Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 133   София 09.11.2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А               ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на  двадесет и втори октомври през две хиляди и девета година в състав:                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА                                    ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                               МАРИАНА КОСТОВА   при участието на секретаря Сийка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 44 по описа за 2009  г. и за да се произнесе, взе предвид следното :             Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на ЗК” Български имоти” АД гр. С. срещу решение №135/29.07.2008г. на Бургаския окръжен съд, въззивна колегия, ІV д състав, постановено по в.гр.дело №101/2008г., с което е оставено в сила решение №1653 от 19.10.2007г., постановено по гр.дело № 563/2007г. на Бургаския районен съд. Искането е за отмяна на решението и постановяване на определение за прекратяване на производството по делото като недопустимо. Твърди се, че съществуват процесуални и материални предпоставки за прекратяване на производството по делото, изведени от параграф 143 ПЗР КЗ и нормата на чл.213, ал.1, изр.4 КЗ/ ДВ бр. 97 от 23.11.2007г./, като действащо право към датата на постановяване на въззивното решение / чл.281, т.2 ГПК/. Ответникът С. П. Г. не е заявил становище по изложените в касационната жалба оплаквания. В писмен отговор ЗАД “ДЗИ О. застраховане АД, гр. С. счита въззивното решение за правилно и законосъобразно и излага съображения, че искът е предявен срещу прекия причинител на вредата поради отказа на касатова за възстанови заплатеното на пострадалия обезщетение, защото деликвента не е имал сключена застраховка “гражданска отговорност”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното въззивно решение при спазване на изискването на чл.290, ал.2 ГПК, прие за установено следното: Касационният контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, като е приет за съществен правния въпрос за суброгирането на застрахователя в правата на застрахованото лице, релевантен към точното прилагане на материалния закон/ чл.402, ал.1 ТЗ отм/, но така също и за развитие на правото доколкото изменението на закона е влязло в сила към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт и е прието за наложително тълкуването на параграф 143 ПЗР на ЗИДКЗ поради факта, че разпоредбата на чл.402, ал.1 ТЗ/отм/ във връзка с чл.45 ЗЗД обуславя встъпването на застрахователя в правата на застрахования от едно вече извършено от него плащане. С обжалваното решение е оставено в сила решение на първоинстанционния съд, с което е разгледан и уважен иск по чл.402 ТЗ/отм/ във връзка с чл.45 ЗЗД за сумата от 1565.50 лв., представляваща половината от изплатеното от З. “Д” на 7.09.2005г. застрахователно обезщетение по сключена със С. Е. Х. имуществена застраховка “А” на лек автомобил “А” с рег. №АА7747 при настъпило застрахователно събитие на 29.05.2005г., ведно с мораторни лихви, както и обратният иск за същата сума на прекия причинител на вредата С. П. Г. срещу касатора, привлечен в процеса като трето лице помагач. Въззивният съд е отхвърлил искането на касатора и ответник по обратния иск за прекратяване на производството по делото, с мотив, че разпоредбата на чл.213, ал1 З. е неприложима, след като касаторът е отказал да изплати обезщетението на ищеца и поради тази причина той е насочил иска си към прекия причинител на вредата. Разгледана по същество жалбата е основателна, но по следните съображения: Съгласно чл.402 ТЗ/отм/, с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За ищеца това право е възникнало на 7.09.2005г., когато е изплатено обезщетението на правоимащото лице по застраховка “автокаско” и е съществувало към датата на предявяване на иска 16.03.2007г., към която дата деликвента С. Г. не е платил обезщетението в размер на исковата сума, представляващо причинени на лек автомобил “А” с рег. №АА 7747 АН щети. Застрахователят на деликвента Г. “Български имоти” АД с писмо изх. №11-0956 от 16.03.2006г. е отказал възстановяване на обезщетението на З. ДЗИ – О. застраховане, по причина, която не се поддържа в хода на производството, а именно, че виновният водач Г. няма застраховка “гражданска отговорност”. Пред първоинстанционният съд е представена застрахователна полица №04/5050081460 за застраховка “гражданска отговорност”, сключена с Й. В. Д. за лек автомобил м.”Ш” лег. № А* за осъществяване на таксиметрови превози, управляван от ответника Г, като наемател на автомобила с договор от 17.05.2005г., сключен със собственика Д. Касаторът се позовава на параграф 143 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр.97 от 23.11.2007г./, с който е предвидено нормата на чл.213, ал.1 изр.4 КЗ да се прилага за всички случаи на встъпване в право, по които не е извършено плащане към датата на обнародване на закона – 23.11.2007г. Чл.213,л.1, изр.4 КЗ повелява застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, да предяви претенцията си към причинителя, който има валидна застраховка “гражданска отговорност” само до размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителна застраховка, както и за вредите, причинени от водача на МПС, за които застрахователят по същата застраховка е отказал да заплати обезщетение на основание чл.268 КЗ. Следователно, с изменението на закона, регламента на чл.213, ал.1, изр. четвърто се разпростира за всички случай на встъпване в право, независимо от това, дали то е възникнало за застрахователно правоотношение създадено по КЗ или при действието на актове преди този закон, с единственото условие деликвента да не е заплатил обезщетението към 23.11.2007г. на застрахователя. Към датата на постановяване на въззивното решение – 29.07.2008г. нормата е в сила и е било задължително съобразяването й от въззивния съд. Следователно, съдът като решаваща инстанция е бил длъжен да прецени, че при данните за притежавана от ответника задължителна застраховка “гражданска отговорност” и че размера на изплатеното обезщетение не надхвърля размера на минималната задължителна застрахователната сума, а и няма данни застрахователят на ответника да е отказал плащане на някое от основанията по чл. 268 КЗ, предявения от ищеца иск е лишен от основание. Мотивите на “Български имоти” АД да откаже плащане на застрахователя по регресния иск, които са извън тези по чл. 268 КЗ, са ирелевантни за предявения срещу прекия причинител щети, а следователно и срещу ответника, чийто иск е обусловен от уважаването на иска срещу прекия причинител. С оглед на изложеното обжалваното въззивно решение ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно / чл.293, ал.2 във връзка с чл.281, т.3, пр. първо ГПК/, а предявеният главен иск отхвърлен като неоснователен. Тъй като се отхвърля главния иск, съдът не дължи произнасяне по обусловения обратен иск, предявен срещу третото лице помагач, касатор в настоящото производство. Неоснователно е искането за прекратяване на делото поради недопусимост на производството, мотивирано с параграф 143 ЗИД КЗ във връзка с чл.213, ал.1, изр.четвърто КЗ. Цитираната преходна разпоредба на закона не е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на регресния иск, доколкото препраща към разпоредбата на 213, ал.1, изр. четвърто КЗ и последната обусловя основателността на иска на встъпващия в правата на застрахования застраховател срещу деликвента със съществуването на конкретни факти, които могат да бъдат установени само в хода на исковото производство. Касаторът не е направил искане за присъждане на разноски, не е представил списък на разноските по чл.80 ГПК, поради което такива не му се присъждат. Водим от горното и на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение №135 от 29.07.2008г., постановено по гр.дело № 101/2008г. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на ЗПАД” ДЗИ О. застраховане” гр. С. срещу С. П. Г. от гр. Б., ЕГН ********** за сумата от 1565.56 лв., представляваща ½ от изплатено застрахователно обезщетение за причинени на лек автомобил м.”А”, рег. №А7747 АН щети при настъпило на 29.05.2005г. застрахователно събитие и за сумата от 186лв. обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД, като неоснователни. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: