Р Е Ш Е Н И Е   №  313   София,  18 юни  2010 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ...тридесет и първи май......  две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА                                                                           при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА......…и в присъствието на прокурора...ЯВОР ГЕБОВ.......…................изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 230 по описа за 2010  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Производството е образувано по искане на задочно осъдения А. Й. А. за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на присъда № 610/ 14.10.2009 г. по нохд № 838/09 г. на Плевенския районен съд. Осъденият сочи, че не е призоваван за делото, не е получил обвинителен акт и не е участвал в съдебното производство. Твърди, че не се е укривал, а е работил на строителен обект. Съдът не е положил необходимите усилия да го призове, с което е нарушил правото му на лично участие в процеса. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото установи следното:   С присъдата Плевенският районен съд признал подсъдимия А за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в ал.2 от НК и го осъдил на една година и два месеца лишаване от свобода, които да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Присъдата не е обжалвана и е влязла в законна сила. Настоящият касационния състав намира искането за основателно. Задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса в съдебна фаза, където личното участие на привлечения към наказателна отговорност деец е гаранция за ефективно осъществяване на правото на защита. Изискването делото да се гледа с участие на обвиняемото лице произтича и от правото му на справедлив процес, гарантирано от чл.6 т.1 вр. т.3 от ЕКЗПЧОС. Затова, когато наказателното производство е протекло задочно и обвиняемото лице не е имало възможност да осъществи процесуалните си права, законът е регламентирал института на възобновяването на делото. Това възобновяване обаче става при стриктно спазване на предпоставките по чл. 423 НПК, с отчитане и на практиката на Европейския съд по правата на човека. Като важно условие за възобновяване на делото следва винаги да се има предвид и процесуалното поведение на обвиняемото лице- дали то, след като е запознато с воденото срещу него наказателно производство и с фактическите и юридически обстоятелства по предявеното му обвинение демонстрира поведение по незаинтересованост и липса на желание да участва в процеса. Без съмнение, когато деецът въобще не знае за воденото срещу му наказателно производство и поради това не е могъл да упражни процесуалните си права и да организира защитата си, правото му на справедлив процес е съществено нарушено и следва да бъде компенсирано чрез възобновяване на делото по реда на чл.423 от НПК. В конкретния казус, осъденият А. е имал познание за наказателното преследване, защото е участвал лично в досъдебната фаза на процеса. Бил е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343в ал.2 от НК, дал е обяснения по обвинението и са му предявени материалите от разследването. Веднага след това обвинителният акт е изготвен и внесен в съда, с което прокурорът е изпълнил изискването за приключване на досъдебната фаза в разумен срок. Делото е образувано от председателя на Плевенския районен съд три дни след внасяне на обвинителния акт, а непосредствено след това съдията-докладчик е изготвил разпореждане за неговото насрочване. Съдебната фаза е основната фаза в процеса, в която обвиняемото лице има възможност в пълен обем да упражни правата си в защита срещу обвинението. Поради това следва да се прецени дали осъденият е знаел за образуваното съдебно производство и защо не е участвал в него- дали това е съзнателен избор, сочещ на нежелание да упражни правата си или незнанието се дължи на обстоятелства, стоящи извън неговото поведение. Нормата на чл.423 от НПК предвижда две алтернативи за отказ от възобновяване на наказателното производство- когато осъденият не се е явил в съдебно заседание след изпълнение на процедурата по чл. 254 ал.4 от НПК или когато се е укрил. В случая, решаващият съд е предприел действия, насочени към връчване на обвинителния акт и уведомяване на А. за възможността делото да се разгледа и реши в негово отсъствие при условията на чл.269 НПК. Призоваван е от известния по делото адрес, търсен е в арестите и затворите на страна, събирана е информация дали не е напуснал България. В крайна сметка, съдът е приел, че след като подсъдимият не е открит на посочените от него адреси и е променил местонахождението си без да уведоми съда, той се е дезинтересирал от делото и е пристъпил към разглеждането му в негово отсъствие. Видно от съобразителната част на съдебното определение, доколкото то не съдържа позоваване на процесуална норма в цифрово изражение, това е сторено на основание чл.269 ал.3 т.1 от НПК. Върховният касационен съд намира, че липсват категорични данни за укриване на подсъдимия, както е възприел първоинстанционния съд. Спрямо него не е взета мярка за неотклонение и той не е поемал задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съда. Конкретните обстоятелства по делото са налагали съдът да проведе щателно издирване на подсъдимия преди да заключи, че подсъдимият се укрива и да пристъпи към задочната процедура. От приложените справки по делото, изготвени от младши полицейски инспектор при І РПУ на МВР в гр. П. е видно, че А. е бил обявен за местно издирване, но отсъстват положителни данни да е обявен за общодържавно издирване, което единствено отговаря на критерия за щателно издирване на територията на цялата страна по смисъла на чл.269 ал.3 т.2 от НПК. Разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия, без категорични данни за укриването и дезинтересирането му от производството, приключило с осъдителната присъда е довело до съществено нарушаване на правото на защита. Искането на осъдения е основателно и следва да бъде уважено. По делото липсва официална информация А. да е задържан в изпълнение на присъдата по делото / в искането той сочи, че е задържан по друго дело/ поради което настоящата инстанция не следва да се произнася по мярката за неотклонение, както е предвидено в нормата на чл.423 ал.4 от НПК. При тези съображения и на основание чл. 425 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение         Р Е Ш И :     ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по нохд № 838/2009 г. на Плевенския районен съд. ОТМЕНЯВА присъда № 610/14.10.2009 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд от стадия “подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание”.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :       ЧЛЕНОВЕ: