Ключови фрази
Частна касационна жалба * адвокатско възнаграждение * разноски * нови факти и доказателства


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 490

ГР. София, 19.12.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.11.2017 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №2474/17 г., намира следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К. М. срещу въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд по гр.д. №19/17 г. в имащата характер на определение част, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за разноските и определението, с което е отказано изменението му по реда на чл.248 ГПК.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпросите от предмета на производството: Допустимо ли е представяне на нови факти и доказателства след приключване на устните състезания по делото в първата инстанция? Допустимо ли е присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна помощ е уговорено да се плати по сметка, но не е представен банков документ, че е заплатено пред съответната инстанция? Може ли ответникът по делото да представя нови доказателства за претендирани от него разноски в процедурата по изменение на съдебния акт в частта за разноските, инициирана по молба на другата страна или да ги представя като приложение към отговора на частната жалба, даден без пълномощно? Могат ли да бъдат признати и съответно присъдени разноски за адвокатски хонорар, ако не е доказано по безспорен начин, че тези разноски са направени по конкретното дело?

Намира, че обжалваното въззивно определение противоречи по поставените въпроси на ТР №6/13 г. ОСГТК , р. по гр.д. №5100/14 г. на трето г.о. и на р. по гр.д. №151/14 г. на второ т.о. на ВКС.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Първоинстанционният съд е присъдил 600 лв. за адвокатско възнаграждение в полза на ответника по иска, като е приел, че уговарянето и плащането на сумата се установяват с договор за правна помощ на л.29 от първоинстанционното дело. Въззивният съд по повод жалбата на ищеца срещу първоинстанционното решение за разноските, е констатирал, че в договора за правна помощ е уговорено сумата за адв възнаграждение да се внесе по сметка на пълномощника и съобр. ТР №6/13 г., т., при такава уговорка задължително се представят доказателства за плащане на сумата по банков път. Такива не са представени пред първата инстанция, поради което възнаграждението е неправилно присъдено от нея. Пропускът да се представят доказателства обаче е саниран пред въззивния съд – с отговора на частната жалба ответникът по иска е представил доказателства за плащане на възнаграждението по банков път. Въззивният съд е взел предвид това обстоятелство на осн. чл.235 ГПК и е потвърдил първоинстанционното решение за разноските.

Тези изводи по поставените въпроси противоречат на ТР №6/13 г.ОСГТК, т.1 и 11. В т.1 е посочено, че когато е уговорено плащане на възнаграждението на адвоката по банков път, както е в случая, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, установяващи плащането. В т.11 е прието, че искането за присъждане на разноски може да се прави до приключване на устните състезания, съответно – доказателства за тях да се представят до приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.

Констатираното противоречие обосновава допускане на обжалване на въззивното решение в имащата характер на определение част за разноските, на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК.

По същество на частната касационна жалба: тя е основателна. Пред първата инстанция не са представени своевременно доказателства за плащане на възнаграждението по банков път, като този пропуск не може да се санира с по –късното им представяне пред въззивния съд, в производство по частна жалба на противната страна. Това налага отмяна на въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното в частта за разноските за адв. възнаграждение и постановяване вместо него на определение, с което искането на ответника по иска за разноски да се отхвърли като недоказано.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. №19/17 г. от 30.01.17 г. в имащата характер на определение част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за разноските за адвокатско възнаграждение.

ОТМЕНЯ посоченото въззивно решение в тази му част и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ искането на [фирма], [населено място] за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от 600 лв. за първата инстанция по делото – РС Панагюрище, като недоказано.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: