О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 304 София, 27.06.2013 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 24 юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 2821 /2013 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от [фирма] София [жк], против определение № 744 от 23.11.2012г. по ч. гр.д.№ 566/2012г. на Апелативен съд - В., с което е потвърдено определение № 443/04.07.2012г. по гр.д.№ 440/2011г. на Окръжен съд - Добрич, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск по чл. 90 ЗКИР. В частната касационната жалба се прави оплакване за противоречие с нормата на чл. 27, ал.6 ЗСПЗЗ и за неправилно приложение на процесуалните правила – чл. 226 ГПК, защото съдът не е съобразил, че част от сградите, които е притежавал ищеца са прехвърлени след предявяване на иска и правоприемника ще е обвързан от влязлото в сила решение. В изложението към частната жалба е формулиран въпрос, който съдът уточнява така: налице ли е правен интерес от иск по чл. 90 ГПК когато той се обосновава с правото по чл. 27, ал.6 ЗСПЗЗ, ищецът да изкупи терена под сгради, придобити, като имущество на бившето ТКЗС, ако тези сгради са продадени преди и след предявяване на иска и към момента на постановяване на решението са собственост на трето лице. Ответникът по касация В. А. Д. оспорва допускането на обжалваният съдебен акт до касационен контрол, тъй като не е формулиран точно въпроса, а по същество, счита определението правилно. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима. Предявен е иск по чл. 90 ЗКИР за установяване нищожност, недопустимост или несъществуване на подлежащо на вписване обстоятелство – постановление за възлагане на ответника от АДВ на водоем, сондаж и помпена станция. С постановление за възлагане от 28.11.2003г. по изп.д.№ 38/2001г. на Държавен съдебен изпълнител при РС-Тервел на „А. 2000” О. София са възложени шест сгради, построени в стопански двор на бившето ТКЗС [населено място] за задължения на ЗК „Калето”. Постанолението е влязло в сила на 14.01.2004г. и е вписано под № 69,т.ІV/23.07.2004г. Четири от сградите попадат в УПИ ХІ-А кв. 62, заснет в к.к. като имот с идентификатор 72271.501.1334. С н.а. № 195,т.1 от 11.03.2009г. ищецът се е разпоредил с три от сградите в този имот в полза на трето лице. Исковете за установяване нищожност, недопустимост на вписването, или вписване на несъществуващо обстоятелство против ответника В. А. Д. е предявен на 21.06.2011г. След предявяване на иска с н.а. № 97,т.129.06.2011г. ищецът се разпорежда и с четвъртата сграда в този имот. На ответника В. А. Д. с постановление за възлагане от 07.07.2005т. по изп.д.№ 13977/2002г. на Агенцията за събиране на държавни вземания е възложен водоем с площ 500 кв.м. и кубатура 1000 куб.м., сондаж и помпена станция, разположени в същия имот. Според СТЕ, касае се за басейн с два сондажа, които са част от цялостен комплекс за оранжерийно производство. Ищецът твърди, че възложеното не съставлява недвижим имот, поради което иска заличаване на вписването на едно от основанията в чл. 90 ЗКИР. Районният съд е събрал доказателства и е прекратил производството поради това, че за ищеца е отпаднал правния интерес от предявяване на иска по чл. 90 ЗКИР щом към момента на постановяване на акта по същество се е разпоредил със сградите в имота, с правото на изкупуване за който обосновава правния си интерес. С обжалваното определение, възивната инстанция е възприела този извод и е оставила в сила определението. По основанието за допускане: До колкото ищецът обосновава правният си интерес с правото по чл. 27, ал.6 ЗСПЗЗ и предвид обстоятелството, че съдът е преценил, че към момента на постановяване на решението, ищецът не притежава това право, защото се е разпоредил със сградите, поставеният въпрос е свързан с основните мотиви на съда. По този въпрос няма съдебна практика, поради което съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Вписването има оповестителна и защитна функция. Редът на вписване пази права. Затова нормата на чл. 90 ЗКИР предвиди възможност когато с вписването са засегнати права на трети лица, те по исков ред да предявят един от трите иска – за установяване недопустимост на вписване, недействителност на вписване, или несъществуване на вписано обстоятелство. Последица от това е оспорването на вписването, т.е. искането по чл. 88 от ЗКИР за заличаване на вписването, предмет на иска по чл. 90 от ЗКИР. Всеки от трите иска по чл. 90 от ЗКИР, съединен с искане по чл. 88 от ЗКИР е установителен, поради което за предявяването му ищецът следва да обоснове наличие на правен интерес. Такъв ще е налице ако с вписването са засегнати права на ищеца, или той не може да реализира свои предоставени от закона права поради допуснато незаконосъобразно вписване на други права. Напр. вписана е нередовна искова молба, за която не е имало внесена държавна такса, а тази молба е запазила реда за вписване, което засяга права на ищеца, вписана е възбрана без да са посочени всички необходими реквизити и това е пречка да се извършват разпоредителни действия. Наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск е законова предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск. За нея съдът следи служебно в хода на целия процес. Отпадането на правния интерес в хода на производството следва да се съобрази от съда, съгласно чл. 235, ал.3 ГПК. Предмет на иска е само вписването, т.е. дали са спазени правилата за вписване, предвидени в ПВ и ЗКИР, действали към момента на извършването му. С този иск не се установява нищожност, или унищожаемост на сделка, която вписания акт материализира, защото вписването не е елемент от фактическия състав по сключването й, а и защото основанията за нищожност и унищожаемост на сделки са различни. Заличаването на вписването, или изменението му има значение за противопоставимостта на акта – губи се реда и предимството на вписвантио, което чл. 113 от ЗС дава. Съгласно чл. 27, ал.6 ЗСПЗЗ, лицата, които са придобили сгради от имуществото на бившите ТКЗС-та имат право да изкупят от държавата преференциално без търг необходимо прилежащата земя към тях. Това право съществува и е обусловено от притежанието на сградите и цели да обезпечи възможността за ремонтирането, реконструирането и пълноценното им използване, обикновено за стопански нужди. След разпореждането със сградите, това право преминава върху новия собственик. В този случай обстоятелството, че е налице вписване за същите, или за други сгради върху същия имот не засяга правата на разпоредилия се, защото от момента на разпореждането той губи право да изкупи терена. Без значение е обстоятелството кога е станало разпореждането. Ако е преди предявяване на иска, то липсва правен интерес от предявяването му. Ако разпореждането е в хода на процеса, с факта на разпореждането отпада правният интерес и това обстоятелство следва да се отчете от съда, съгласно нормата на чл. 235, ал.3 ГПК. Обстоятелството , че са вписани права на трето лице върху сгради в същия имот сам по себе си не засяга правото на изкупуване по чл. 27, ал.6 на ищеца. Пречка би било не вписването, а придобиването на тези права. Вписването не определя дали се касае за права върху недвижим имот, а обратно, вписват се актовете, с които се придобива недвижим имот. В този смисъл с отпадане на вписването няма да се отрекат правата на ответника. Нормата на чл. 226, ал.3 ГПК не намира приложение, ако ищецът се разпореди с правото на собственост върху сградите, с които обосновава интереса си от предявяване на иск по чл. 90 ЗКИР. Спорното право по иска по чл. 90 ЗКИР не е собствеността върху постройките, които притежава ищеца. Собствеността върху тях само обосновава правният му интерес в хипотезата на чл. 27, ал.6 ЗСПЗЗ, Предмет на иска по чл. 90 ЗКИР е законосъобразността на вписването на права на ответника. В посочената хипотеза самото вписване е без значение, защото пречка за да изкупи ищеца е това, че се е разпоредил със сградите, а за правоприемника му пречка за изкупуването не е самото вписване правата на ответника, а юридическия факт, от който са възникнали права за него върху сгради и съоръжения в същия имот. От заличаването на вписването, без да бъдат отречени със сила на пресъдено нещо правата на ответника и правоприемникът няма правен интерес, тъй като и той не би могъл да изкупи на основание чл. 27, ал.6 ЗСПЗЗ целия терен на този имот. Предвид отговорът на поставеният въпрос, изводът на съда за липса на правен интерес от предявяване на иск по чл. 90 ЗКИР е съобразен с материалния и процесуалния закон и е правилен. С предявеният иск, ищецът не може да защити свое право, поради това, че се е разпоредил със сградите, придобиването на които му е давало право да изкупи терена от държавата на преференциални условия без търг. Той не е имал правен интерес да предяви иска по чл. 90 ЗКИР и защото не вписването на постановлението за възлагане на съоръжението на ответника от АДВ, а самия факт на възлагане е бил пречка ищеца да изкупи целия терен на УПИ ХІ-А от кв. 62. Ответникът е придобил права от постановлението за възлагане, съгласно чл. 239 ДОПК, а не от факта на вписването му. Вписването не е част от фактическия състав на придобиването правото на собственост от публична продан. Така дори искът по чл. 90 ЗКИР да бъде уважен и вписването да бъде заличено, правата на ответника не отпадат. Дори в това производство да се установи, че съоръженията не са недвижим имот, а функционална съвкупност от движими вещи, трайно прикрепени към земята, по смисъла на чл. 110 ЗС това е недвижимост и постановлението за възлагане на такова подобрение също подлежи на вписване. Следователно обжалваното определение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 744 от 23.11.2012г. по ч. гр.д.№ 566/2012г. на Апелативен съд [населено място] по частна касационна жалба, подадена от [фирма] София ж.к. С. Т.. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 744 от 23.11.2012г. по ч. гр.д.№ 566/2012г. на Апелативен съд [населено място] ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: