О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 107

София, 14.03. 2022 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4360 от 2021 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№2686/03.09.2021 г., подадена от С. Х. Д. чрез процесуалния му представител адв. Х. Р. М. от АК-Стара З., срещу решение №104, постановено на 21.07.2021 г. от Окръжен съд – Разград, Втори въззивен граждански състав по в.гр.д.№15/2021г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е прието за установено по отношение на С. Х. Д., че саморъчно завещание от 13.04.2018г., №.........., том .../2019г., обявено с протокол от 20.01.2019г. на нотариус с рег.№.......на Нотариалната камара, с район на действие Рс-Р., вписано в Служба по вписванията-гр.Р. с вх.рег.№335/31.01.2019г., акт №........, том ..., дело №......../2019г., с което Х. К. Д., починал на 18.07.2018г., е завещал на С. Х. Д. поземлен имот с идентификатор ................., е нищожно; прието е за установено по отношение на С. Х. Д., че М. И. Д. е собственик на 1/3 ид.част от поземлен имот, представляващ жилище, апартамент с идентификатор ...........по КККР на [населено място] с административен адрес: [населено място], [улица], вх.Б, ет.5, ап.36, както и че К. Х. Д. е собственик на 1/3 ид.част от същия недвижим имот.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за необходимостта от извършване на съдебно-графическа експертиза от три вещи лица.
Според касатора предвид спецификата на казуса, здравословното състояние на завещателя и използвания сравнителен материал, следва извод, че документите към пенсионното му досие, експертните решения на ТЕЛК, заявления и молби към ТП на НОИ, е възможно да не са попълвани от Х. К. Д., а от служители, медицински лица или придружители. С оглед на това поддържа, че като автентичен сравнителен материал следва да се вземе под внимание от вещите лица само документи, подписани пред нотариус и съд, като излага съображения, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение №324 от 13.07.2011г на I г.о. на ВКС по гр.д.№378/2009г.; решение №228 от 11.01.2013г. на II г.о. на ВКС по гр.д.№388/2012г.; решение №60 от 23.04.2013г. на II г.о. на ВКС по гр.д.№693/2012г.
В касационната жалба излага съображения, че при водене на делото са били нарушени стандартите на доказване и неправилно не е допусната и назначена нова графическа експертиза с участието на три вещи лица, които да контактуват с когото сметнат за необходимо, вкл. и с лекарите от болница „Св.А.“, за да се прецени какво е било здравословното състояние на Х. К. Д. към момента на изготвяне на завещанието. Поддържа, че здравословните проблеми на наследодателя, имащи значение за неговия почерк, са относими по-скоро към лекари неврохирурзи, а не към медици от ортопедично отделение, с които е консултирало вещото лице. Поради това счита, че разрешаването на поставените в касационната жалба въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Към касационната жалба прилага и решение №137 от 11.10.2019г. на I г.о. на ВКС по гр.д.№4409/2018г.
В писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба М. И. Д. и К. Х. Д., чрез процесуалния си представител адв. И. Ц. Ц. от АК-Р., изразяват становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
М. И. Д. и К. Х. Д. са предявили срещу С. Х. Д. и „Дория-93“ ЕООД искове за признаване за установено, че са собственици на по 1/3 идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент с идентификатор ..............по КККР на [населено място], иск за установяване нищожността на саморъчно завещание от 13.04.2018г., с което Х. К. Д. е завещал на С. Х. Д. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент с идентификатор .............по КККР на [населено място], а при условията на евентуалност иск (при отхвърляне на иска за нищожност на завещанието) иск за възстановяване на запазената си част от наследството на Х. К. Д..
Твърдят, че са наследници по закон на Х. К. Д., починал на 18.07.2018г. Към момента на смъртта си наследодателят притежавал самостоятелен обект в сграда, с предназначение: жилище, апартамент, с административен адрес: [населено място], [улица],бл. .........., вх.Б, ет.5, ап.36, с идентификатор .............по КККР на [населено място]. Със саморъчно завещание от 13.04.2018г. наследодателят завещал на С. Х. Д. този имот, като на 08.08.2019г. С. Х. Д. продал имота на „Дория-93“ ЕООД. Твърдят, че завещанието не е написано и подписано от наследодателя, поради което считат същото за нищожно, евентуално накърняващо запазената им част от наследството.
В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Дория – 93“ ЕООД оспорва предявените искове, като поддържа, че саморъчното завещание е валидно и е произвело транслативен ефект. За неоснователно счита и искането за възстановяване на запазената част на ищците от наследството, като твърди, че са получили в наследство от Х. К. Д. и други недвижими имоти. Счита тази претенция за неоснователна и по причина, че ищците не са приели наследството по опис. Позовава се и на разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗН.
В производството пред първоинстанционния съд по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК на С. Х. Д. е назначен особен представител, който в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, в който изразява становище, че предявените искове са неоснователни. Поддържа, че саморъчното завещание отговаря на всички изисквания, предвидени в чл. 25 ЗН. Оспорва и искането за възстановяване на запазената част на ищците от наследството чрез намаляване на завещанието.
От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че страните-физически лица са наследници от първи ред на Х. К. Д. – М. И. Д. е негова преживяла съпруга, К. Х. Д. е негова дъщеря, а С. Х. Д. е негов син.
Установено е, че с н.а. № ........., том ............, дело №............./1991г., съставен на 18.04.1991г., Х. К. Д. е признат за собственик по покупко-продажба, наследство и делба на процесния апартамент №.........., находящ се в [населено място], ЕПЖБ-4 на [улица]в[жк], като апартаментът е придобит от наследодателя преди брака с М. И. Д., сключен на 01.11.2016г.
Посочено е, че по делото е представено саморъчно завещание, вписано в Службата по вписванията при РС-Разград с вх.№335/31.01.2019г., с което наследодателят завещава на С. Х. Д., негов син, процесния апартамент в [населено място], след което на 08.08.2019г. (н.а.№............., том .........., рег.№.........., дело №............/2019г.) С. Х. Д. продава апартамента на ответника „Дория-93“ ЕООД.
По предявения иск с правно основание чл. 42, буква „б“ във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН въззивният съд е изложил съображения, че саморъчното завещание може да бъде зачетено и да бъде прието, че е породило целените правни последици единствено при категоричност на експертното заключение за обстоятелството, че ръкописният текст е изпълнен от завещателя.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената практика на ВКС. Както е прието в решение № 73/2.02.2010 г. по гр.д. № 5065/2008г. на ІV г.о., ВКС, всяка установена вероятност, че изпълнението на текста и на подписа не е на завещателя, съставлява вероятност и за това, че текстът и подписът не изхождат от него, поради което това не е пълно доказване на спорните факти.
Взето е предвид, че пред първоинстанционния съд е прието заключение на съдебно-графическа експертиза, в което е посочено, че ръкописният текст на саморъчното завещание не е изпълнен от Х. К. Д., а подписът в същото е изпълнен от него, като при изслушването на това заключение вещото лице е посочило, че по делото е събран богат сравнителен материал, а подписът и почеркът на наследодателя са устойчиви и лесно разпознаваеми, поради което и експертът е категоричен в изводите си.
Посочено е, че във въззивната инстанция по искане на жалбоподателя С. Х. Д. е назначена допълнителна съдебно-графическа експертиза на друго вещо лице със задача при изготвяне на заключението вещото лице да вземе предвид и приобщените във въззивното производство медицински документи относно здравословното състояние на завещателя като според заключението на вещото лице: 1) Ръкописният текст в саморъчното завещание от 13.04.2018г. не е изпълнен от лицето Х. К. Д.; 2)Не може да се направи категоричен извод подписът за „завещател“ в саморъчното завещание дали е изпълнен или не е изпълнен от лицето Х. К. Д.; 3)Ампутацията на долни крайници на ниво бедро по повод диабетна гангрена не би се оказала причина на установените във времето писмено-двигателни навици на възрастен човек, т.е. да се промени неговият индивидуален почерк.
Взето е предвид, че и двете заключения, изготвени от две различни вещи лица (едното от [населено място], а другото от [населено място]) са категорични, че процесното саморъчно завещание не е изцяло написано ръкописно от самия завещател, като е прието, че това обосновава нищожност на завещанието, поради което е безпредметно да се обсъжда дали завещанието е написано от завещателя или не. С оглед на това предявеният по реда на чл. 42, буква „б“ във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН иск е приет за основателен. А с оглед нищожността на саморъчното завещание е прието, че след смъртта на Х. К. Д. неговата съпруга М. И. Д., дъщеря му К. Х. Д. и синът му С. Х. Д. са придобили правото на собственост върху по 1/3 ид.част от процесния имот на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. При тези права е прието, че договорът за покупко-продажба, с който С. Х. Д. е продал имота на „Дория-93“ ЕООД има вещно-прехвърлително действие само относно притежаваната от прехвърлителя 1/3 ид.част.
Изслушването на нова съдебно-графическа експертиза е допуснато по искане на С. Х. Д., който в подадената чрез упълномощения от него адв.Х. Р. М. е навел доводи, че съчетаването на сериозни здравословни проблеми на наследодателя и сравнителен материал от преди повече от 15 години поставя под съмнение експертното изследване, извършено от вещото лице в производството пред първоинстанционния съд. Поискал е от УМБАЛ „Св.А.“ в [населено място] да бъде изискана информация Х. К. Д. с каква диагноза е приет за лечение, периода от време, в който е бил лекуван, историята на заболяването, както и заверен препис от епикризата, която информация да бъде взета предвид от вещото лице-графолог при изготвяне на експертизата като съобрази в хода на експертното изследване дали здравословните проблеми на Х. К. Д. са могли да променят строежа на почерка, посоката на движение на ръката, натиска на писане и др. Така направеното доказателствено искане е било уважено от въззивния съд, който е допуснат изслушването на допълнителна съдебно-графическа експертиза със задача, след като се запознае с материалите по делото, в т.ч. представените материали от МБАЛ „Св.А.“ в [населено място] и където другаде намери за необходимо, в това число нотариалните актове, договори за наем на земеделски земи, договори за доброволна делба и др., находящи се в Служба по вписвания-гр.И. и където другаде намери за необходимо, да даде заключение дали ръкописният текст и саморъчният подпис в саморъчно завещание от 13.04.2018г. са изпълнени от Х. К. Д., съобразявайки в хода на експертното изследване дали здравословните проблеми на Х. К. Д. са могли да променят строежа на почерка, посоката на движение на ръката, натиска на писане и други.
В изготвеното експертно заключение вещото лице е посочило и подробно е изброило съвпаденията и различията в почерка и подписа от изследвания сравнителен материал (свободни подписи и ръкописен текст – имената „Х. К. Д.“, положени в нотариалните актове, находящи се в Службата по вписванията-гр.И.; свободни подписи и ръкописни текстове, положени от Х. К. Д. в документи към пенсионното му досие – молба за отпускане на пенсия, експертни решения на ТЕЛК, заявления и молба от 15.11.2016г. за спиране на добавка към пенсията, подадени към ТП на НОИ-гр.Р.), анализирало е същите и е дало заключение, че ръкописният текст в саморъчното завещание не е изпълнен от Х. К. Д.; не може да се направи категоричен извод, подписът за „Завещател“ в саморъчното завещание дали е изпълнен или не е изпълнен от Х. К. Д., както и че ампутацията на долни крайници на ниво бедро по повод диабетна гангрена не би се оказала причина за промяна на установените във времето писмено-двигателни навици на възрастен човек, т.е. да се промени неговият индивидуален почерк. Доколкото в писмения текст на заключението не се съдържат съображения в подкрепа на последния извод, вещото лице е дало обяснения за начина, по който е достигнало до този извод в проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание на 12.07.2021г. Експертът И. В. е заявил пред съда, че е взел предвид всички данни по делото, консултирал е и НКК Д. Г., както и с познатите си лекари и старша сестра в Ортопедично отделение. Заявил е също така, че обстоятелството дали пишещият е бил в удобна или в неудобна позиция (с оглед на това, че се касае за ампутация на долните крайници) няма значение, след като има почерк и подпис, тъй като за оформяне на заключение за почерка има достатъчен графически материал по делото.
Експертното заключение е било оспорено от жалбоподателя С. Х. Д. с искане да бъде назначена графическа експертиза с участието на три вещи лица, които да контактуват с когото сметнат за необходимо, вкл. и в МБАЛ „Св.А.“, за да преценят какво е било състоянието на наследодателя и да се консултират медицински със съответните специалисти. Искането е мотивирано с обстоятелството, че задачата е сложна, както и с цел да се изследва дали при ампутация на крайниците човек е бил в състояние на удобно писане, за което е необходим специалист в съответната област. Искането е оставено без уважение от въззивния съд по съображения, че по делото са налице достатъчно доказателства, които позволяват на съда да формира извод относно основателността или неоснователността на направените и проведени в хода на делото възражения.
Извършеният от въззивния съд анализ на данните от изслушаните по делото съдебно-графически експертизи и приетите заключения на вещите лица, както и съображенията, поради които искането за допускане на тройна съдебно-графическа експертиза е оставено без уважение, съответстват изцяло на трайно установената практика на ВКС – взето е предвид обстоятелството, че вещите лица са анализирали целия представен по делото сравнителен материал, вкл. и онзи, за който не би могло да съществува спор, че е изготвен саморъчно от наследодателя (сочените от касатора нотариални актове, в които наследодателят саморъчно пред нотариуса е изписал трите си имена), както и обстоятелството, че противоречие в становищата на експертите, изготвили отделните заключения, не се установява (всички вещи лица са категорични, че завещанието не е написано от наследодателя). Съобразен е и фактът, че експертът И. В. е взел предвид всички данни по делото, консултирал се е и в НКК, както и с лекарите и старшата сестра от отделението, в което наследодателят е бил лекуван към момента на съставяне на завещанието и най-вече, че експертът е категоричен, че обстоятелството дали пишещият е бил в удобна или неудобна позиция (с оглед на това, че се касае за ампутация на долните крайници) няма значение и не може да обоснове промяна на почерка при наличния сравнителен материал по делото.
Както ВКС приема в своята практика, съдът може да приеме, че завещанието е написано и подписано от наследодателя, когато вещото лице дава категорично заключение в този смисъл, както и когато експертите са стигнали до извода, че е налице само вероятност по отношение на авторството на оспорения документ с оглед на особеностите на конкретния случай (решение № 158/3.07.2013 г. по гр.д. № 1455/2013 на ВКС, ІІ г.о.), но не и когато всички вещи лица са категорични, че завещанието не е написано от наследодателя.
Принципна е и позицията на ВКС по въпроса за допускане на експертиза, която да бъде извършена от три вещи лица – такава експертиза съдът е длъжен да назначи при наличие на противоречиви констатации на две единични експертизи по еднакви въпроси, приети по делото, когато констатациите на втората единична експертиза са оспорени от една от страните и тя е поискала разширяването на единичната експертиза в тройна (решение №236/26.05.2011г. по гр.д.№644/2010г. на І г.о. на ВКС). Съдът на основание чл. 200, ал. 3 ГПК и чл. 201 ГПК е длъжен да назначи нова експертиза от друго или повече вещи лица и когато приетото от съда заключение не е категорично и една от страните по делото оспорва това заключение и иска назначаването на тройна експертиза (решение № 342 от 17.02.1012 г. по гр.д.№ 71 от 2011 г. на ВКС, II г.о.; решение № 197 от 19.10.2017 г. по гр.д.№ 60238 от 2016 г. на ВКС, IV г.о.; решение №165/22.10.2019г. по гр.д.№2622/2018г. на ВКС, I г.о.). Както е прието в решение №324/13.07.2011г. по гр.д.№378/2009г. на ВКС, І г.о., при разногласие между вещите лица, изготвили съдебно-графическите експертизи по делото, съдът процедира по начина, указан в чл.161 ГПК (отм.) (сега чл.200, ал. 3 и чл. 201) - ако не може да вземе становище по разногласието, той изисква от вещите лица да извършат допълнителни изследвания или назначава други вещи лица. Това зависи от сложността на въпроса, за изясняване на който е назначена експертизата. Във всички случаи обаче съдът не е длъжен да възприеме едно или друго заключение, но когато го отхвърля е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи недостатъците на това заключение, неверните, неточните или ненаучните изходни позиции, като прецени всестранно и другите доказателства. Разногласието между вещите лица не може да се счита преодоляно само поради това, че броят на експертите, дали заключението в един смисъл е по-голям от тези, изразили различно становище. Обстоятелството дали съдебно-графическата експертиза е изготвена от едно или от три вещи лица следователно е ирелевантно. От съществено значение е дали заключенията на различните вещи лица са противоречиви или не. И именно с тази практика на ВКС въззивният съд се е съобразил, като е приел, че назначаването на тройна експертиза не е необходимо, доколкото становищата на единичните експертизи съвпадат, не е представен нов сравнителен материал, който да не е бил предмет на изследване от единичните експертизи, нито се твърди различно обстоятелство, което вече изслушаните по делото експерти да не са взели предвид. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените в изложението въпроси.
Сочените от касатора решения на ВКС не навеждат на различен извод.
Правният въпрос, който е бил поставен на разглеждане пред ВКС в производството по гр.д.№693/2012г. на II г.о. (решение №60 от 23.04.2013г. по гр.д.№ 693/2012г. на II г.о. на ВКС) касае оспорване на представен сравнителен материал при решаване на спор за действителността на завещание и доказателствената тежест за установяване истинността на сравнителния материал. Подобен въпрос обаче по настоящето дело не е бил поставян – между страните не е съществувал спор за истинността на сравнителния материал, представен по делото, като по отношение на почерка като сравнителен материал по делото са представени именно нотариалните актове, в които наследодателят саморъчно е изписал трите си имена, които според касатора са най-достоверни. Още повече, вещите лица детайлно са изследвали всички представени по делото образци от почерка на наследодателя и са посочили в заключенията си несъответствията между тези образци и представеното завещание.
Съвършено различна хипотеза е разгледана и в соченото от касатора решение №228 от 11.01.2013г. по гр.д.№388/2012г. на II г.о. на ВКС – касационното обжалване е било допуснато по въпроса допустимо ли е въззивният съд да назначи нова графологическа експертиза, която да даде заключение въз основа и на допълнителен сравнителен материал, когато същият материал е съществувал и при изготвяне на оспорената предходна експертиза, но е представен в съдебното заседание пред втората поред въззивна инстанция. Подобен въпрос по настоящето дело не е поставян, доколкото въззивният съд е допуснал изслушването на нова графическа експертиза, на която е поставил задача да изготви заключение въз основа на анализ на всички документи, представени като сравнителен материал, както и при съобразяване на представената в производството пред въззивнния съд медицинска документация. Въпрос за включване на новооткрити или новонастъпили факти, както и на нови доказателства по делото не е бил поставян.
Соченото от касатора решение №324 от 13.07.2011г. по гр.д.№378/2009г. на I г.о. на ВКС вече беше обсъдено по-горе и следва отново да се отбележи, че въпросът за необходимостта от изслушване на нова или тройна графическа експертиза не е разрешен от въззивния съд в противоречие с изразеното от ВКС в това решение становище. В настоящия случай по въпроса дали завещанието е написано от соченото за негов автор лице противоречие в експертизите няма. Освен това липсва и нотариална заверка на завещанието.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №104, постановено на 21.07.2021г. от Окръжен съд – Разград, Втори въззивен граждански състав по в.гр.д.№15/2021 г.
ОСЪЖДА С. Х. Д., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [община], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на М. И. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата от 750 лв. (седемстотин и петдесет лева), представляваща направените по делото разноски и на К. Х. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] сумата от 750 лв. (седемстотин и петдесет лева), представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.

Председател:

Членове: