О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 561 София 30.09.2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и единадесета година в състав: Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ ч. гр. дело №437/2011 г. Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. о. и., Р. у. „С. о.”, [населено място], срещу определение №818 от 07.06.2011 год. по ч. гр. дело №532/2011 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено определение №1769 от 16.05.2011 г. по гр. дело №8688/2010 г. на Плевенския районен съд. С първоинстанционното определение е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното решение в частта относно присъдените на К. Б. Л. 150 лв. деловодни разноски. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос относно това дали НОИ дължи заплащане на направените от ищеца разноски при уважаване на иск за установяване на трудов стаж по У./отм./. Този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочени са съдебни решения. Ответницата по частната жалба К. Б. Л., [населено място], оспорва жалбата. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Плевенският окръжен съд е приел, че в случая следва да се приложат общите разпоредби на чл.78 ГПК, тъй като в У./отм./ няма специални разпоредби, които да освобождават Н. о. и. от отговорност за съдебни разноски. Повдигнатият въпрос обуславя изхода на спора и се разрешава противоречиво от съдилищата, както се установява от посочените съдебни актове. Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. Плевенският окръжен съд неправилно е приел, че Н. о. и. дължи на ищцата съобразно изхода на спора по чл.1 от Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред/отм./ 150 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Н. о. и. като държавен орган, който по силата на чл.3 от Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред/отм./, е ответник по исковете за установяване на трудов стаж, не дължи направените от ищците деловодни разноски в тези производства, тъй като неговата процесуална легитимация е във връзка с изпълнение на възложената му със закон компетентност. Освен това в случая предявяването на иска е необходимо за постигане на целения правен резултат, независимо от поведението на ответника по иска. По тази причина не се прилагат общите правила за отговорността за разноските като санкция за страната, предизвикала неоснователно правния спор. Това налага обжалваното определение да бъде отменено и искането на К. Б. Л. за присъждане на 150 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, да се отхвърли. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №818 от 07.06.2011 год. по ч. гр. дело №532/2011 г. на Плевенския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение №818 от 07.06.2011 год. по ч. гр. дело №532/2011 г. на Плевенския окръжен съд и потвърденото с него определение №1769 от 16.05.2011 г. по гр. дело №8688/2010 год. на Плевенския районен съд. ИЗМЕНЯ решение №433 от 17.03.2011 г. на Плевенския районен съд по гр. д. № 8688/2010 в частта за разноските като отхвърля искането на К. Б. Л., [населено място], за присъждане на 150 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.