5 Р Е Ш Е Н И Е № 9 СОФИЯ, 24.06.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 301/2012 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Н. С. чрез неговия пълномощник адв. Г. Ч., против решение № 311 от 22.11.2011 г. по гр.д. № 317/2011 г. на Апелативен съд- Велико Т.. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по следния въпрос: по иск за заплащане на обезщетение по чл. 73 ЗС, предявен от собственика против лицето, осъдено да му предаде владението върху вещта, следва ли ищецът да докаже, че след влизане в сила на осъдителното решение по чл. 108 ЗС ответникът продължава да упражнява фактическа власт върху имота, или за да се освободи от отговорност, ответникът следва да докаже, че е предал владението на собственика. В писмен отговор на касационната жалба ответникът [фирма] изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи и становищата на страните, приема следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 165 от 31.03.2011 г. по гр.д. № 391/2010 г. на Русенския окръжен съд, с което М. Н. С. и С. Н. С. са осъдени да заплатят на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], по 42 000 лв., представляващи обезщетение за лишаване от ползване на собствения на ищеца недвижим имот за периода 05.01.2007 г. до 05.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2010 г. до окончателното й изплащане. От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 47 от 25.03.2005 г. по гр.д. № 2245/2004 г. на Русенския районен съд М. Н. С. и С. Н. С. са осъдени да предадат на [фирма]/ в ликвидация/ владението на недвижим имот, представляващ терен от 8 673.53 кв.м, находящ се в [населено място], м.” Балтата”, както и да заплатят на ищеца обезщетение за ползването на този имот без основание за периода 15.12.2003 г. - 20.05.2004 г. Със същото решение е отхвърлен искът на [фирма] против М. С. и С. С. за отмяна на нотариален акт № 186/ 14.10.1997 г. С решение № 434 от 10.10.2005 г. по гр.д. № 700/2005 г. на Русенския окръжен съд, решението на първоинстанционния съд е отменено в частта, с която е отхвърлено искането по чл. 431, ал.2 ГПК и е постановено друго, с което е отменен нотариален акт № 156 от 05.12.2003 г., с който е поправен нотариален акт № 126 от 26.06.1997 г. В производството по иска по чл. 108 ЗС, предявен от [фирма] против М. С. и С. С. е било установено, че с договор за продажба от 20.08.1994 г. [фирма] продал на [фирма] – [населено място], с управител Н. С. С., обособена част от обект- КПП с бензиностанция, изграден върху терен от 8 662 кв.м, с площ на бензиностанцията 103 кв.м, както и принадлежащите монтирани върху терена четири броя цистерни и канал. Купувачът [фирма] се снабдил с нотариален акт за собственост № 23/ 95 г., след което с нотариален акт № 126 от 06.06.1997 г. продал на М. Н. С. и С. Н. С. този обект. Прието е от правна страна, че договорът за покупко- продажба, сключен между [фирма] и [фирма] е нищожен и не е произвел вещнопрехвърлително действие, поради което и ответниците М. С. и С. С. също не са станали собственици на имота. Отменен е нотариален акт № 156 от 05.12.2003 г., с който е извършено поправка в нотариален акт № 126/ 06.06.1997 г., с която на практика в предмета на продажбата е включен и теренът от 8 662 кв.м. В останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила. По настоящото дело няма данни кога е влязло в сила решението по гр.д. № 700/2005 г. на Русенския окръжен съд. С нотариален акт № 3 от 11.01.2005 г. [фирма]- в ликвидация продало на ищеца “Евро Ер Петрол” със седалище [населено място] недвижим имот в [населено място], съставляващ УПИ ... по вътрешния регулационен план на [фирма], с площ 8 673.53 кв.м. Не е било спорно по делото, че този имот е идентичен с имота, предмет ревандикация по посоченото по - горе дело. По делото е представен протокол за принудително отнемане и предаване на недвижим имот от 21.12.2005 г. по изп.д. № 7438/2005 г. на съдия - изпълнител при Русенския районен съд от които се установява, че на посочената дата съдия - изпълнителят е заварил в имота Н. С. С. - ликвидатор на [фирма] и М. Н. С., които обяснили, че бензиностанцията се държи от трето лице [фирма], правоприемник на “А.” О. по договор за наем от 21.12.2002 г., сключен между [фирма] в качеството му наемодател и собственик на имота и “А.”. Представени са били и писмени доказателства, въз основа на които съдия- изпълнителят е отложил въвода и на основание чл. 416, ал.2 ГПК/ отм./ дал срок на дружеството да поиска от районния съд спиране на изпълнението. Представен е и протокол за принудително отнемане и предаване на недвижим имот от 13.12.2006 г. по изп.д. № 20068320400680/06 г. на ЧСИ И. Х. с район на действие Окръжен съд- Русе, в който е отразено, че на посочената дата в имота са заварени Н. С. С. - ликвидатор на [фирма] и М. Н. С., като на ликвидатора Н. С. е даден срок до 05.01.2007 г. да изнесе от терена съоръженията, собственост на дружеството. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че ответниците М. С. и С. С. дължат обезщетение на ищеца [фирма] за лишаването му от възможността да ползва имота за периода 05.01.2007 г. до 05.11.2009 г. Намерил е за неоснователно възражението на ответниците, че не са упражнявали фактическа власт през този период, по съображения, че след като предявеният против тях ревандикационен иск е бил уважен, ответниците е следвало да предадат имота на собственика и да не позволяват на третото лице [фирма] да влезе в него, още повече след като са знаели, че дружеството е сключило договор за наем с несобственик - [фирма]. По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема следното: Вземането по чл. 73, ал.1 ЗС на собственика срещу недобросъвестния владелец за обезщетение за ползите, от които е бил лишен, се основава на принципа на неоснователното обогатяване. За уважаване на тази претенция е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на вещта, че за периода, за който се търси обезщетението, ответникът е упражнявал фактическа власт върху нея, както и размерът на пропусната полза. Влязлото в сила решение, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС и ответникът е осъден да предаде владението, не освобождава ищеца, претендиращ от ответника по ревандикацията обезщетение по чл. 73, ал.1 ЗС за период след влизане на решението в сила, от тежестта да докаже, че и след този момент имотът е бил във владение на ответника. Това е така, тъй като се касае за нов период на владение - факт, който не се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл. 108 ЗС. Процесуалният закон допуска принудително изпълнение на осъдителното решение по иск за ревандикация не само срещу осъдения ответник, но и срещу трето лице, което е придобило владението върху имота след предявяване на иска по чл. 108 ЗС и в този смисъл обстоятелството дали ответникът по този иск в хода на процеса е престанал да владее спорния имот, защото е предал владението или то му е било отнето от друго лице, не е основание за отхвърляне на предявения против него ревандикационен иск. Това обстоятелство обаче е от значение за основателността на претенцията на собственика по чл. 73, ал.1 ГПК, тъй като пасивно легитимиран да отговаря по иска е недобросъвестният владелец, т.е. лицето, което упражнява фактическа власт върху имота през периода, за който собственикът претендира обезщетение. При този отговор на поставения правен въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното решение е неправилно. Периодът, за който ищецът претендира обезщетение, е от 05.01.2007 г. до 05.11.2009 г. От представените по делото доказателства не може да се направи извод, че през този период жалбоподателят М. С. упражнявал фактическата власт върху недвижимия имот, който е бил осъден на предаде на ищеца. Данните по делото сочат, че през този период имотът е бил във владения на трето лице- [фирма]. Този извод се налага от съдържанието на представените по делото протокол за принудително отнемане и предаване на недвижим имот от 21.12.2005 г. по изп.д. № 7438/2005 г. на съдия - изпълнител при Русенския районен съд и протокол за принудително отнемане и предаване на недвижим имот от 13.12.2006 г. по изп.д. № 20068320400680/06 г. на ЧСИ И. Х., видно от които на посочените дати съдия - изпълнителят е намерил имота във владение на [фирма]. Именно поради това на 21.12.2005 г. въводът е бил отложен и на основание чл. 416, ал.2 ГПК/ отм./ на дружеството, а не касатора, е даден 3-дневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението, а на втората дата- 13.12.2006 г. отново на дружеството е даден срок до 05.01.2007 г. да изнесе от терена машините и съоръженията, негова собственост. Ищецът, който съобразно изложеното по- горе, носи доказателствената тежест да установи, че имотът е владян от ответника през исковия период, не е ангажирал доказателства за установяване на това обстоятелство, поради което претенцията е останала недоказана. Като е достигнал до друг извод, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши от настоящата инстанция, като бъде отхвърлен предявеният от [фирма] против М. Н. С. иск за сумата 42 000 лв., представляваща обезщетение по чл. 73, ал.1 ЗС за ползите, от които дружеството е било лишено да получи от собствения си имот за периода от 05.01.2007 г . до 05.11.2009 г. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 311 от 22.11.2011 г. по гр.д. № 317/2011 г. на Апелативен съд - Велико Т., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма] със седалище [населено място] против М. Н. С. иск с правно основание чл. 73, ал.1 ЗС за сумата 42 000 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които дружеството е било лишено да получи от собствения си имот за периода от 05.01.2007 г . до 05.11.2009г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: