3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 154 София, 02.02.2011 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева ч.т.дело № 62/2011 година Производство по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 11742 от 13.08.2010 г. по ч. гр. д. № 8780/2010 г. на С. градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане от 11.12.2009 г. по ч. гр. д. № 52346/2009 г. на С. районен съд, 34-ти състав. С последното е отхвърлено подаденото от [фирма] заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу [фирма]. Частният жалбоподател поддържа, че незаконосъобразно с обжалвания съдебен акт е прието, че не са били изпълнени изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК за посочване на обстоятелствата, от които произтича вземането. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, депозирано съобразно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК частният жалбоподател обосновава допустимостта на касационното обжалване с наличието на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпросите за редовността на заявлението в заповедното производство. Ответникът по частната жалба [фирма] не е изразил становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е редовна - подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по в чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение въззивната инстанция споделила изводите на първостепенния съд, че подаденото заявление не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, към които препраща разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК, тъй като обстоятелствата, от които произтича вземането, не са били изяснени и от тях не може да се направи извод за източника на вземането, нито за датата на доставката на суровината. Допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Поставените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси са от значение за изхода на делото, а същевременно са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение№ 134/18.03.2009 г. по ч. т. дело № 120/2009 г., ВКС, ТК, I т. о., определение № 139/5.03.2009 г. по ч. т. дело № 41/2009 г., ВКС, ТК, II т. о., определение № 30/16.01.2009 г. по ч. т. дело № 361/2008 г., ВКС, ТК, I т. о., определение № 484/30.12.2008 г. по ч. т. дело № 293/2008 г., ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, поради което са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК редовността на заявлението е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за издаване на заповед за парично изпълнение. Предвид изричното препращане в чл. 410, ал. 2 ГПК към чл. 127, ал. 1 ГПК, редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК). Следователно заявителят трябва да посочи фактическите обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Законосъобразно в тази връзка въззивният съд е приел, че заявителят следва да посочи какъв е източника на задължението - договор, неоснователно обогатяване или друг. Съдебният състав обаче не е съобразил, че такова уточнение е направено в т. 9 от заявлението. Частният жалбоподател изрично е заявил, че посочената главница в размер 1 847,16 лв. е за извършена доставка на стоки по фактура № 7527/07.01.2009 г., а лихвата за забава се претендира в размер на 128.29 лв. за периода 08.01. - 14.07.2009 г. Изложените обстоятелства индивидуализират в достатъчна степен вземането на жалбоподателя както по основание, така и по размер, което позволява да се приеме, че направеният от въззивния съд извод за нередовност на заявлението е незаконосъобразен. В тази връзка следва да се изтъкне, че не съставлява нередовност на заявлението липсата на точно посочена дата на предаване на стоката, доколкото този факт подлежи на установяване при спор, че такова не е извършено или че периодът на забавата е различен от посочения. По тези съображения съставът на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС намира, че подаденото от настоящия жалбоподател заявление за издаване на заповед за изпълнение е редовно според изискванията на чл. 410, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, което налага обжалваното въззивно определение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени разпореждането на С. районен съд и се издаде исканата заповед за изпълнение. Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11742 от 13.08.2010 г. по ч. гр. д. № 8780/2010 г. на С. градски съд. ОТМЕНЯ определение № 11742 от 13.08.2010 г. по ч. гр. д. № 8780/2010 г. на С. градски съд и разпореждане от 11.12.2009 г. по ч. гр. д. № 52346/2009 г. на С. районен съд, 34-ти състав, като вместо това постановява: ДА СЕ ИЗДАДЕ по заявление на[фирма] заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу [фирма] за сумата 1 847,16 лв. като цена на стока, доставена по фактура № 7527/07.01.2009 г., и лихва за забава в размер на 128.29 лв. за периода 08.01.2009 г. до 14.07.2009 г. ВРЪЩА делото на С. районен съд, 34-ти състав за изготвяне на заповедта за изпълнение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: