Ключови фрази
Ревандикационен иск * отмяна на отчуждаване * спиране на придобивна давност * договор за дарение * предаване на владение * придобивна давност

РЕШЕНИЕ

                    РЕШЕНИЕ

 

 

                                                              N 246

 

София, 19.03.2010 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 16 март две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

 

 

 

 

при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 615/2009 год.

 

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на община Б. срещу решение от 06.06.2008 г. по гр. д. № 884/2007 г. на Благоевградски окръжен съд. С решението е отменено частично първоинстанционното по гр. д. № 1622/2005 Г. на Благоевградски РС и е решен спора по същество като е отхвърлен предявения от касатора срещу К. А. П. ревандикационен иск за 1/3 ид. ч. от недвижим имот – апартамент № 5, ет. 2, вх. “А”, бл. “П”, построен върху държавен УПИ *а в кв. 218 по плана на гр. Б. от 1955 г., а по сега действащия план имот пл. № 2* в същия квартал, както и 1/3 ид. ч. от прилежащото мазе № 25 и от таванско помещение № 20 и от съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху имота. С решението е оставено в сила първоинстанционното, с което е отхвърлен иска до размер на 2/3 ид. ч. от имота.

С определение от 27.04.2009 г. тричленен състав на ВКС е допуснал касационна проверка на въззивното решение по разрешения с него материален въпрос за това придобила ли е К. П. вещни права върху описаната идеална част от апартамента на основание добросъвестно давностно владение за периода от 01.07.1993 г. до предявяване на иска на 01.11.2005 г.

От фактическа страна по делото е установено, че апартамента е бил предоставен на Т. С. като обезщетение за отчужден негов недвижим имот за нуждите на МНО през 1969 г. След влизане в сила на ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. отчуждените собственици М. С. и наследниците на Т. С. (починал 1984 г.) – Сандра С. , съпруга, М. Т. С. , дъщеря, и Ю. Т. Г. , дъщеря, са направили искане за отмяна на отчуждаването, което е уважено с решение от 12.11.1993 г. по гр. д. № 74/1993 г. на Благоевградски окръжен съд.

Преди приключване на административното производство С. С. е дарила на внучката си К. П. ½ ид. ч. от имота, като е запазила за себе си правото на ползване върху една стая от него.

През 1995 г. е била издадена заповед за изземване на имота от наследниците на Т. С. , която е влязла в сила на 16.08.1996 г., когато с решение от същата дата по адм. д. № 7/1996 г. на БлОС е оставена без уважение подадената срещу нея жалба.

През 1999 г. останалите наследници на Т. С. , дъщерите му М. и Ю. , съответно майка и леля на ответницата П, са й дарили притежаваните от тях на основание наследяване общо 2/6 ид. ч. от имота. Ответницата е направила възражение за придобиване на имота на основание кратката придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, като добросъвестен владелец, владял на правно основание годно да го направи собственик без да знае, че праводателите й не са собственици.

Въз основа на така установените факти ревандикационният иск е намерен за основателен за 2/6 (1/3/) ид. ч. от имота, тези предмет на дарението от 1999 г. направено от майката и лелята на ответницата. Прието е, че те не са били собственици на тези част, тъй като те са станали държавна собственост на основание чл. 5 ЗВСНОИ и не са придобити от праводателките след това на основание давностно владение. За тази части не е изтекла придобивна давност и в полза на ответницата К, тъй като ревандикационният иск е предявен преди изтичане на пет години от възникване на правното основание и установяване въз основа на него на фактическа власт върху имота. По отношение на 1/3 ид. ч. от него, предмет на дарението от 1993 г., въззивният съд е приел, че е придобита от надарената на основание добросъвестно владение и е отхвърлил иска за нея като неоснователен.

Този правен извод е направен при неправилно прилагане на материалния закон.

С разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакцията от изм. с ДВ бр. 31 от 17.04.1990 г. е установена забрана за придобиване по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост. Тази забрана по отношение на частната държавна и общинска собственост отпада с изменението на нормата със ЗД ЗС, обн. в ДВ бр. 33 от 1996 г. в сила от 01.06.1996 г. С §1 от същия закон е разпоредено спиране на давността за придобиване на държавни и общински имоти до 31.12.2007 г. С изменението н §1 от ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г.) редакцията на нормата гласи, че давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2011 г.

Спирането на давностния срок е постановено преди той да изтече в полза на ответницата по иска, поради което тя не е могла да придобие вещни права на това оригинерно основание.

Крайният извод на съда за неоснователност на иска по отношение на тази идеална част от имота е правилен, но по съображения различни от изложените. Договорът за дарение е сключен преди влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването, поради което към момента на сключването му дарителката е била собственик на идеална част от имота и разпореждането с нея е породило вещнотранслативно действие.

Решението за отмяна на отчуждаването е влязло в сила четири месеца по-късно - на 12.11.1993 г., поради което не е проявило реституционно действие за тази идеална част от имота, тъй като тя не се е намирала в патримониума на наследницата на обезщетения собственик.

Съобразно изложеното не е налице въведеното основание за касиране на решението, поради което жалбата ще бъде оставена без уважение, а съдебният акт в сила.

По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА от 06.06.2008 г. по гр. д. № 884/2007 г. на Благоевградски окръжен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: