Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * обезщетение за неизпълнение * предварителен договор * договор за покупко-продажба


Р Е Ш Е Н И Е

№ 792

С. 12.01.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и десета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА


при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 281 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. И. Д. от[населено място],чрез процесуалния си представител - адвокат Н. против въззивно решение от 3.11.2009г. по в.гр.д. № 602 по описа за 2009г.на Д. окръжен съд,с което е отменено решение № 1 от 30.04.2009г.по гр.д. № 499 по описа за 2008г. на Районен съд Добрич и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от Д. И. Д. против В. В. Р. иск за заплащане на сумата от 2000лв.,представляваща размера на платената цена по предварителен договор с нотариално заверени подписи за покупко-продажба на лек автомобил марка „Опел”модел”А.”с рама № WOL000058S5339079,за който договор прието,че е развален поради неизпълнение задължението на ответника, ведно със законната лихва, считано от 29.02.2008г.до окончателното й изплащане като неоснователен и са присъдени следващите се разноски. Искането в касационната жалба е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл.281 т.3 от ГПК и решаване на спора по същество с уважаване на предявения иск.

С определение № 503 от 13.05.2010г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос относно значението на обстоятелството,че страните са сключили предварителен договор за продажба на лек автомобил в писмена форма,с нотариална заверка на подписите-за основателността на предявения иск, който въпрос следва да се преценя с оглед задължението на съда да изследва вида и валидността на сключения договор и пред вид законоустановения регистрационен режим за моторните превозни средства съгласно чл.143 от ЗДвП.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното:

По въпроса,във връзка, с който е допуснато касационно обжалване:

При наличие на предявен иск,основателността на който ищецът обосновава с наличие на сключен между страните договор,който ответната страна оспорва,съдът следва да изследва волята на страните и съобразно ангажираните по делото доказателства,да прецени вида на този договор и неговата валидност.Едва след това се произнася по останалите възражения /каквито са-наличие на прехвърлено право на собственост и неизпълнение на задължения във връзка с установен регистрационния режим/.

Съгласно чл.144 ал.2 от ЗДвП –собствеността на регистрирани автомобили се прехвърля с писмен договор, с нотариална заверка на подписите,като в двуседмичен срок копие от този договор -праводателят е длъжен да предостави на службата, издала регистрационния номер, а приобритателят –на службата за регистрация по местоживеене/чл.145 от ЗДвП/.Пътното превозно средство се регистрира на името на новия собственик,за което в закона са предвидени множество изисквания и правила.Свидетелството за регистрация на автомобила е официален свидетелстващ документ,съставляващ доказателство относно съдържащите се в него изявления,включително и относно собственика на съответния автомобил /решение № 874 от 18.11.2009г. по гр.д.№ 4074/08г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК/.

По основателността на касационната жалба:

Въззивният съд е квалифицирал предявения иск- по чл.55 от ЗЗД. Счел го е за неоснователен,като е приел,че получена от ответника по делото имотна облага в размер на 2000лв. е въз основа на годно правно основание - подписан между страните писмен договор,с който ищеца е придобил собствеността върху процесния автомобил.Счел е,че за да направи този извод е достатъчно обстоятелството,че сключеният между страните договор е в изсикуемата се за прехвърляне на собствеността форма - писмена, с нотариална заверка на подписите.

Тези изводи на въззивния съд не се споделят от настоящия състав.

При положение,че ищецът е твърдял,че сключеният между страните предварителен договор за покупко-продажба е развален поради невъзможност за сключване на окончателен договор/пред вид продажбата на автомобила на трето лице/ и претендира обезщетение в размер на уговореното в предварителния договор,то иска следва да бъде квалифициран като такъв по чл.79 от ЗЗД.Следва да се посочи,че разминаването в посоченото правно основание не е съществено,тъй като независимо от него,въззивният съд фактически се е произнесъл и е разгледал иска съобразно наведените доводи в исковата молба.

Действително между страните по делото е бил сключен на 29.03.2004г.договор,но той не е договор за покупко-продажба на лек автомобил,а е предварителен договор.С него страните са се задължили-в срок до 1.05.2004г.да сключат окончателен- за покупко-продажба на л.а. марка „Опел”модел”А.”с рама № WOL000058S5339079.На посочената дата /29.03.2004г./-продавачът /сега ответник по делото/ е предал владението на автомобила на купувача,като купувачът /сега ищец по делото/ е дал сумата от 2 000лв.Съгласно т.7 от сключения предварителен договор- в случай,че продавачът се откаже от сделката или прехвърли собствеността на трето лице- дължи „да върне на купувача всички получени суми в двоен размер”.

Не се спори по делото,че окончателен договор между страните не е бил сключен.Не се спори и че автомобилът е бил продаден на 16.06.2004г. от продавача на друго лице/вж.издаденото в този смисъл удостоверение за регистрация от КАТ/. Предаването на сумата от 2000лв.от купувача на продавача е установено с отразеното в т.3 от сключения договор,където е посочено, че ”продавачът заявява,че е получил напълно в брой сумата от 2000лв.в момента на сключване на настоящия предварителен договор.” Не е доказано по никакъв начин възражението на ответника за връщане на така получената сума. Недоказано е и възражението му за това,че сключеният договор е симулативен, прикриващ договор за заем. Независимо от даденото от страните изрично съгласие съгласно чл.133 ал.2 от ГПК/отм./- съдържанието на сключения договор не е опровергано,тъй като разпитаните по делото свидетели не установяват – уговорка за предаване на пари срещу задължение за връщане,а такава за прехвърляне на собственост срещу цена.При така събраните гласни доказателствени средства-единственото доказателство по делото,установяващо волята на страните – е сключения между тях на 29.03.2004г.договор.Касае се за предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил,съгласно който продавачът е поел задължението да прехвърли на купувача собствеността му,което задължение не е изпълнил.Неизпълнението е основание за разваляне на сключения договор,от което пък-с оглед предявената претенция произтича задължението за заплащане на обезщетение.Поради липса на доказателства за отправена нарочна покана, за такава следва да се приеме връчването на исковата молба,от която дата и следва да се присъди дължимата лихва на основание чл.86 от ЗЗД. При липса на реално изпълнение-предявяването на иска поставя длъжника в забава от момента на връчване на преписа от исковата молба/решение № 706 от 20.12.2010г.по гр.д.№ 1769/09г.на ВКС,постановено по реда на чл.290 от ГПК/.

В случая е ирелевантно обстоятелството,че страните са сключили предварителния си договор с нотариална заверка на подписите.Наличието на подобна заверка не прави договора окончателен,защото в него не е налице изразена подобна воля и защото няма подобно законово установено изискване.Предварителният договор не прехвърля собственост и не представлява разпореждане с имущество,а е източник на облигационни отношения,обвързващи страните да се извърши продажба в предвидената от закона форма.Въз основа на него не може да се претендира продажна цена,преди обявяването му за окончателен.При пречка за обявяването му за окончателен /както е в случая/ може да се иска връщане или обезщетение.

Въз основа на гореизложеното настоящия съдебен състав приема, че постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен.Спорът следва да се реши по същество, на основание чл.293 от ГПК, с уважаване на предявения иск.
С оглед направеното искане,изхода от спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК-в полза на касатора следва да бъдат присъдени доказаните като направени по делото разноски.В случая –те са за държавни такси и възлизат на 157лв./от които 87лв.-пред първата инстанция и 70лв.-пред касационната/. За адвокатско възнаграждение-съдът не присъжда суми,тъй като липсват доказателства за заплащане на хонорар.
С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение от 3.11.2009г. по в.гр.д. № 602 по описа за 2009г.на Д. окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА В. В. Р. ЕГН [ЕГН] от[населено място] ул.”Люлин” № 1А да заплати на Д. И. Д. ЕГН [ЕГН] от[населено място] ж.к.”Д.”бл.20 вх.”Б” ап.15 сумата от 2 000лв./две хиляди/ лева, обезщетение за неизпълнение на поето задължение по предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Опел”модел ”А.” с рама № WOL000058S5339079,ведно със законната лихва,считано от 4.03.2008г.до окончателно заплащане на сумата,както и сумата от 157лв. -представляваща реално доказаните като направи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ:1.

2.