Р Е Ш Е Н И Е № 518 гр. София, 12.01.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора ЛАКОВ изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 510 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Б. К. Н. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 99/2010 г. по описа на Окръжен съд – гр. М. и отмяна на въззивното решение от 13.07.2010 г. в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда за приложението на чл. 68, ал. 1 НК. В искането се поддържа тезата, че наказанието по н. о. х. д. № 41/93 г. на Районния съд – гр. Л. от една година лишаване от свобода е било незаконосъобразно приведено в изпълнение. Излагат се съображения за изтекъл давностен срок по чл. 82, ал. 1, т. 4 и ал. 4 НК. Направено е искане за отмяна в тази част на въззивното решение по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела и връщане за ново разглеждане, или алтернативно – за частично прекратяване на наказателното производство. В съдебно заседание прокурорът от В. касационна прокуратура счита, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Защитникът е изразил становище, че поддържа направеното искане за възобновяване на наказателното дело. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: Процесуално допустимото искане е ОСНОВАТЕЛНО. С присъда от 21.04.2010 г. на Районния съд – гр. Л. по н. о. х. д. № 230/2010 г., подсъдимият Б. К. Н. е осъден за престъпление, извършено на 18.12.1998 г. по чл. 195 ал. 1, т. 3 и т. 7 НК на наказание от три месеца лишаване от свобода. Съдът е приел също, че престъплението е извършено в тригодишния изпитателен срок, за който е било отложено наказанието от една година лишаване от свобода по влязлата в сила на 18.06.1997 г. присъда на Районен съд – гр. Л. по н. о. х. д. № 41/93 г. за деяние, извършено на 17.10.1991 г., поради което е постановил подсъдимият да изтърпи условното наказание, на основание чл. 68, ал.1 НК. С въззивното решение от 13.07.2010 г. Окръжният съд – гр. М. е потвърдил присъдата, споделяйки изцяло и аргументите на първоинстанционния съд, че престъплението е било осъществено по време на определения изпитателен срок по н. о. х. д. № 41/93 г., затова осъденият следва да изтърпи отложеното наказание. Според данните по делото обаче Б. К. Н. има и други предходни осъждания, които изрично са отбелязани в направеното искане за възобновяване - по споразумение, влязло в сила на 8.10.2004 г. (н. о. х. д. № 326/04 г.) за престъпление по чл. 195, ал. 1 НК, извършено на 23.04.1997 г., с което е определено наказание от шест месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и по присъда, влязла в сила на 22.06.2005 г. (н. о. х. д. № 147/05 г.), с която е наложено наказание пробация за извършено в периода от м. 08.2003 г. до м. 01.2005 г. престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. От посоченото е видно, че престъплението по н. о. х. д. № 41/93 г. може да образува съвкупност с престъплението по н. о. х. д. № 326/04 г. При това положение преди да пристъпи към привеждане в изпълнение на наказанието по условната присъда (н. о. х. д. № 41/93 г.) от една година лишаване от свобода съдът е бил длъжен да прецени налице ли са отделни осъждания за реална съвкупност от престъпни деяния, излагайки мотиви относно законово предвидената възможност по чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК. Приложението на чл. 68 НК се явява последващо решението на този въпрос, защото извършените деяния до влизане на една присъда в сила са неразделна част от съвкупността и съдът не може да разглежда изолирано кое да е престъпление, влизащо в реалната съвкупност на престъпни деяния, за които по правило се налага едно общо наказание. Следователно искането на осъдения за отмяна на въззивното решение в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане следва да бъде уважено. С оглед на това липсва необходимост пространно да се обсъжда направеното искане за частично прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност за изпълнение на условното наказание по н. о. х. д. № 41/93 г. Поначало давността за изпълнение на наказанието, отложено по чл. 66, ал. 1 НК започва да тече от момента на влизане в сила на съдебния акт, с който наказанието е приведено в изпълнение, на основание чл. 68 НК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА в. н. о. х. д. № 99/2010 г. по описа на Окръжния съд – гр. М.. ОТМЕНЯ въззивно решение от 13.07.2010 г. в частта, с която е потвърдена присъдата от 21.04.2010 г. на Районния съд – гр. Л. по н. о. х. д. № 230/2010 г. за приложението на чл. 68, ал. 1 НК и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази му част от друг съдебен състав на Окръжен съд – гр. М. от стадия на съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: