Р Е Ш Е Н И Е № 483
гр.София ,15 декември 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Петър Долапчиев
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1471/2014 г.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба ,депозирана от защитника на подсъдимия Ч. И. В.-адв.П. срещу решение №83 от 11.07.2014 г.на Бургаски апелативен съд,постановено по внохд №90/2014 г.,с което е потвърдена присъда №23 от 15.05.2014 г.по нохд №130/2014 г. по описа на Сливенски окръжен съд.
В жалбата се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, като се твърди , че макар и наказанието лишаване от свобода да е определено при условията на чл.58а ал.4 във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК,то конкретният му размер е завишен и несъответен на обществената опасност на подсъдимия .Посочва се ,че двете съдебни инстанции не са взели в предвид подбудите за извършване на деянието ,както и не са отчели в достатъчна степен влошеното здравословно състояние на В. ,както и другите смекчаващи отговорността обстоятелства.Моли се да бъде изменено решението на Бургаски апелативен съд и да бъде намален размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода.
В съдебното заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия-адв.Е. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и моли да бъде изменено решението на въззивния съд, като бъде намален размера на наложеното на Ч. В. наказание.Представя писмени бележки.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита ,че не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК,тъй като определеното наказание е най-подходящото и не е явно несправедливо. Посочва, че въззивната инстанция е отчела здравословното състояние на подсъдимия като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, дало основание за приложението на чл.55 от НК, а цитираните в жалбата смекчаващи отговорността обстоятелства са били съобразени при определяне размера на наказанието, което В. следва да понесе. Моли да бъде оставена без уважение касационната жалба.
Подсъдимият Ч. В. изказва съжаление за случилото се, признава се за виновен и моли да му се намали наказанието.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда №23 от 15.05.2014 г.,постановена по нохд №130/2014 г., Сливенски окръжен съд е признал подсъдимия Ч. И. В. за виновен в това ,че на 01.11.2013 г. към 02.30 часа в [населено място], [улица] направил опит умишлено да умъртви съпругата си П. А. В. ,която се намирала в безпомощно състояние, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини,поради което и на основание чл.116 ал.1 т.5 във вр.с чл.115 във вр.с чл.18 ал.1 във вр.с чл.58а ал.4 във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на седем години лишаване от свобода, което наказание да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.59 ал.1 от НК е зачетено времето ,през което подсъдимият е бил задържан под стража ,считано от 04.11.2013 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.
В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски, като съдът се е произнесъл и по веществените доказателства.
По жалба на защитника на подсъдимия В., пред Бургаски апелативен съд е било образувано внохд №90/2014 г., приключило с решение №83 от 11.07.2014 г., с което е била потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.
Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по делото се е развило по реда на глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.271 т.2 , което предпоставя специфични техники при определяне на наказанието, което подсъдимия следва да понесе за извършеното от него престъпление. Независимо ,че инстанциите по същество са намерили основания за приложението на разпоредбата на чл.58а ал.4 във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК,като направената от тях преценка че чл.55 от НК е по-благоприятен за дееца е вярна, то определеният размер на наказанието лишаване от свобода /наложено от ОС-Сливен и потвърдено от АС-Бургас/ е явно несправедлив, понеже се явява завишен. И това е така , тъй като наказание от седем години лишаване от свобода не съответства на обществената опасност на дееца, нито на целите по чл.36 от НК. Макар и да приема за правилно заключението на АС-Бургас относно това , че сериозно влошеното здравословно състояние на подсъдимия /същият страда от захарен диабет –инсулинозависим тип, диабетна полиневропатия, артериална хипертония, ХОББ, ХИБС, прекаран остър миокарден инфаркт, серонегативен ревматоиден артрит, аденома на простатната жлеза/ е изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, обуславящо приложението на чл.55 от НК, настоящият касационен състав не се съгласява с преценката на въззивната инстанция досежно относителната тежест на останалите смекчаващи отговорността обстоятелства, чието пълноценно и обективно обсъждане би гарантирало удачния избор на размера на наказанието в рамките на чл.55 ал.1 т.1 от НК.
В тази връзка от съществено значение се явява обстоятелството, че подсъдимият е с необременено съдебно минало. Освен това от самопризнатите от подсъдимия факти по обвинителния акт е видно, че той години наред /до влошаване на здравословното му състояние/ е упражнявал трудова дейност /занимавал се с търговия и животновъдство/, която му осигурявала достатъчно финансови средства за обезпечаване на един нормален начин на живот на семейството му- съпругата му и четирите му деца, т.е подсъдимият е социално вграден и трудово ангажиран човек. На следващо място към кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства,с относително висока тежест следва да се причисли и факта, че подсъдимият В. е извършил деянието по свръхценностов ревностов механизъм. Видно от заключението на Комплексната съдебно психолого-психиатрична експертиза, сериозните соматични заболявания у Ч. В., които го инвалидизират, са довели до появата на органично астенно разстройство, с давност от няколко години, характеризиращо се с отпадналост, емоционална лабилност, повишена ранимост и обидчивост. Според вещите лица тези промени, наред с настъпилата еректилна дисфункция след операция на простатната жлеза, довела до преживяване за сексуална непълноценност, лесно могат да се трансформират в ревностови идеи, дори когато основанията за това са минимални.Експертите са посочили ,че ревността е емоция,която се свързва с негативни мисли и чувство на несигурност,страх и притеснение относно нежелана загуба на нещо, което човек цени.В заключение са извели извод за това,че поведението на подсъдимия към момента на деянието е било мотивирано от афективно заредени свръхценни ревностови идеи ,което е довело до скъсено реагиране, при което е била заобиколена борбата на мотиви и контрамотиви и обсъждането на последиците от поведението, като негативният афект се е реализирал в агресивен акт, имащ за цел да отстрани или разруши източника на силна болка или фрустрация. По-нататък не следва да бъде подминаван и факта , че деянието е приключило във фазата на опита и това обстоятелство също следва да бъде отчетено като смекчаващо.И на последно място следва да бъде съобразено искреното съжаление и разкаяние,което подсъдимият изказва, критичното му отношение към извършеното и признаването на вина. Все в този ред на мисли, от значение се явява и становището на пострадалата-съпруга на подсъдимия,че желае съпругът й да се върне при нея, за да се грижи тя за него, което от една страна сочи ,че отношенията между двамата са нормализирани, а от друга е индиция , че е настъпило преосмисляне и преоценка от страна на подсъдимия на неговото досегашно поведение.
Комплексната оценка на всички посочени по-горе обстоятелства,сред които превалира сериозното болестно състояние на Ч. В. налагат намаляване размера на наложеното му наказание от седем години на четири години лишаване от свобода,който размер е именно необходимия и достатъчен за поправянето и превъзпитанието на дееца и за реализиране целите на генералната превенция. Следва да се отбележи ,че определянето на размера на наказанието не е резултат на механичен математически сбор на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а е следствие на една комплексна логическа дейност по цялостната им оценка,позволяваща установяването на действителната конкретна тежест на извършеното и налагането на онова наказание ,което с оглед на тази тежест и личността на дееца най-добре отговаря на целите по чл.36 от НК.
Корекцията на размера на наказанието лишаване от свобода налага корекция и на определения първоначален режим на изтърпяването му,а именно от „строг” на „общ”, а също така и на вида на пенитенциарното заведение ,в което той следва да бъде настанен- от затворническо общежитие от закрит тип в затворническо общежитие от открит тип.
Определяне на наказание в размер по-малък от четири години /каквото искане прави подсъдимия/ би бил несъответен на тежестта на извършеното и би довел до недопустимо игнориране на отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно характеристиките по изпълнение на престъпното деяние, характера на причинените на пострадалата наранявания, представляващи постоянно общо разстройство на здравето,опасно за живота, както и проявеното от подсъдимия в периода непосредствено преди деянието агресивно поведение спрямо пострадалата, включително и чрез нанасянето на побой .
По изложените съображения, настоящият касационен състав счита,че следва да измени въззивното решение, като намали размера на наложеното на подсъдимия Ч. В. наказание лишаване от свобода и коригира вида на пенитенциарното заведение ,където то следва да бъде изтърпявано, както и първоначалният му режим на изтърпяване.
Водим от горното и на основание чл.354 ал.2 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА въззивно решение №83 от 11.07.2014 г.,постановено по внохд №90/2014 г.на Бургаски апелативен съд в частта относно размера на наложеното на подсъдимия Ч. И. В. , [ЕГН] наказание, както и по отношение определения първоначален режим на неговото изтърпяване и вида пенитенциарно заведение, като НАМАЛЯВА размера на наказанието от седем години лишаване от свобода на ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което наказание на основание чл.61 т.3 във вр.с чл.59 ал.1 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „общ режим” в затворническо общежитие от открит тип.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/ |