Р Е Ш Е Н И Е № 146 гр.С., 22.03.2011 г. Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1555/ 2009 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 1342/ 29.12.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1555/ 2009 г. по жалба на В. И. Д. е допуснато до касационно обжалване решение на П. окръжен съд № 1401/ 22.07.2009 г. по гр.д.№ 1526/ 2009 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката против [фирма] (сега с променено наименование - [фирма],[населено място]), искове с правно основание чл.224 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер 58,03 лв и с правно основание чл.222 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение поради уволнение при спиране на работата в размер 2 585,17 лв. Обжалването е допуснато за да се отговори от Върховния касационен съд на въпроса при уговорено в колективен трудов договор (КТД) актуализиране на месечното трудово възнаграждение на работника с процент от инфлационния индекс, трябва ли обезщетенията по чл.222 и чл.224 от КТ да се изчисляват върху база на актуализираното трудово възнаграждение. Преценката се предпоставя от решаването на въпроса за характера на сумите, които съгласно КТД следва да бъдат периодично начислявани към месечното брутно трудово възнаграждение на работника съобразно установената от Н. инфлация в страната. Ако тези суми представляват компенсация, целяща запазване на покупателната способност на получаваните от работника средства (както е прието от въззивния съд), то те не са елемент от дължимото по индивидуалното трудово правоотношение възнаграждение и не се включват в базата за изчисляване на обезщетенията по чл.222 и чл.224 от КТ. Ако с оглед клаузите на КТД се установи, че страните са уговорили включването на инфлационните надбавки в трудовото възнаграждение, то в такъв случай увеличените суми стават част от това възнаграждение и се включват в базата по чл.228 ал.1 от КТ. Общ отговор на поставения правен въпрос не може да бъде даден, а той зависи от това, какво в конкретния случай страните са уговорили в КТД. Що се касае конкретно до КТД, сключени между [фирма] (тогава [фирма]) и синдикатът, на който ищцата по настоящето дело е член, на 01.07.2004 г. и на 01.07.2006 г., съдържанието на клаузите им относно компенсиране на трудовото възнаграждение с оглед инфлацията, е изтълкувано по реда на чл.291 от ГПК от други състави на ВКС. Става въпрос за решения на ВКС № 636/ 04.11.2010 г. по гр.д.№ 1766/ 2009 г., ІІІ г.о., № 78/ 08.03.2011 г. по гр.д.№ 153/ 2010 г., ІV г.о. и № 686/ 03.11.2010 г. по гр.д.№ 176/ 2010 г., ІV г.о. В тези решения е прието, че сумите за компенсиране на работниците за наличната инфлация имат обезщетителен характер. Същите се дължат като еднократни плащания и не се включват в размера на трудовото възнаграждение. В този смисъл отговаря на поставения въпрос по чл.280 от ГПК и настоящия съдебен състав. С оглед така дадения отговор на въпроса, поради който обжалването е допуснато, въззивното решение е правилно. По делото е установено, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено едностранно със заповед на работодателя от 10.04.2008 г., на основание чл.328 ал.1 т.4 от КТ. С КТД, сключени между [фирма] и синдикат, на който ищцата е била член, на 01.07.2004 г. и на 01.07.2006 г., е уговорено тримесечно компенсиране на трудовите възнаграждения на работниците – синдикални членове, според обявения от Н. индекс на инфлация. Тази уговорка обаче не включва автоматично увеличаване на трудовото възнаграждение с инфлационния индекс или с част от него, а има обезщетителен характер и цели компенсиране на намалената покупателна способност на доходите от труд, реализирани в съответния период. Сумите за компенсация нямат характер на допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер, нито са елемент от основното трудово възнаграждение на работника, съответно тези суми не се включват в базата, въз основа на която се изчислява дължимото на работника обезщетение по чл.222 ал.1 и чл.224 ал.1 от КТ. Като е направил същият правен извод, въззивният съд не е нарушил материалния закон. По делото е установено, че ищцата е получила обезщетения (за неизползван платен годишен отпуск и за прекратяване на трудовия договор поради спиране на работата) в пълния дължим съобразно чл.228 от КТ и действащите КТД обем, поради което исковете за заплащане на по-големи суми се явяват неоснователни. Въззивното решение, отхвърлящо исковете, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касаторът няма право на разноски. Такива може да претендира само ответникът по касация, но няма данни разходи за производството да са правени пред ВКС. Следва да се уважи обаче искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размерите по чл.9 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като са налице предпоставките по чл.78 ал.8 от ГПК. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на П. окръжен съд № 1401/ 22.07.2009 г. по гр.д.№ 1526/ 2009 г. ОСЪЖДА В. И. Д., Е. [ЕГН], съдебен адрес[населено място], [улица], да заплати на [фирма],[населено място], [улица], Е. 825212392, сумата 176,33 лв (сто седемдесет и шест лева, тридесет и три стотинки) юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: