6
Р Е Ш Е Н И Е № 141 С., 28.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1398 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. С., [населено място], представляван от адв. Й. Й., срещу решение № 29 от 29.01.2014г. по в.гр.д. № 398/2013г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, в частта, с която след частична отмяна на решение № 107 от 23.07.2013г. по т.д. № 303/2013г. на Великотърновски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от касатора против ЗК [фирма] иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му А. С. Д., настъпила на 23.11.2011г. при ПТП, за разликата над 60 000 лева до 100 000 лева, а касаторът е осъден да заплати на ЗК [фирма] разноски за въззивното производство в размер на 1 393 лева.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че в нарушение на чл.52 ЗЗД и на практиката на ВКС въззивният съд е приложил само част от критериите, необходими за точното прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗД и въведени от задължителната за съдилищата съдебна практика, като не са съобразени фактите и обстоятелствата, свързани с личността на увредения, икономическият растеж, стандарта на живот и икономическата конюнктура в страната към датата на деликта, както и продължителността и степента на интензитет на вредоносните последици. Твърди, че въззивният съд е въвел нов, недопустим критерий за определяне размера на дължимото обезщетение, като е мотивирал намаляването на размера на обезщетението с обстоятелството, че ищецът и баща му не са живели в едно домакинство и са изградени в социален и личностен план индивиди. Поради това моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искът му бъде уважен в пълен размер.
Ответникът ЗК [фирма] представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Поддържа, че обективните обстоятелства, определящи понятието „справедливост“, са съобразени от съда, поради което оплакването за неправилно приложение на материалния закон е неоснователно. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение.
С определение № 321 от 17.06.2015г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос относно приложението на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на деликвента.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
За да отмени частично първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от С. А. С. против ЗК [фирма] иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата 60 000 лева до присъдената сума от 100 000 лева, въззивният съд, след като е приел за доказано наличието на предпоставките за уважаване на предявения иск и е обсъдил събраните по делото гласни доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди, е приел за установено, че ищецът и пострадалият са поддържали добри отношения, между тях е съществувала привързаност и емоционална връзка, често са се срещали, като всеки от тях е посещавал дома на другия. Приел е за установено въз основа на гласните доказателства, че пострадалият е оказал особено силна подкрепа на ищеца, когато на 25.06.2010г. при ПТП 18 годишната му дъщеря е изпаднала в мозъчна смърт и родителите й се съгласили да бъдат експлантирани нейните органи, както и че смъртта на баща му, настъпила също при ПТП през период от малко повече от една година, се отразила негативно и на психическото състояние на ищеца. Въззивният съд е изложил съображения, че загубата на родител е голяма и тежка психическа травма, като възрастта на пострадалия и на сина му не съставляват самостоятелен критерий за съдържанието на връзката между тях. Посочил е, че при определяне на обезщетението съобразява обстоятелството, че ищецът и баща му не са живели в едно домакинство и са изградени в социален и личностен план индивиди, поради което не присъжда обезщетение в максималния претендиран размер.
Решението е постановено в отклонение от задължителната практика– ППВС № 4/23.12.1968 год., както и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на различни състави на Търговска колегия на ВКС – решение № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ІІ т.о., решение № 66/03.07.2012г. по т.д. № 611/2011г. на ІІ т.о., решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ІІ т.о., решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о. и др. Съгласно тази съдебна практика, за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл.226 КЗ вр. §27 ПЗР КЗ.
В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищците неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства – че пострадалият е бил на 64 години, че ищецът е негов син, както и установените въз основа на събраните по делото свидетелски показания отношения между пострадалия и ищеца. Неправилно въззивният съд е акцентирал върху обстоятелството, че ищецът и пострадалият не са живели в едно домакинство, като не е оценил в достатъчна степен установените факти относно отношенията им и преживяванията на ищеца след смъртта на пострадалия – негов баща. Според показанията на свидетелите Б. и А., ищецът и пострадалият непрекъснато са контактували, отношенията им са били безконфликтни и топли, пострадалият е оказвал морална подкрепа на ищеца след преживяната през 2010г. загуба на дъщеря му при ПТП, а след смъртта на пострадалия ищецът се е затворил в мъката си, което е довело до ограничаване на контактите му. Основателни са и изложените в касационната жалба доводи, че при определяне на размера на справедливите обезщетения въззивният съд не е съобразил лимитите на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по чл.226 КЗ вр. §27 ПЗР на КЗ като проявна форма на обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието. С оглед установените към момента на настъпване на процесното събитие лимити – 1 000 000 лева при едно пострадало лице и 5 000 000 лева при две и повече пострадали лица, следва да се приеме, че присъденото от въззивния съд обезщетение на ищеца - син на пострадалия, е несъразмерно с тях и занижаването му е в нарушение на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде частично отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявените преки искове по чл.226, ал.1 КЗ следва да бъде разрешен по същество.
Смъртта на пострадалия А. С. Д. е била причинена при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 21.10.2011г. Към този момент пострадалият е бил на 64 години и според свидетелските показания непрекъснато е поддържал контакт със сина си – ищецът по делото, като му е оказвал морална подкрепа след настъпилата при ПТП смърт на неговата дъщеря. Ищецът трудно е приел внезапната загуба и е претърпял тежки морални болки и страдания, които подлежат на обезщетяване по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД. Съобразявайки указаните в ППВС № 4/1968г. общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, настоящият състав на ВКС намира, че изискването за справедливо обезщетяване на касатора-ищец ще бъде постигнато с присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лева. Поради това, след частична отмяна на въззивното решение, ответникът ЗК [фирма] следва да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително обезщетение в размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2011г. до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в пълен размер: 7 350 лева – за първоинстанционното производство, 1 850 лева – за въззивното производство и 1 750 лева – за касационното производство, или общо 10 950 лева. Адвокатското възнаграждение за въззивното производство е намалено до посочения размер с оглед своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност, което при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото и на предвидения в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимален размер на адвокатското възнаграждение, се явява основателно. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за трите инстанции в размер на още 5 483 лева, след съобразяване на присъдените с първоинстанционното и с въззивното решение разноски. С оглед изхода на делото на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, поради което въззивното решение в частта, в която му е присъдено такова в размер на 1 393 лева, следва да бъде отменено.
На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса върху уважената в касационното производство част от исковете, възлизаща на 1 600 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 29 от 29.01.2014г. по в.гр.д. № 398/2013г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, в частта, с която след частична отмяна на решение № 107 от 23.07.2013г. по т.д. № 303/2013г. на Великотърновски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от С. А. С. против ЗК [фирма] иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му А. С. Д., настъпила на 23.11.2011г. при ПТП, за разликата над 60 000 лева до 100 000 лева, и С. А. С. е осъден да заплати на ЗК [фирма] разноски за въззивното производство в размер на 1 393 лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ на С. А. С. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] съд. Адрес: [населено място], площад „Свобода“ № 24, ет.1, офис 12 сумата 40 000 лева /четиридесет хиляди лева/, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влязлата в сила част на решението по в.гр.д. № 398/2013г. на ВтАС/ за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 21.10.2011г. смърт на неговия баща А. С. Д., ведно със законната лихва, считано от 21.10.2011г. до окончателното плащане, както и още 5 485 лева /пет хиляди четиристотин осемдесет и три лева/, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за трите инстанции, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 1 600 лева /хиляда и шестстотин лева/ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|