Р Е Ш Е Н И Е №.105 гр. София,16.06.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 08.юни, две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ П. Х. и при участието на секретаря И. В. като изслуша докладваното от съдия Боян Б. търговско дело №1698/15 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Г. П. Ч. срещу решение №41 от 08.01.2015 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №2623/2014 г., В ЧАСТТА, с която е отменено частично първоинстанционното решение по гр.д. № 5182/2013г. на СГС и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени частично обективносъединените искове на касатора срещу ЗД [фирма] за разликите както следва: от 60 000 лева до 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на бащата на ищцата П. И. на 01.05.2012 г., както и в частта за отказ да се присъди лихва за периода от настъпване на ПТП на 18.02.2012 г. до датата на настъпване на вредите-смъртта на И. на 01.05.2012 г. . В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба в отговора на същата счита същата за неоснователна. С определение №221 от 17.03.2016 г. постановено по настоящото дело въззивното решение в частта за произнасяне по обезщетението за неимуществени вреди е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД и за това, от кога се дължи законната лихва върху обезщетението. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да се произнесе с решението в обжалваната част, съставът на въззивния съд е приел, че бащата на ищцата П. Ц. И. е претърпял като пешеходец ПТП на 18.02.2012 г.. С присъда по № 5379/12 на СГС виновният водач на МПС К. Х. е бил признат за виновен за причиняване на ПТП, с което е причинил по непредпазливост смъртта на И., настъпила на 01.05.2012 г.. Гражданската отговорност на виновния водач на МПС е обект на застраховане в ответното дружество. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди на ищцата от загубата на своя баща, въззивният състав е обсъдил привързаността, която ищцата е изпитвала към своя родител, но е отчел и това, че същата е пълнолетна и има свое семейство и е била независима в материален и духовен план от своя баща. На база тези критерии за справедливост съдът е приел за достатъчен размер от 60 000 лева на дължимото обезщетение за неимуществените вреди от загубата на ищцата на своя баща, до който размер и искът е приет за основателен,а за остатъка до 100 000 лева е отхвърлен. Върху присъдената сума е прието, че се дължи и законната лихва от датата на настъпване на смъртта, а не от датата на ПТП. По отговорите на правните въпроси и основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. За да обоснове конкретно присъдения размер и да отхвърли за остатъка до пълнопредявения, въззивният съд необосновано е приел, че след като ищцата –дъщеря на загиналия към датата на загубата на своя баща е била в зряла възраст и имала свое семейство, то тази загуба е по-лесно преодолима и няма фатален характер. Подобни изводи не се основават на конкретните факти и обстоятелства установени по делото, които разкриват изключително близки отношения на ищцата с нейния баща, който е живял в едно домакинство с последната. При това положение настоящият състав на ВКС счита, че общият размер на обезщетението следва да се приеме в размер на 80 000 лева или искът следва да се уважи за още 20 000 лева. С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора като уважи искът по чл.226 КЗ-отм. в посочения размер.Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото деликвентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска „ГО” е във функционална зависимост от отговорността на деликвента. В случая, тъй като се претендират неимуществени вреди от смъртта на бащата на ищцата, това е денят на настъпването на смъртта -01.05.2012 г.. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената от ВКС част от иска в размер на 800 лева, както и адв. възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за адвокат В. Б. от САК в размер на 850 лева за процесуално представителство пред ВКС . Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №41 от 08.01.2015 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №2623/2014 г., В ЧАСТТА, с която е отменено частично първоинстанционното решение по гр.д. № 5182/2013г. на СГС, и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени частично обективносъединените искове на касатора срещу ЗД [фирма] за разликите както следва: от 60 000 лева до 80 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на бащата на ищцата П. И. на 01.05.2012 г./ и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД [фирма]- [населено място] да заплати на Г. П. Ч. сумата от още 20 000-двадесет хиляди лева- обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на баща й П. Ц. И. на 01.05.2012 г, ведно със законната лихва от 01.05.2012 г. до окончателното плащане. ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното въззивно решение в останалата част. ОСЪЖДА ЗД [фирма]- [населено място] да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху уважената от ВКС част от иска в размер на 800 лева, както и адв. възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за адвокат В. Б. от САК в размер на 850 лева за процесуално представителство пред ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.