Р Е Ш Е Н И Е № 198 София, 23 ноември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и девети септември ..... 2016 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ............................... ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Шекерджиев ..................... .. Антоанета Данова .............................. при секретар .. Невена Пелова ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Димитър Генчев ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .......................... КНОХД № .. 548 .. / .. 2016 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по подадена в срок жалба от страна на подсъдимия С. Г.. Обжалва се решение № 28 от 27.01.16 г., постановено по ВНОХД № 440/15 г. по описа на Софийски апелативен съд. Със същото е потвърдена присъда № 32 от 05.02.15 г. по НОХД № 5 637/14 г. на Софийски градски съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на Г. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. В жалбата са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК – допуснати съществени процесуални нарушения, незаконосъобразност и явна несправедливост на наказанието. Иска се делото да се върне за ново разглеждане или да се намали наложеното наказание. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от упълномощен защитник на посочените основания и доводи. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира обжалваното решение да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, посочените в нея касационни основания и доводи, становищата на страните и постановените съдебни актове, намира следното: Производството пред СГС е протекло при съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК по изрична молба на подсъдимия и неговия защитник. С цитираната присъда Г. е признат за виновен в това, че на 06.07.14 г. в [населено място],[жк], ул. /улица/, при управление на мотоциклет „марка“, с рег. [рег.номер на МПС] , след употреба на наркотични вещества и без съответната правоспособност, нарушил чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. М. на осемдесет години, поради което и на осн. чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от девет години, което на осн. 58а, ал. 1 от НК е намалено на ШЕСТ години лишаване от свобода, търпими на осн. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС при строг режим. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. В жалбата се акцентира на липсата на обективен, всестранен и задълбочен анализ на доказателствения материал. Твърди се, че не са обсъдени доводите на защитата. Посочените нарушение и твърдение, неподкрепени с конкретни доводи, не са в състояние да реализират касационна проверка. Настоящата инстанция не констатира нарушение на основните принципи на наказателния процес по чл. 13 и чл. 14 от НПК, като във въззивното решение са обсъдени всички доводи на защитата, относими към възприетите фактически обстоятелства и законосъобразната им преценка във връзка с отговорността на Г.. Защитата изтъква, че неправилно не е отчетено съпричиняване от страна на пострадалата, която е предприела пресичане на пътното платно на 16-18 метра от пешеходната пътека – факт отразен в АТЕ, но не намерил място в обвинителния акт и направеното признание по реда на съкратеното съдебно следствие. В приложената на досъдебното производство АТЕ (л. 55 – л. 61) вещото лице е депозирало заключение, че „За настъпилото произшествие с поведението си е допринесла и самата пешеходка, тъй като на 16-18 метра преди мястото на произшествието има означена с вертикална и хоризонтална маркировка пешеходна пътека, по която пострадалата е следвало да извърши пресичане на пътното платно.“ В този израз фактът е наличието на съответно отстояние от мястото на удара сигнализирана пешеходна пътека (приета и за ориентир). Същият е пресъздаден и в КМАТЕ (л. 83 – л. 95, ДП). В останалата му част е правен извод, който може да бъде направен единствено от съда, поради което не се обхваща от направеното самопризнание от страна на подсъдимия. Доколко този извод може да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство също е правен въпрос, по който въззивната инстанция е взела отношение (л. 129, ВНОХД). Възприела е, че след като съпричиняването не е отразено в обвинителния акт, то защитата не може да се позовава на същото, тъй като не е обхванато от направеното самопризнание във връзка с разглеждане на делото по диференцираната процедура. Настоящата инстанция не е съгласна с този извод. От една страна, защото съпричиняването е въпрос на правото, а от друга – пропускът на прокурора не може да се третира във вреда на подсъдимия. Като обстоятелство, имащо значение за наказанието, обаче, в случая е с минимално отражение, поради което не е в състояние да облекчи санкционното положение на подсъдимия. Касае се до пострадала на значително напреднала възраст (80 години), към която съгласно чл. 116 от ЗДвП като водач Г. е бил длъжен да прояви внимание и предпазливост, с оглед нейното по-трудно придвижване, по-слаба ориентация и занижена възможност за преценка на пътната обстановка, във връзка със скоростта на движение (85 км/ч) и отстоянието на мотора в момента, в който е предприела пресичане на пътя (не по-малко от 173 м.). При категоричния извод на вещите лица, че и при скорост от 85 км/ч Г. е бил в състояние да възприеме своевременно М., да намали скоростта и да спре или да заобиколи пострадалата, развитият довод в жалбата за съпричиняване на вредоносния резултат с оглед „…колебанията в движението на пешеходката – тръгване напред и връщане назад към тротоара…“ е некоректен. Апелативният съд е взел законосъобразно отношение по възраженията на защитата относно възприетите от първата инстанция като отегчаващи отговорността обстоятелства редовен прием на наркотични вещества от подсъдимия и вредоносния резултат, както и възприетата санкционна част от текста на закона към датата на извършване на деянието. Първото обстоятелство е било игнорирано от него, поради недоказаност (л. 128, ВНОХД). При преценката за справедливостта на наказанието изчерпателно е споделил кои са отегчаващите отговорността обстоятелства, сред които не е възприетият от СГС вредоносен резултат (л. 128 – л. 129, ВНОХД). Законосъобразно е преценил, че към 06.07.14 г. санкционната част на наказанието е била не от три до петнадесет години, а от три до десет години. Въпреки това, във връзка с целите на наказанието е приел, че определеното наказание от девет години, редуцирано на осн. чл. 58а, ал. 1 от НПК на шест години, е справедливо и не следва да се занижава. Настоящата инстанция споделя това решение. Г. е осъждан седем пъти, от които два пъти за престъпления по транспорта. Настоящото престъпление е осъществено пет дни след изтичане на изпитателния срок по преходно осъждане. Реализирани са две по-тежко квалифициращи обстоятелства - след употреба на наркотични вещества и без съответната правоспособност. Издадени са му двадесет и два акта за установени административни нарушения по ЗДвП, по които е санкционирал с наказателни постановления деветнадесет пъти, като предстои издаването на още три НП. При конкретното ПТП се е движил с 85 км/ч при разрешена скорост по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – 50 км/ч. Следва да се отчете, че престъпленията по транспорта са с висока обществена опасност, предвид постоянно нарастващия им брой в страната, като често тези деяния са извършени от дръзки и самоуверени водачи, както е в случая. Висока е и степента на обществената опасност на Г. като извършител на престъпление по транспорта, като се отчете проявената от него упоритост да управлява МПС без правоспособност и след употреба на наркотични вещества. Предишните му наказания (осъждан е шест пъти, включително и за извършени престъпления по транспорта) не са постигнали нужния ефект на поправяне и превъзпитаване към спазване на правните норми, регулиращи движението по пътищата. В жалбата и пледоарията на защитата не се сочат смекчаващи отговорността обстоятелства от естество да занижат определеното наказание. Ето защо, последното не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. По делото се констатира неправилно определен режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Съгласно чл. 59 от ЗИНЗС осъдените на лишаване от свобода за престъпления, извършени по непредпазливост, се настаняват в затворнически общежития от открит тип. По силата на чл. 61, т. 3 от същия закон за тези осъдени първоначалният режим е общ. В този смисъл следва да се измени решението в потвърдителната му част относно типа затворническо общежитие и първоначалния режим, като се определи открит тип затворническо общежитие и първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 28 от 27.01.16 г., постановено по ВНОХД № 440/15 г. по описа на Софийски апелативен съд, в потвърдителната му част относно типа затворническо общежитие и първоначалния режим, като ОПРЕДЕЛЯ открит тип затворническо общежитие и първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. ОСТАВЯ в сила решението в останалата ми част. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................