Р Е Ш Е Н И Е № 104 София 29.09.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №3894 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 893 от 13.05.2013г., постановено по в.гр.дело № 850/2013г. на Софийския апелативен съд, с което, след като е отменено решение №6059 от 29.08.2012г., постановено по гр.дело № 9022/2011г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-3 състав са отхвърлени обективно съединените искове по чл.79, ал.1, пр.2 във връзка с чл.82 ЗЗД, предявени от [фирма] срещу [фирма] / правоприемник на ДП „С. ”/ за заплащане на обезщетение по договор С -3102 от 18.09.2008г. в размер на 1 239 782.07 лв. за претърпени загуби и сумата от 2 589 431.70 лв. пропуснати ползи. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес е постановил решението си въз основа на преклудирано възражение на ответника, както и на невъведени в процеса с отговора на исковата молба възражения. Съдът е нарушил задължението си за поставяне в известност страните относно предмета на спора, съответно на доказване в производството, не е изменил доклада на първоинстанционния съд и не е уведомил ищеца, че спорът има нов предмет, с което е изключил възможността да направи своите процесуални и материалноправни възражения на всички нововъдени служебно материални и процесуални възражения в предмета на спора.. Излага съображения, че възражението за неизпълнен договор или възражението за забава на кредитора, които са различни по своето естество, са правни възможности на страната в производството, които могат да бъдат упражнени и в хода на съдебния процес, но само в рамките на чл.131, ал.1, т.5 от ГПК в срока за подаване на отговор на исковата молба. Счита, че съдът е извратил съдържанието на Справка за изпълнени и разплатени стойности, като неправилно е възприел записаното в графата „забележки” за сумата от 183 380.28 лв., като според ищеца тази сума се дължи на инвеститора / възложителя – ищец/, а не на изпълнителя от възложителя, както неправилно е приел въззивния съд. В нарушение на чл.12 и чл.235 ГПК съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупности доводите на жалбоподателя, поради което е постановил необосновано решение. В резултат на допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилни фактически изводи, съдът е направил порочни правни изводи. Искането е за отмяна на решението на САС и постановяване на решение, с което да се уважат предявените искове, алтернативното искане е за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Касационната жалба се поддържа в открито съдебно заседание от представителя на касатора. Представени са писмени бележки. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответникът [фирма], [населено място] изразява становище за оставяне в сила на въззивното решение по съображения в писмен отговор и писмена защита. Поддържа, че в отговор на уточняващата искова молба на ищеца, в която са въведени нови правопораждащи факти и обстоятелства ответникът е направил своите възражения, които не са преклудирани от разпоредба на чл.131 ГПК. Промяната на исковете или в обстоятелствената част на исковата молба създава нови възможности за защита на ответника, в това число и заявяване на нови материални възражения срещу ищеца. Излага съображения, че въззивният съд не е излезнал извън предмета на възраженията, заявени с отговора на исковата молба и прилагането на последиците на материалноправната норма е задължение на съда в решаващата му дейност. Счита касационните оплаквания за неоснователни. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски. Представени са писмени бележки в отговор на писмената защита на ищеца. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли обективно съединените искове по чл. 79, ал.1, пр.2 във връзка с чл.82 ЗЗД, САС е приел, че възложителят по договора за строителство С – 3109 от 18.09.2008г. [фирма] не е изпълнил задълженията си по т.2.1 от договора да предостави на ответника техническата документация за извършване на СМР, необходима на изпълнителя за да изпълни качествено и в срок възложената му работа, с което е изпаднал в забава по смисъла на чл.95 ЗЗД с неоказване на необходимо съдействие на изпълнителя Г. ЕАД. Предаването на документацията е прехождащо и обуславящо задължението на изпълнителя, поради естеството на възложената работа. Направен е извод, че предаването на техническата документация на обекта е релевантно с оглед на преценката дали изпълнението на възложените СМР отговаря на поръчаното по договора и в този смисъл е съществен елемент от задължението на възложителя. Съдът се е позовал на т.2.3 от договора, според който предаването на техническата документация трябва да се установи с подписан приемателен протокол, какъв не е представен от ищеца по делото. П. от забавата, съгласно чл.96 ЗЗД, е освобождаване на изпълнителя от последиците на евентуална своя забава. За неоснователно е прието възражението на ищеца за несвоевременно направено възражение от ответника за неизпълнение на това задължение от възложителя. Според съда в отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за неизпълнение на договора от ищеца, а в отговора на молбата уточнение на исковата молба е конкретизирал неизпълнението на задължението по раздел ІІ, т.2.1 и т.2.3 от договора от 18.09.2008г. На второ място, въззивният съд е приел за основателно възражението на Г. АД, за неизпълнено задължение на ищеца да заплати изцяло и в срок възнаграждение за извършената и приета работа. Според съда възложителят не е заплатил СМР за сумата от 183 380.28 лв., отразена в Справка за изпълнени и разплатени стойности за обект „Жилищни сгради за сезонно ползване [населено място]”, получена от представител на възложителя на ръка на 12.10.2009г. За да докаже изпълнение на задължението си ищецът е представил платежни документи за изпълнени и приети СМР, но при разпределение на доказателствената тежест не е представил доказателства за плащане на сумата от 183 380.28 лв. след датата на подписаната справка. Според съда отразеното в Справка за изпълнени и разплатени стойности за обект „Жилищни сгради за сезонно ползване [населено място]” е в съответствие със заключението на ССЕ, че по издадената фактура № [ЕГН]/3.12.2008г. за сумата от 366 756.29 лв. ищецът е погасил само 250 000 лв. с четири поредни плащания, съответно на 29.12.2008г. / 150 000 лв./, на 4.02.2009г. на сумата от 50 000 лв., на 25.03.2009г. на сумата от 30 000 лв., на 1.04.2009г. за сумата от 20 000 лв., като разликата до пълния размер на фактурираното възнаграждение не е платено от възложителя. Видно от писмо изх. № 002/21.01.2009г. , изпратено от възложителя на изпълнителя след подписания протокол образец 19 от 28.11.2008г. и издадената фактура № [ЕГН]/3.12.2008г. ищецът е потвърдил, че издадените актове обр. 19 до този момент съответстват на количеството по проектите. Съдът е обсъдил две клаузи на договора - т.6.5, според която срокът за изпълнение на строителните работи се удължава с толкова дни, с колкото дни възложителят е забавил разплащането по одобрените протоколи обр.19 по независещи от строителя причини и т.9.7 за уговорено правото на строителя да спре строителството при неплащане на изпълнените СМР, което автоматично води до удължаване на срока на изпълнение на договора с дните на забавата. Въззивният съд е счел, че въпреки несъставянето на протокол за спиране на строителството, е налице хипотезата на т.6.5 и т.9.7 от договора, даваща право на изпълнителя да преустанови задължението си по договора, без да отговаря за последиците от забавата. Окончателният извод е, че ответникът е провел успешно насрещно доказване на твърденията си, с което е обезсилил твърденията на ищеца, че е изправна страна по договора, което има за правни последици отхвърляне на исковете по чл.79, ал.1 във връзка с чл.82 ЗЗД. Направен е извод, че ищецът при условията на пълно и главно доказване трябва да установи наличието на останалите предпоставки за възникване на правото на компенсаторно обезщетение, а именно наличието на конкретни, действително претърпени вреди, предвидими при пораждане на задължението, както и техния размер, каквито в случая не са доказани. Касационният контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение със задължителна съдебна практика по т.4 на ТР №1/2013г. и по чл.290 ГПК по процесуалния правен въпрос: „С оглед на диспозитивното начало в гражданския процес допустимо ли е съдът да основе решението си на възражения, направено от ответника след срока на отговора на исковата молба и на невъведени от ответника в процеса възражения с отговора на исковата молба”. Според правната уредба на въззивното производство в действащия ГПК, обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на обжалвания съдебния акт е само косвен резултат от тази дейност. Според дадените в т.4 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС разяснения с изтичането на срока за отговор на исковата молба се преклудира възможността ответникът да противопостави възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. От горното следва, че когато страната не е изложила възраженията си в сроковете по чл.133 ГПК съдебното решение не може да се основава на такива възражения. Основателно е оплакването на касатора, че съдът е постановил решението си като се е позовал на възражение за неизпълнено задължение на възложителя, което е преклудирано. Съгласно задължителната съдебна практика – цитираното ТР и решения постановени по реда на чл.290 ГПК по приложението на чл.133 ГПК/ решение № 230 по т.дело № 1090/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 5 по гр.дело № 822/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и др. / разпоредбите на чл.131 и чл.133 ГПК ограничават възможността на ответника по делото да прави възражения относно основателността на предявения иск, да сочи доказателства след срока на отговора на исковата молба, като неговите възражения и доводи, направени с отговора по чл.131 ГПК ограничават както първоинстанционния съд да разширява обхвата на своето произнасяне, така и въззивната инстанция, която е обвързана от същия този обхват на произнасянето. Изключение от това ограничение са правомощията на въззивната инстанция във връзка с правото на страната да представя нови доказателства и да твърди нови обстоятелства, но при наличието на предпоставките на чл.266 ГПК. В конкретния случай, с оглед на изложените в исковата молба факти и обстоятелства за забава на изпълнителя за изпълнение в срок на възложените с договора СМР, от която ищецът търпи вреди / загуби и пропуснати ползи/ настоящият състав намира, че в отговора на исковата молба ответникът е следвало да посочи конкретните си възражения срещу твърдението на ищеца, че е в забава в изпълнението на договора, като посочи възраженията си за причината за забавата. В отговора на исковата молба ответникът не е направил възражение, че ищецът не е изпълнил задължение по договора за предоставяне на изпълнителя одобрени строителни книжа при подписване но договора за строителство от 18.09.2008г., което е причина за забавата в изпълнението на договора и не предаване на обектите в уговорения в договора срок не по късно от 30.04.2009г. В молба уточнение от 13.02.2012г., ответникът е въвел възражение, че представените доказателства не установяват дали ищецът е изправна страна по договора и че „не е установено обстоятелството дали възложителят е изпълнил задълженията си съгласно т.2.1 и т.2.3, раздел ІІ на договора” за строителство. Т.2.1 от договора задължава възложителя при подписване на договора да предостави на изпълнителя описаната техническа документация за строителния обект, а в т.2.3 е посочено, че страните съставят акт за предаване на документацията. С оглед на цитираната съдебна практика по приложението на чл.131 и чл.133 ГПК, ищецът с отговора на исковата молба е следвало да изложи възраженията, че забавата в изпълнение на договора за построяването на описаните в него обекти, се дължи на поведение на възложителя поради неоказано съдействие при изпълнение на договора като не са му били предадени одобрени строителни книжа при подписване на договора. Възражението за не оказано съдействие за изпълнение на договора от страна на възложителя е съществено с оглед на освобождаване на длъжника от забавата и нейните последици, след като е обусловило един от решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на предявените обективно съединени искове. Неоснователен е доводът на ответника по касация, че възражението е направено своевременно в отговор на допълнителната молба на ищеца. В исковата молба ищецът е основал претенцията си на забава в изпълнение на договора и неизпълнение в срок на възложените с договора СМР. С допълнителната молба не са въведени нови факти за забавата на изпълнителя, поради което ответникът е следвало да изчерпи всичките си възражения във връзка с твърдяната забава, каквото е възражението на изпълнителя „ че не е установено обстоятелството дали възложителят е изпълнил задълженията си по раздел ІІ, т.21 и т.2.3 от договора”. Възражението е основано на факти, които са били известни на изпълнителя преди завеждането на делото след като е започнало изпълнение на договора. Като е обсъдил преклудирано възражение на ответника по т.2.3 от договора и е основал решението си въз основа на неговата основателност, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, основание за касиране на решението по чл.281, т.3, пр.второ ГПК. В нарушение на чл.133 и чл. 269 ГПК, и в отклонение от цитираната съдебна практика, въззивният съд се е произнесъл по невъведени с отговора на исковата молба възражения, че на основание т.6.5 и т.9.7 от договора, изпълнителят е имал право да преустанови изпълнение на задълженията си по договора, без да отговаря за последиците от забавата. Такива доводи не са правени и във въззивното производство. Д. на касатора, че в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес въззивният съд е изменил/ изкористил/ съдържанието на направено от ответника възражение в отговора на исковата молба, във връзка с заплащането на уговореното възнаграждение за приетата работа, настоящият състав намира за неоснователен. Поддържа се, че съдът е приел, че възражението на ответника е че пръв ищецът е изпаднал в забава да погаси задължението си за заплащане на възнаграждението за приетата работа в нарушение на чл.266 във връзка с чл. 258 ЗЗД. В отговора на исковата молба не се съдържа волеизявление, че ищецът пръв е изпаднал в забава. Действително съдът неправилно е възпроизвел изразеното от ответника в отговора на исковата молба становище, че ищецът не е заплатил част от възнаграждението за извършени и приети от възложителя СМР. Като доказателство ответникът е представил Справка за изпълнени и разплатени стойности към 7.10.2009г., подписана на 12.10.2009г., според която ищецът дължи сумата от 183 380.28 лв. В отговора на исковата молба не се съдържа изявление, че възложителят „ пръв” е изпаднал в забава. В изложението на мотивите си обаче, произнасяйки се по доводите и доказателствата по делото по формиралия се между страните спор за неплатено възнаграждение за извършени СМР, САС не е направил изводи, че ищецът пръв е изпаднал в забава, а че е не е представил доказателства, че е изплатил изцяло и в срок възнаграждението за извършената работа, с което да докаже, че е изправна страна по договора за строителство с Г.. Не са направени правни изводи за обусловеност / причинна връзка/ между забавата на възложителя за заплащане на възнаграждението и забавата на изпълнителя да изгради в срок възложените с договора обекти. В случая съдът не се е произнесъл по факт или възражение, което да не е въведено в процеса и което да е „изменено” от въззивния съд, поради което не е налице поддържаното противоречие с решение №19 постановено по гр.дело № 262/2010г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 230 постановено по т.дело № 1090/2011г. на ВКС, ІІ т.о. По този довод не е допуснато от въззивния съд поддържаното противоречие за нарушение на диспозитивното начало в процеса, поради което съдът не е допуснал съществено нарушение на закона. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че по поставения въпрос, по който е допуснато въззивното решение до касационно обжалване, въззивният съд се е произнесъл при несъобразявана със задължителната съдебна практика, поради което ще следва да бъде отменено и на основание чл.293, ал.2 ГПК делото върнато за ново разглеждане от друг състав на САС. Служебното начало, като основно начало на гражданския процес, изисква от съда да съдейства на страните за разкриване на обективната истина чрез изясняване на делото от фактическа и правна страна, но не може да се разпростре по отношение на незаявени възражения / каквито са преклудираните възражения/ свързани с основателността на предявения иск. Естеството на нарушението е такова, че налага отмяна на обжалваното решение като неправилно, като при произнасяне по въззивната жалба съдът ще следва да се произнесе по предявените искове в очертания от страните предмет на спора, доводите във въззивната жалба и доказателствени искания . При новото разглеждане на делото САС следва да се произнесе на основание чл.294, ал.2 ГПК по искането на страните за разноски направени в касационното производство. Водим от горното и на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 893 от 13.05.2013г., постановено по гр.дело № 850/2013г. на Софийския апелативен съд, гр.о., седми състав, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 във връзка с чл.82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неизпълнение на договор за строителство С -3102 от 18.09.2008г. в размер на 1 239 782.07 лв. – претърпени загуби и сумата от 2 589 431.70 лв. пропуснати ползи. Връща делото на Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: