Ключови фрази
Иск за обезщетение за трудова злополука и професионална болест * трудова злополука * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * временна неработоспособност

РЕШЕНИЕ
№ 196

София, 12 юли 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шести април две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1724 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд от 14.07.2009 г. по гр.д. № 385/2009, с което е отменено решението на Костинбродския районен съд от 26.09.2008 г. по гр.д. № 426/2007, като е отхвърлен предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди при ексцес на основание чл. 200 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси: кога предявеният иск за обезщетение е частичен, за задължението на съда да вземе предвид настъпилите в хода на производството по делото факти и обстоятелства и възможността на ищеца да въведе чрез изменение на иска нови факти и обстоятелства и по материалнопранвния въпрос, кои вреди подлежат на обезщетяване при ексцес.
По първия поставен въпрос, Върховният касационен съд намира, че претендиращият обезщетение за вреди може да предяви с иск цялото свое вземане за всички вреди (в т.ч. бъдещите), произтичащи от едно увреждане, но той може да избере да предяви с иск само част от вземането си. В първия случай нови вреди може да се претендират само при ексцес, а във втория ищецът може да предяви в отделно производство непредявените части от вземането си за обезщетение. Когато на обезщетение подлежат и неимуществените вреди, съдебната практика приема, че исковете за обезщетение са два – единият за имуществените, а другият за неимуществените вреди. Съществуват различни начини за предявяване на частичен иск. Общото за всички тях е, че в исковата молба трябва да има изрично посочване, че искът е частичен, липсва ли такова посочване, счита се, че с иска е предявено цялото вземане за обезщетение на всички вреди (в т.ч. бъдещите). Един от начините за предявяване на частичен иск е, като се претендира определена абсолютна сума с изричното посочване, че тя е част от цялото обезщетение за всички вреди (в този случай посочването на дробната част или на размера на цялото обезщетение в исковата молба е излишно). Друг начин за предявяване на частичен иск е, като се претендират вредите, настъпили през определен период от време с посочване на началото и края му (напр. от извършването на деликта до предявяването на иска, за времето на инвалидизацията от определена до определена дата и др.). Следващ начин е, като се претендира обезщетение за отделни увреждания с посочването им (напр. за поправка на определена вещ, за проведено лечение, за ползвана усилена храна, за пропуснато възнаграждение и др.).
По втория поставен въпрос, Върховният касационен съд намира, че настъпилите в хода на процеса факти имат значение за спорното вземане за обезщетение, когато обуславят неговото придобиване, изискуемост или погасяването му, а когато обезщетението включва и бъдещите вреди, правно значение имат и настъпилите в хода на процеса факти, които обуславят неговия размер (т.е. възникването му). Това са факти, които биха се преклудирали от силата на пресъдено нещо на постановеното решение и затова въвеждането им в процеса от ищеца не е изменение на иска по основание. Ако новонастъпил факт не би се преклудирал от силата на пресъдено нещо, съдът може да го вземе предвид само при изменение на иска по основание. Затова съдът не взема предвид фактите, обосноваващи ексцес при обезщетение за вреди от деликт, ако в такъв случай би се стигнало до недопустимо изменение на иска – както по основание, така и по петитум (вземането за обезщетение от ексцес е различно от първоначално предявеното).
По третия поставен въпрос, Върховният касационен съд намира, че до приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът може да измени размера на предявения иск за обезщетение. Ако обезщетението е и за бъдещи вреди, изменението на размера е допустимо и когато ищецът се позовава на новонастъпили факти (освен ако те обосновават ексцес). Когато изменението на размера се основава на новонастъпили факти, които обосновават ексцес, ищецът може да измени само основанието, но не и петитума на предявения иск в първото заседание по делото, ако съдът намери това за уместно с оглед защитата на ответника.
По четвъртия поставен въпрос, Върховният касационен съд намира, че при ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което (ново състояние) се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече обезщетените.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществените вреди от трудова злополука, като е отчетено обстоятелството, че подобрение на състоянието му не се очаква. Последващото влошаване на състоянието му, довело до увеличаване на процента неработоспособност с 2,5 % до пълна неработоспособност, не е значително, поради което не се дължи допълнително обезщетение, като не може да бъде отчетен констатираният в хода на производството по делото посттравматичен психоорганичен синдром, тъй като не е предприето съответно изменение на иска.
Правилно въззивният съд е приел, че при определянето на първоначалното обезщетение е отчетено състоянието на ищеца: затрудненията в движението и говора, промяната в интелектуалните възможности, сведени до осъществяването на елементарен контакт, невъзможност за осъществяване на ежедневни битови дейности и постоянна необходимост от чужда помощ, без изгледи за подобрение. Също правилно съдът е приел, че последващото влошаване на състоянието му, довело до увеличаване на процента неработоспособност с 2,5 % до пълна неработоспособност, не е значително. Неправилно въззивният съд е приел, че е недопустимо обсъждането на констатирания психоорганичен синдром, тъй като това състояние не е настъпило в хода на производството по делото. Тогава само е установена диагнозата. Това обаче не се е отразило на правилността на решението, тъй като установената промяна в състоянието на ищеца се изразява единствено в неизбежното постепенно влошаване на състоянието на пострадалия от проявената още при определянето на първоначалното обезщетение и съществуваща понастоящем Лакунарна към Глобарна деменция.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по касацията не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския окръжен съд от 14.07.2009 г. по гр.д. № 385/2009.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.