Ключови фрази
продължаване на срок

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

570

 

гр. София, 14.07.2010 година

 

 

            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети юли през две хиляди и десета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА

                                                                      ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

 

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 495  по описа за 2010г.

 

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Т” А. , гр. С. чрез процесуален представител юрисконсулт Е. Б. срещу определение от 22.04.2010г. по ч. гр. д. № 4320/2010г. на Софийски градски съд, ВО, II-Б състав, с което е оставена без уважение частната жалбата на „Т” А. , гр. С. срещу определение № 8/27.01.2010г. по ч. гр. д. № 9575/2009г. на Софийски районен съд, III ГО, 91състав, с което е прекратено производството по делото и е обезсилена издадената на 14.09.2009г. в полза на „Т” А. срещу Л. С. Г. заповед за изпълнение.

Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържаното становище е, че неправилно съдилищата са приели, че актът на съда по молбата за продължаване на срока не следва да бъде съобщаван на страната. Частният жалбоподател счита, че срокът за представяне на удостоверение за настоящ и постоянен адрес на длъжник не е преклузивен, а спада към инструктивните срокове, определени от решаващия съдия. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата: трябва ли съдът да уведоми страните за определения, с които се уважава или не продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК. Частният жалбоподател моли въззивното определение да бъде отменено и да бъде поставено друго.

Ответникът Л. С. Г., гр. С. не изразява становище по частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да потвърди определението на Софийски районен съд, оставяйки без уважение подадената срещу него от заявителя частна жалба, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е изпълнил надлежно процедурата по призоваване на длъжника при връчване на заповедта за изпълнение, като е приложил разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК и е дал указание на заявителя в четириседмичен срок от получаване на разпореждането да представи доказателства за адресната регистрация на длъжника, за да бъде връчена заповедта с посочване на последиците при неизпълнение на указанията. Констатирано е, че указанията са съобщени на заявителя на 18.11.2009г. и по подадена от последния молба съдът с определение от 30.11.2009г. е допуснал издаване на съдебно удостоверение, но не е уважил молбата по чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на срока за представяне на удостоверението от СДП – С. „БДС”. Депозираната впоследствие на 18.12.2009г. молба за продължаване на срока за представяне на удостоверението от СДП е оставена без разглеждане. Въззивният съд е изложил съображения, че заявителят не е изпълнил задължението в указания от съда срок, който е изтекъл на 16.12.2009г., поради което производството е прекратено и заповедта за изпълнение обезсилена. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че срокът за представяне на удостоверение за настоящ и постоянен адрес е инструктивен.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Посоченият от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос „трябва ли съдът да уведоми страните за определения, с които се уважава или не продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК” е релевантен, тъй като от него зависи изходът на делото. Поради това, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, видно от приложеното определение от 27.05.2009г. по гр. д. № ..../2009г. на Софийски градски съд, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.

Настоящият съдебен състав намира за правилно становището, че за съда не съществува задължение да уведомява страната за определението по молбата за продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК. За разлика от разрешението по чл. 36 ГПК /отм./, в чл. 63, ал. 2 ГПК законодателят определя от кой момент започва да тече продължения от съда срок, а това е от изтичането на първоначалния. При това нормативно разрешение, страната, която се ползва от продължаването на срока трябва да следи за произнасянето от съда по подадената от нея молба по чл. 63, ал. 1 ГПК, включително и в хипотезата, когато молбата не е уважена. В разглеждания случай районният съд правилно е приложил чл. 63 ГПК и след като в предоставения на заявителя срок, а той е бил достатъчно дълъг, не е била представена справка за постоянния адрес на длъжника, разпореждането му за прекратяване на производството и обезсилване на издадената заповед за изпълнение се явява законосъобразно и правилно е било потвърдено от въззивния съд.

Предвид изложените съображения се налага изводът, че обжалваното определение на СГС следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение от 22.04.2010г. по ч. гр. д. № 4320/2010г. на Софийски градски съд, ВО, II-Б състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.