Р Е Ш Е Н И Е № 341 гр.София , 07.01.2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при секретаря Северина Толева , като изслуша докладваното от съдия Керелска …… …..гр. дело № 6821 по описа за 2013 год. И за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на Т. С. А. от [населено място] , чрез адв. В. Я. на осн. чл. 303,ал.1,т.4 ГПК за отмяна на решение №4171/19.11.2012 год. , постановено по гр.д. № 9555/2012 год., 10 гр.състав на Районен съд [населено място] , потвърдено с решение №1246/01.07.2013 год., постановено по в. гр.д. №191/2013 год. на 14 гр. състав поради това, че противоречи на постановено преди него влязло в сила между същите страни, за същото искане , на същото основание решение № 3963/02.11.2012 го. по гр.д. №9557/2012 год. , 14 гр. състав на Районен съд [населено място], потвърдено с решение №416/07.03.2013 год., постановено по в. гр.д. №3822/2012 год. на 9-ти гр. състав на Окръжен съд [населено място]. Ответникът по молбата [фирма] , [населено място] чрез юрисконсулт П. П. оспорва молбата. Изразява становище, че в случая хипотезата на чл. 303,ал.1,т.4 ГПК не е налице, доколкото двете производства имат различен предмет - исковете касаят различен период .Моли молбата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о., приема следното: Молбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в предвидения в чл. 305,ал.1, във вр. т.4 ГПК тримесечен срок, считано от влизане в сила на последното решение . Решението по гр.д. №191/2013 год. като необжалваемо е влязло в сила на 05.07.2013 год. Видно от положения датов печат, молбата за отмяна е подадена 26.09.2013 год. - тоест в рамките на законоустановения срок. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. За да е налице хипотезата, на която молителят се позовава, е необходимо пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. Тази хипотеза е изпълнена и когато предметът на едното дело се включва в другото или пък по едното дело са участвали част от страните по другото дело при един и същи предмет. Противоречието трябва да съществува между решенията, а не между техните мотиви или между решението / диспозитива/ и мотивите на другото решение. Когато се установи наличието на две решения, които си противоречат в горния смисъл се отменя неправилното, а, не по - късно постановеното или посоченото от страната решение / чл. 307,ал.4 ГПК/. В настоящия случай хипотезата на чл. 303,ал.1,т.4 ГПК не е изпълнена. С решението по гр.д. № 191/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решението по гр.д. № 9555/2012 год. на Пловдивския районен съд , чиято отмяна се иска, е отхвърлен предявеният от молителката иск с пр. осн. чл. 124,ал.1 ГПК – за признаване за установено по отношение на дружество [фирма] [населено място] , че не дължи сумата от 3 101,92 лв. представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.1999 год. до 30.09.2006 год. , ведно със законната лихва върху тази сума от 23.10.2007 год. и сумата 1 358,61 лв. –обезщетение за забава в плащане на тази сума за периода от 01.12.1999 год. до 12.10.2007 год. С решението по другото дело № 3822/2012 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решението по гр.д. №9557/2012 год. на Пловдивския районен съд, е признато за установено по отношение на [фирма], [населено място], че молителката Т. С. А. не дължи сумата от 1075, 51 лв. , представляваща стойността на консумирана топлинна енергия за периода от 01.01.1998 год. до 01.09.1999 год. , ведно със законната лихва от 25.05.2000 год. до окончателното й плащане, сумата от 161,34 лв. обезщетение за забавеното й плащане за периода от 01.08.1998 год. до 20.10.1999 год. Следователно двете дела са водени между едни и същи страни , но имат различен предмет. Макар и да са образувани по отрицателни установителни искове относно недължимост на сума за отчетена топлоенергия, делата са с различен предмет, доколкото касаят различни искови периоди. Предметът на делото се определя от основанието и петитума на предявения иск . Периодът, за който е начислена незаплатената топлинна енергия е част от обстоятелствената част на иска и формира неговото фактическо основание. Доколкото в случая този период е различен , очевидно двете решения не са с идентичен предмет. Без значение , че в мотивите съдилищата по различен начин са приложили института на погасителната давност. Последното само по себе си не може да обоснове противоречивост на решенията по смисъла на чл. 303,ал.1,т.4 ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна се явява неоснователна. С оглед изхода на настоящото производство, молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата юристконсултско възнаграждение в размер на 424 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. С. А. от [населено място] , чрез адв. В. Я. на осн. чл. 303,ал.1,т.4 ГПК за отмяна на влязло в сила решение с вх. № 44885/26.09.2013 год. ОСЪЖДА Т. С. А. от [населено място], да заплати на Е. [фирма] , [населено място] юристконсулстко възнаграждение в размер на 424 лв. . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: