Р Е Ш Е Н И Е № 60125 гр. София, 01 февруари 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Момчил Бенчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 866 по описа за 2021 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ю. И. С. срещу решение на Великотърновски апелативен съд № 80 от 16.07.2021 г, по ВНОХД № 176/21, с което е потвърдена присъда на Плевенски окръжен съд № 260013 от 12.04.2021 г, по НОХД № 946/20. С първоинстанционната присъда подсъдимата И. Г. И. и подсъдимият Ю. И. С. са признати за виновни в това, че на 13.11.2019 г в местността „име“ в землището на [населено място], в съучастие като съизвършители противозаконно са държали два броя любителски металдетектори, предназначени за търсене на метали, представляващи „специално техническо средство“ по смисъла на Допълнителните Разпоредби от Закона за културното наследство, които не са регистрирани по реда на този закон, за които са знаели, че са предназначени за търсене на археологически обекти, с оглед на което и на основание чл. 277 а, ал. 7 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, са осъдени, както следва: подсъдимата И., на „пробация“, за срок от една година и шест месеца, включваща мерките: „задължителна регистрация по настоящ адрес“, при периодичност два пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, а подсъдимия С., на „пробация“, за срок от шест месеца, включващ същите две задължителни пробационни мерки“, със същата периодичност на мярката по чл. 42 а, ал. 2, т. 1 НК. На основание чл. 53 НК, двата броя металдетектори са отнети в полза на държавата. Със същата присъда съдът се е произнесъл по сторените по делото разноски. С жалбата на подсъдимия С. се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните аргументи: Анализът на доказателствата е извършен в нарушение на процесуалните правила, а осъждането на жалбоподателя не почива на надеждна доказателствена основа. Установено е, че подсъдимите С. и И./и св. К./ са били обискирани на местопроизшествието, но не са съставени протоколи за обиск, както и липсва протокол за претърсване и изземване на автомобила, собственост на жалбоподателя, макар и такова действие да е извършено фактически. Протоколът за оглед, с който са иззети веществените доказателства, е негоден, което не е констатирано от съда, а протоколът е ползван за осъждане на жалбоподателя. Предявените в съдебното заседание на първата инстанция веществени доказателства са били поставени в разпечатан хартиен плик, в който са открити предмети с неустановен произход, както и такива, които не са описани в протокола за оглед. Не е съобразено, че противозаконното държане по смисъла на чл. 277 а, ал. 7 НК изисква продължително време да бъде упражнявана фактическа власт върху съответните вещи, каквото, в случая, не е налице. Материалният закон е приложен неправилно по отношение на подсъдимия С., спрямо когото незаконосъобразно е отказано приложението на чл. 9, ал. 2 НК. С жалбата на подсъдимия С. се прави искане за отмяна на въззивния акт и ново разглеждане на делото или за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаването на жалбоподателя от настоящата инстанция, на основание чл. 9, ал. 2 НК. В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият и жалбоподател С. моли да бъде оправдан. Подсъдимата И. или неин представител не участват в производството пред настоящата инстанция. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е налице. Съображенията за това са следните: Въззивният съд е основал доказателствените си изводи на протокола за оглед на местопроизшествието, с който са иззети веществените доказателства, сред които и процесните металдетектори, като е игнорирал обстоятелството, че протоколът, макар и назован огледен, по същността си инкорпорира и друго следствено действие, а именно: претърсване на лекия автомобил, собственост на подсъдимия, и изземване на вещи от автомобила. Съгласно чл. 161, ал. 1 и ал. 2 НПК, претърсване и изземване в досъдебното производство може да се извърши с предварително разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или с последващо негово одобрение. Съдебната практика е изяснила, че изискването за предварителна или последваща съдебна санкция на определени действия по разследването не е самоцел. То е гаранция за законосъобразното осъществяване на действието в случаите, когато то / действието / засяга чужда правна сфера, накърнявайки неприкосновеността на личността, жилището, превозното средство или кореспонденцията, и изисква преценка на съда налице ли са законовите изисквания за предприемане на съответното действие / Решение на ВКС, 3 НО, № 60 от 23.02.2015 г, по н. д. № 1820/14 /. Липсата на последващо одобрение на протокола за оглед, инкорпориращ претърсване и изземване, води до негодност на протокола, а оттам, и до невъзможност този протокол да бъде ценен при формиране на изводите по релевантните факти. В същото време, следва да се има предвид, че изключването на негоден протокол не препятства възможността на съда да прецени дали откритите и иззети, въз основа на този протокол, вещи могат да се считат приобщени, въз основа на други / годни / доказателствени средства, доколкото доказателствата и средствата за тяхното установяване нямат предварително определена доказателствена сила / Решение на ВКС, 3 НО, № 119 от 15.05.2014 г, по н. д. № 35/14 /. Изложеното предполага да бъде направена нова оценка на доказателствените средства при спазване на чл. 14 НПК, при която съдът да изложи аргументи какви факти приема за установени и въз основа на кои доказателствени източници. На следващо място, не могат да бъдат споделени изводите на съда, имащи отношение към субективната страна на деянието. В мотивите на въззивния акт е отразено, че подсъдимият С. е знаел, че предназначението на металдетекторите е да бъдат търсени археологически обекти, но в подкрепа на този извод липсват убедителни съображения. Не е съобразено обстоятелството, че процесните уреди имат повече от едно предназначение, което има значение при преценката за съставомерност на деянието от субективна страна. Например, с тези уреди могат да бъдат откривани метали, които се намират на различна дълбочина в земята или под водата, които не е задължително да имат археологическа стойност. Такива уреди могат да се използват в строителството, за да бъдат откривани кабели и проводници, заровени в земята. Възможно е ползването им да бъде свързано с упражняване на хоби /металдетектинг/. По настоящето дело, съдът декларативно е посочил, че субективната страна е налице, а не е конкретизирал въз основа на кои доказателствени източници е направил този извод, откъдето следва, че оплакването на жалбоподателя в тази насока е основателно. С оглед на изложеното, ВКС намери, че е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, за отстраняването на което се налага отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. По настоящето дело е приложима хипотезата на чл. 347, ал. 2 НПК, за отмяна на въззивния акт в цялост, тоест, и в частта, касаеща произнасянето по отношение на подсъдимата И., която не е подала касационна жалба, тъй като престъплението, предмет на осъждането, е осъществено в съучастие от двамата подсъдими, а и основанието за отмяна на съдебния акт е в полза на необжалвалия подсъдим. При този изход на делото в настоящата инстанция не може да бъде взето отношение по доводите на жалбоподателя за нарушение на материалния закон, но при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция съдът следва да отговори и на възраженията, попадащи в обхвата на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. По изложените съображения, ВКС намери, че са налице предпоставките на чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, за отмяна на въззивния акт в неговата цялост и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, в хода на което да бъдат отстранени допуснатите съществени процесуални нарушения. Водим от горното и на посоченото процесуално основание, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло решение на Великотърновски апелативен съд № 80 от 16.07.2021 г, по ВНОХД № 176/21. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: