/26.09.2012 г. по гр. д. № 619/2012 г. на Върховния касационен съд, в настоящия състав е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по формулирания с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос, касаещ определянето на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по чл. 52 ЗЗД в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд-р. ІІ от ППлВС № 4/68 г. За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: По размера на обезщетението въззивният съд е възприел като справедлив размерът, определен от първоинстанционния съд – 15 000 лв. В мотивите на въззивното решение е посочено, че вследствие претърпяната при падането травма ищцата е получила тежки увреждания на ударения крак, претоварване и изкривяване и на другия крак, като проведеното лечение не е довело до оздравяване, а болките и затрудненията в бита на ищцата са продължили месеци след падането й, а и по време на разглеждане на делото. Съдът е съобразил също така, че още от преди злополуката ищцата е страдала от заболявания на опорно-двигателния апарат, артрозни изменения и зашипявания на колянната става, които са обусловили 75 % намалена трудоспособност /установено с решение на ТЕЛК от 2004 г. и заключение на вещо лице д-р Б./. Касационната жалба е основателна. При определянето на размера на дължимата на ищцата репарация въззивният съд не е направил разграничение на болките и страданията, които безспорно ищцата търпи вследствие предходните й заболявания на опорно-двигателния апарат и тези, които са в причинна връзка с получените при процесната злополука травми, което е довело до постановяване на частично неправилно рещение, поради нарушаване на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. С оглед обстоятелствата на конкретния случай, така както са безспорно установени от събраните по делото доказателства, размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи на 12 000 лв. или присъденото обезщетение следва да се намали с 3 000 лв., в който смисъл въззивното решение следва да се коригира. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, четвърти състав № 46/16.01.2012 г. в частта, с която е потвърдено решение на Софийски градски съд, ГО, І-15 състав, постановено на 4.05.2011 г. по гр. д. № 13041/2010 г. в уважената част на иска, предявен от З. Н. С. против Столична Община за обезщетяване на неимуществени вреди с правно основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД до размер на сумата 3 000 лв. и в частта на разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Столична община, представлявана от Кмета Й. Ф. да заплати на З. Н. С. ЕГН [ЕГН], жив. [населено място], [улица], [жилищен адрес] обезщетение за неимуществени вреди от инцидент, настъпил на 17.01.2008 г. в [населено място], в района на автобусна спирка на [улица]в размер на сумата 12 000 лв., както и направените по делото разноски с оглед уважената част от иска в размер на сумата 264 лв., а по сметка на Върховен касационен съд държавна такса върху уважения размер на иска в размер на сумата 480 лв. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: