- 5 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 169

гр. София, 11.05.2021 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 10.03.2021 (десети март две хиляди двадесет и първа) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 443 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 263 649/11.12.2020 година, подадена от К. К. Б., в качеството му на ЕТ „ОСКАР-999-К. Б.“ [населено място], срещу определение № 260 150/26.11.2020 година на Окръжен съд Пазарджик, гражданско отделение, първи въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 690/2020 година.
С обжалваното определение съставът на Окръжен съд Пазарджик е потвърдил първоинстанционното определение № 268/05.08.2020 година на Районен съд Пещера, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 788/2020 година, с което е била върната подадената от К. К. Б., в качеството му на ЕТ „ОСКАР-999-К. Б.“ [населено място] срещу [община] искова молба с вх. № 536/26.01.2018 година, като заедно с това е било прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.
В частната си касационна жалба К. К. Б., в качеството му на ЕТ „ОСКАР-999-К. Б.“ [населено място] излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Поискано е същото и потвърденото с него определение № 268/05.08.2020 година на Районен съд Пещера, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 788/2020 година да бъдат отменени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането на спора по същество. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частният жалбоподател твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, а също така и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд Пазарджик.
Насрещната страна по частната касационна жалба [община] не е подала отговор на същата, като не е изразила становище по допустимостта и основателността й.
К. К. Б., в качеството му на ЕТ „ОСКАР-999-К. Б.“ [населено място] е бил уведомен за обжалваното определение на 04.12.2020 година, а частната му касационна жалба срещу него е с вх. № 263 649/11.12.2020 година. Поради това е спазен предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като жалбата на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Първоинстанционният Районен съд Пещера е приел, че искът бил предявен като такъв с правно основание чл. 422 от ГПК. Били изложени твърдения, че К. К. Б., в качеството му на ЕТ „ОСКАР-999-К. Б.“ [населено място], бил сключил с трето лице предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, но поради отказа на [община] да му върне оригинала на удостоверение за търпимост на определени сгради и да попълни кадастралната карта не успял да изпълни поетото с предварителния договор задължение. Затова предварителният договор бил развален, а К. К. Б. бил задължен да заплати на насрещната страна по него неустойка в размер на 50 000.00 лева За част от тази сума в размер на 5100.00 лева Б. бил подал заявление по чл. 410 от ГПК в Районен съд Пещера, където било образувано ч. гр. д. № 1337/2017 година. Тъй като [община] била подала възражение по чл. 414 от ГПК К. К. Б., в качеството му на ЕТ „ОСКАР-999-К. Б.“ [населено място] предявил иска по чл. 422 от ГПК. По този иск първоначално било постановено решение № 712/22.10.2018 година на Районен съд Пещера, постановено по гр. д. № 144/2018 година. Същото било обезсилено с решение № 419/12.11.2019 година на Окръжен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 374/2019 година по съображения за процесуална недопустимост-искът бил за вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на кмета на [община] и отказ от издаване на документи, а основанието на такъв иск било по ЗОДОВ и той се предявявал по реда на чл. 203 от АПК. След обезсилването на първоинстанционното решение делото било изпратено на Административен съд Пазарджик, който от своя страна бил повдигнал спор за подсъдност. С определение № 26/20.07.2020 година, постановено по адм. д. № 4/2020 година на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС по този спор било постановено, че компетентен да се произнесе по иска с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от К. К. Б., в качеството му на ЕТ „ОСКАР-999-К. Б.“ [населено място] срещу [община] е Районен съд Пещера. В мотивите на това определение било посочено, че при вече издадена заповед за изпълнение в компетентност на съда, пред когото е предявен иска по чл. 422 от ГПК било да извърши преценка дали този ред за установяване на вземането е допустим. В тази връзка съдебният състав на Районен съд Пещера приемал, че според т. 10а от ТР № 4/18.06.2014 година, постановено по тълк. д. № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС съдът, сезиран с установителния иск по чл. 422 от ГПК, дължал на общо основание преценка за неговата допустимост, като не бил обвързан от преценката на заповедния съд. По образуваното ч. гр. д. № 1337/2017 година по описа на Районен съд Пещера, заявителят К. К. Б., в качеството му на ЕТ „ОСКАР-999-К. Б.“ [населено място] бил поискал издаване на заповед за изпълнение срещу [община] по иск, който не бил подсъден на районния съд, в противоречие с чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК. Както в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, така и в настоящата искова молба К. К. Б. бил изложил обстоятелства за настъпили имуществени вреди в резултат на бездействието на длъжностни лица от [община]. Това били предпоставки, ангажиращи евентуално отговорност за дейността на администрацията. Исковете за обезщетение на вреди на основание чл. 1 ЗОДОВ се разглеждали по реда на чл. 203–чл. 207 от АПК. Отделен бил въпросът, доколко исковата молба отговаряла на изискванията на чл.204, ал. 5 от АПК.
Съставът на Окръжен съд Пазарджик е изложил съображения, че в рамките на заповедното производство съдия К. Г. се бил отвел от разглеждане на делото. Въпреки тона бил разгледал производството по чл. 422 от ГПК, което било своеобразно продължение на заповедното производство и бил постанови първоинстанционното определение № 268/05.08.2020 година на Районен съд Пещера, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 788/2020 година. Била формирана съдебна практика, че когато при решаване на делото, бил участвал съдия, за когото е била налице някоя от пречките по чл. 422 от ГПК, постановеният съдебен акт не бил нищожен или недопустим. К. К. Б. считал, че с постановеното определение на смесения петчленен състав ва ВКС и ВАС бил разрешен спора за подсъдността, в смисъл ,че иска е подсъден на Районен съд Пещера и не стоял въпросът с неговата допустимост. Това разбиране било неправилно. Искът по чл. 422 от ГПК безспорно бил подсъден на районния съд и нямало основание спора да бъде разглеждан от административен съд .При това разглеждане обаче, следвало да се направи преценка за допустимост на така предявения иск. Издадената заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК за парично вземане, спора за което не биле подсъден на районния съд, не била нищожна, а недопустима. Независимо, че заповедта пораждала правни последици, заведеният въз основа на нея установителен иск по чл. 422 от ГПК се явявал недопустим, тъй като предмет на този иск, предвид обусловеността му от заповедното производство, можели да бъдат само тези вземания, за които можело да бъде издадена съответната заповед за изпълнение, поради което при възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК срещу такава заповед защитата на спорното материално право не можела да се осъществи посредством специалния установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, а чрез осъдителен иск за паричното вземане. Осъдителен иск, основаващ се на тези обстоятелства следвало да бъде подсъден на съответния административен съд, съобразно нормата на чл. 203 от АПК, тъй като К. К. Б., в качеството му на ЕТ „ОСКАР-999-К. Б.“ [населено място] основавал претенцията си на бездействие на длъжностни лица при [община].
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. К. Б., в качеството му на ЕТ „ОСКАР-999-К. Б.“ [населено място] е поискал определението на Окръжен съд Пазарджик да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това при повдигнат спор за подсъдност между административен съд и граждански съд на конкретно основание, по който смесен петчленен състав на ВКС и ВАС е дал разрешение, следва ли съответния съд, който е определен като компетентен да разгледа спора и на който е изпратено делото, да преценява отново своята компетентност относно същото основание или е обвързан от постановения от ВКС и ВАС акт, с който делото му е изпратено за разглеждане по подсъдност и компетентност и в случай, че този съд прецени, че делото не му е подсъдно, следва ли да го изпрати на компетентния съд и за това следва ли съдия, който е преценил, че са налице предпоставките по чл. 22 от ГПК и се е отвел от разглеждане на заповедното производство, да се отведе от разглеждане на производството по чл. 422 от ГПК и в случай, че е разгледал иска по чл. 422 от ГПК, представлява ли това обстоятелство нарушение на съдопроизводствените правила и води ли това автоматично до неправилност на съдебния акт.
Вторият от посочените по-горе въпроси не обуславя допускането на въззивното определение на Окръжен съд Пазарджик до касационно обжалване, доколкото фактите, по повод на които е зададен не са обусловили правните изводи на съда при постановяване на определението. Първоинстанционният Районен съд Пещера е приел, че искът е недопустим, тъй като не е подлежал на разглеждане от общия съд, а от съответния административен съд, като неговите изводи в тази насока са възприети и от въззивния Окръжен съд Пазарджик. Въпросът с приложението на чл. 22 от ГПК не е обусловил изводите на въззивната инстанция, за неоснователност на подадената от К. К. Б., в качеството му на ЕТ „ОСКАР-999-К. Б.“ [населено място] срещу първоинстанционното определение частна жалба. Поради това и съгласно тълкуването по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС този въпрос не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.
По отношение на първия въпрос следва да се има предвид, че съдилищата преценяват самостоятелно дали отправеното до тях искане за защита е подведомствено на съда и дали са компетентни да разгледат същото съобразно правилата на местната и родовата подсъдност. В случаите когато съдът намери, че не е компетентен да разгледа спора, той не може само да прекрати производството, без да предприеме съответните действия по изпращането на делото на компетентния да го разгледа орган или съд-чл. 15 и чл. 118, ал. 2 от ГПК, чл. 130, ал. 4 и чл. 135, ал. 2 от АПК. При това органът или съдът, на който делото е изпратено може да го приеме и да разгледа спора, като се произнесе по съществото му, със съответния за това акт. Възможно е обаче органът или съдът, на който делото е изпратено да откаже да го приеме, като в този случай възниква спор за компетеност между него и първоначалния съд. Тези спорове се разрешават по установения за това ред-чл. 16 и чл. 122 от ГПК и чл. 135 от АПК, като постановения в тези производства акт обвързва участващите в спора съдилища. Затова след като спора за подсъдност е разрешен по установения ред, съдът на който делото е изпратено за разглеждане, не може отново да прави проверка за това дали е компетентен да разгледа спора и по този начин да ревизира актът, с който спорът е разрешен. Поради това този съд не може извършвайки проверка за допустимост на предявения иск да прекрати производството, тъй като не е компетентен да разгледа спора. Той обаче може да приеме, че искът е недопустим на други основания, извън компетентността на съда.
Предвид посоченото прекратявайки производството с определение № 268/05.08.2020 година на Районен съд Пещера, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 788/2020 година първоинстанционният съд е бил длъжен да изпрати делото на компетентния да го разгледа съд, като с оглед на мотивите на определението това е съответния административен съд. В случай, че първоинстанционният съд не е направил това пропускът му е следвало да бъде поправен от въззивния съд, упражняващ инстанционен контрол върху определението, като в обжалваното определение на Окръжен съд Пазарджик няма произнасяне в тази насока. Изпращането на делото на съответния административен съд, в конкретния случай обаче, е предпоставка за възникване на спор за подсъдност, който вече е бил разрешен с определение № 26/20.07.2020 година, постановено по адм. д. № 4/2020 година на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС. И двете инстанции по съществото на спора не са се съобразили с това определение, поради което постановените от тях съдебни актове са незаконосъобразни.
С оглед на горното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 260 150/26.11.2020 година на Окръжен съд Пазарджик, гражданско отделение, първи въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 690/2020 година по подадената срещу него от К. К. Б., в качеството му на ЕТ „ОСКАР-999-К. Б.“ [населено място] частна касационна жалба с К. К. Б., в качеството му на ЕТ „ОСКАР-999-К. Б.“ [населено място] и такова трябва да се допускане. В резултат на това обжалваното определение и потвърденото с него определение № 268/05.08.2020 година на Районен съд Пещера, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 788/2020 година следва да бъдат отменени и делото да се върне на втория съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 260 150/26.11.2020 година на Окръжен съд Пазарджик, гражданско отделение, първи въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 690/2020 година.
ОТМЕНЯВА определение № 260 150/26.11.2020 година на Окръжен съд Пазарджик, гражданско отделение, първи въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 690/2020 година и потвърденото с него определение № 268/05.08.2020 година на Районен съд Пещера, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 788/2020 година като ВРЪЩА делото на Районен съд Пещера за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.