6 Р Е Ш Е Н И Е №70 гр. София,26.06.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в откритото заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Светла Димитрова Членове: Геника Михайлова Даниела Стоянова при секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1785 по описа за 2018 г. Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 378/ 16.10.2017 г. по гр.д. № 662/ 2017 г. в частта, с която Великотърновски окръжен съд, потвърждавайки решение № 113/ 31.05.2017 г. по гр.д. № 317/ 2015 г. на Районен съд – Свищов, е отхвърлил исковете на В. В. В., М. В. В. и В. В. В. срещу А. И. Т., Г. К. М., С. С. М. и К. Г. М.-Б., както следва: · за прогласяване недействителността на договора по н.а. № 61/ 27.12.2010 г. за покупко-продажба на една нива в землището на [населено място] на основание чл. 40 ЗЗД и · за собственост на същия имот, включително иска по чл. 108 ЗС срещу ответника К. М.-Б.. Решението е допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата правилност при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) по материално-правния въпрос: Изискват ли правилата за тълкуване по чл. 20 ЗЗД при разкриване смисъла на волеизявленията на страните сделката да се тълкува във всички нейни части като едно логическо цяло, със зачитане на връзката на клаузите й една с друга и следва ли при тази своя дейност съдът да изследва конкретните обстоятелства, при които е сключена, включително и поведението на страните? В своите решения в приложението на чл. 20 ЗЗД, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК, Върховният касационен съд му отговаря положително (така например решение № 81/ 07.07.2009 г. по т.д. № 761/ 2008 г., ТК, I-во ТО, решение № 202/ 28.07.2017 г. по т.д. № 942/ 2015 г., ТК, II-ро ТО, решение № 85/ 24.07.2015 г. по гр.д. № 1207/ 2014 г., III-то ГО и решение № 188/ 11.01.2016 г. по т.д. № 3378/ 2014 г. II-ро ТО и много други). Тази практика настоящият състав споделя. Това го освобождава от задължението да излага мотиви към отговора. Правният спор, частично пренесен пред касационната инстанция (по исковете по чл. 40 ЗЗД и за собственост, включително по чл. 108 ЗС) има за първопричина упълномощителна сделка. Това налага в допълнение към отговора да се добави, че упълномощителната сделка е едностранна, а съгласно чл. 44 ЗЗД при тълкуването на волята, изразена с извършването й, се прилагат съответно правилата на чл. 20 ЗЗД. Настоящият състав на Върховния касационен съд, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение според изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна в допуснатата до разглеждане част. Съображенията са следните: От фактическа страна въззивният съд е приел, че при сключването на договора по н.а. № 61/ 27.12.2010 г. за покупко-продажба на нивата в землището в [населено място] на цена, равна на данъчната оценка, ответникът А. Т. се легитимира като представител на ищците – продавачи с пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 4679, р. 4680, том II, № 234/ 17.12.2010 г. Купувач е ответникът Г. М., а договорът е сключен по време на брак с ответника С. М.. С влязлата в сила част от решението въззивният съд е разгледал първо исковете за прогласяване недействителността на договора на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави и на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД – поради липса на представителна власт, тъй като: 1) оригиналът на пълномощното не е бил представен на нотариуса при сключването на сделката в специалната писмена форма; 2) подписите на ищците са неавтентични и 3) пълномощното няма необходимото съдържание; в него не е посочена цената, при която пълномощникът е овластен да продаде съсобствената между ищците нива. След като е установил неоснователността на тази група искове, въззивният съд е пристъпил към разглеждане иска по чл. 40 ЗЗД. С избраната поредност, въззивния съд е съобразил, че предпоставките на недействителността по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД не могат да се кумулират, а взаимно се изключват. Когато ищецът ги е заявил в обща искова молба, обективното съединяване на исковете е винаги евентуално. Главен е искът по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Искът по чл. 42, ал. 2 ЗЗД е евентуален, предявен под отрицателното условие. Основанието за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е абсолютно (на него може да се позове всеки, който има правен интерес), а на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД - само представлявания и неговите правоприемници (ТР № 5/ 12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/ 2014 г. ОСГТК на ВКС). Преди да пристъпи към обсъждане на предпоставките на недействителността по чл. 40 ЗЗД, въззивният съд е приел, че с пълномощното с нотариална заверка на подписите, при представянето на (оригинала) от което е сключен договорът за покупко-продажба на нивата в землището на [населено място] в специалната форма (чл. 18 ЗЗД), ищците-продавачи са учредили надлежна представителна власт на своя пълномощник, ответника А. Т.. Приел е, че ищците са изразили воля представителят да определи елементите на договора за покупко-продажба на имота, а упълномощителната сделка е с необходимото съдържание и е годна да породи последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД. В тези изводи въззивният съд е зачел резултата на спора по главните искове, които е отхвърлил като неоснователни. Въззивният съд правилно е приел, че когато пълномощникът разполага с такава широка по обем представителна власт, а преди сключването на договора продавачът авансово е получил цената, на която впоследствие имотът е продаден от неговия пълномощник и не е възразил да е неизгодна, са изключени и обективният, и субективният елемент на основанието по чл. 40 ЗЗД. Това е така, защото недействителността по чл. 40 ЗЗД обслужва интересите на представлявания и не допуска да му се противопоставят последиците на увреждащ го договор, който пълномощникът и насрещната страна са сключили недобросъвестно (със съзнанието, че увреждат представлявания). Въззивният съд е приел, че след като представляваните продавачи са получили авансово цената, на която нивата е била продадена от техния пълномощник, те са я възприели като еквивалент на осребреното право на собственост, а не могат да се позовават на недействителността по чл. 40 ЗЗД. Фактите, върху които въззивният съд е изградил тези правни изводи, той е приел за установени единствено от удостоверителната част на документа на пълномощното. Действително представеното пълномощно съдържа удостоверителна част, че към съставянето му (десет дни преди договора) упълномощителите са получили от своя пълномощник изцяло и в брой цената на имота, но въззивният съд не е подложил на тълкуване изразената с него воля. Той е бил длъжен да съобрази начина, по който документът е съставен (върху бланка и с добавен ръкописен текст, който индивидуализира единствено упълномощителите, пълномощника и нивата) и това, че бланковият текст е съдържал различни възможности. Въззивният съд е бил длъжен да изясни действителната воля на упълномощителите. След това да я съпостави с удостоверителната част на документа. Да съобрази твърденията на ищците и възраженията на ответниците по иска по чл. 40 ЗЗД и да ги съпостави с останалите събрани доказателства. От значение за изясняване на изразената воля са и правоотношенията по учредената представителна власт. Като е спестил тези си задължения, въззивният съд е нарушил материалния закон (чл. 20, а и чл. 44 ЗЗД), допуснал е съществено процесуално нарушение (чл. 236, ал. 2 ГПК) и е постановил необосновано решение. Касационните основания (по чл. 281, т. 3, пр. 1, 2 и 3 ГПК) налагат неправилното решение да бъде отменено, включително по исковете за собственост. Изходът на спора по тях е обусловен от изхода на спора по чл. 40 ЗЗД. Касационната инстанция е длъжна да постанови решение по същество. Установените касационни основания не предполагат повтарянето на съдопроизводствени действия или извършването на нови. Зачитайки силата на пресъдено нещо на въззивното решение в частта, с която главните искове са отхвърлени, настоящият състав е длъжен (също) да приеме, че пълномощникът А. Т. е разполагала с надлежна представителна власт да сключи договора за покупко-продажба по н.а. № 61/ 27.12.2010 г., с който от името и за сметка на ищците е продала на ответника Г. М. нивата в землището на [населено място] на цена, равна на данъчната оценка. В тази част въззивното решение е влязло в сила (чл. 296, т. 3 ГПК), а чл. 297 ГПК му придава задължително действие по този въпрос, който е преюдициален за спора по чл. 40 ЗЗД. Недействителността по чл. 40 ЗЗД се прилага, само когато договорът е сключен с и в рамките на представителната власт. Задължителното действие на решението се разпростира и върху това, че с пълномощното с нотариална заверка на подписа рег. № 4679, р. № 4680, т. II, № 234/ 17.12.2010 г. представителят на продавачите е бил овластен да продаде съсобствената на ищците нива и да определи цената. Следователно за да изпълни своя мандат, той е бил длъжен да осъществи представителната власт с грижата на добър стопанин (чл. 281 ЗЗД). Представителят е бил длъжен обстойно да проучи и изследва пазара на тези недвижими имоти и да постигне с купувача поне средна пазарна цена на имота. Цената, срещу която пълномощникът е продал нивата обаче, е шест пъти по-ниска от средните пазарни цени (заключението на съдебно-техническата експертиза). Разликата е толкова съществена, че налага извода за злоупотреба от представителя с учредения мандат. Настоящият състав приема, че купувачът също е бил наясно, че купува имот на цена шест пъти по-ниска от средната пазарна. Ответникът Г. М., купувачът по договора, по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК пред първата инстанция е обяснил, че е земеделски производител и към сключеният договор е страна по множество други за покупко-продажба на земеделски земи в същия регион. Обясненията са за неизгодни за този ответник факти, доколкото от тях следва да се заключи, че ответникът като купувач по договора е познавал детайлно пазара и е бил способен да различи изгодната сделка от увреждащата представляваните продавачи. Неоснователно е възражението, че сделката е била изгодна за него, но не и увреждаща представените продавачи. Цената е изгодна за купувача, а договорът с пълномощника на продавачите произвежда валидно действие, когато е по-ниска от средната пазарна, но разликата е съвместима (не се отклонява съществено) с интереса на продавача от осребряването на вещното право на собственост. Договорът за покупко-продажба между купувача и пълномощника е недействителен на основание чл. 40 ЗЗД, а не обвързва представлявания продавач, когато разликата се отклонява съществено с интереса на продавача от осребряването на неговия актива и към сключването на договора пълномощникът и купувачът са осъзнавали това. Случаят е точно такъв, а за договора по н.а. № 61/ 27.12.2010 г. са налице и обективният, и субективният елемент на недействителността по чл. 40 ЗЗД. Касационната инстанция не намира, че ги изключва удостоверителната част на представеното пълномощно. Както бе обяснено, от начина, по който документът е съставен, личи, че е използвана готова бланка. Действителният смисъл на изразената воля подлежи на изясняване (тълкуване) по правилата по чл. 20 ЗЗД. Със съставеното пълномощно, от една страна, упълномощителите са овластили пълномощникът да продаде съсобствената помежду им нива и да определи цената по договора. От друга, пълномощното съдържа клауза, която овластява представителят да подпише нотариалния акт при условия и по цена, посочена в пълномощното и да я получи. От трета, упълномощителите са удостоверили, че при подписване на пълномощното са получили от пълномощника напълно и в брой цената, „която сме уговорили за имота“. От значение за изясняване действителната воля на упълномощителите е и овластяването на пълномощника да договори и лично със себе си (чл. 38, ал. 1, in fine ЗЗД). При такова съдържание на пълномощното и според начина, по който е съставено, касационната инстанция намира, че бланката е допускала различни варианти за окончателен текст на упълномощителната сделка, а и на развитие на правоотношенията по повод учредената представителна власт. Като се отчете обемът на учредената представителна власт (възможно най-широкият), настоящият състав намира, че верността на удостоверителната част на документа е възможна, само ако към съставянето му упълномощителите са кредитори на задължение за цена. Само така е възможно към подписване на пълномощното упълномощителите да са получили напълно и в брой от пълномощника „продажната цена, която сме уговорили за имотите“. Страните по иска по чл. 40 ЗЗД обаче не спорят, че предварителен договор за имота не е бил сключван. Договорът по н.а. № 61/ 27.12.2010 г. следва с десет дни извършената упълномощителна сделка. По делото не са ангажирани доказателства, че представителят на продавачите, ответникът А. Т., който бил получил предварително от купувача цената по договора (удостоверителната част на този нотариален акт), на свой ред е превел сумата на упълномощителите, също преди сключването на договора. Следователно не може да се приеме, че представляваните продавачи са получили авансово цената, а преди сключването на договора за покупко-продажба са я възприели като еквивалент на своето право на собственост. След като договорът по н.а. № 61/ 27.12.2010 г. е недействителен на основание чл. 40 ЗЗД, а на недействителността са се позовали представените продавачи, той е без вещно-транслативен ефект. И след договора ищците продължават да са съсобственици на нивата в землището на [населено място] на основание реституция по ЗСПЗЗ, договор за доброволна делба от 09.04.2001 г. и наследствено правоприемство от М. Е. В. (съпруга на първия ищец и майка на другите двама). Съответно правото на собственост не е придобито от съпрузите М.: от ответника Г. М. – като купувач по договора, а от С. М. – като негова съпруга и на основание чл. 21, ал. 1 СК. Без вещно-транслативен ефект е и договорът по н.а. № 28/ 20.01.2015 г., с който съпрузите М. впоследствие даряват имота на ответника К. М. – Б.. Исковете в защита на правото на собственост на ищците са основателни, а надарената дължи да върне владението, доколкото го осъществява без противопоставимо на съсобствениците основание (чл. 108 ЗС). При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да възстановят разноските, които ищците са направили за разглеждането на основателните искове. Тъй като тази тяхна отговорност е гражданска деликтна, ответниците следва да я понесат солидарно (чл. 53 ЗЗД). При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 378/ 16.10.2017 г. по гр.д. № 662/ 2017 г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която потвърждавайки решение № 113/ 31.05.2017 г. по гр.д. № 317/ 2015 г. на Районен съд – Свищов, въззивният съд е отхвърлил: · исковете за прогласяване недействителността на договора за покупко-продажба по н.а. № 61/ 27.12.2010 г. като сключен във вреда на представляваните ищци-продавачи (чл. 40 ЗЗД) и · исковете за собственост, включително този по чл. 108 ЗС срещу ответника К. Г. М.-Б.. ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН договора по н.а. № 61/ 27.12.2010 г., том VI, рег. № 8377, нот.д. № 523/ 2010 г. по описа на нотариус И. А., вписана в регистъра на НК под № 295 – по исковете на В. В. В. ЕГН [ЕГН], М. В. В. ЕГН [ЕГН] и В. В. В. ЕГН [ЕГН], тримата от [населено място], [улица], срещу А. И. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 7, ап. 29, Г. К. М. ЕГН [ЕГН], С. С. М., двамата от [населено място], [улица], ет. 3, ап. 5 и К. Г. М. – Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], вх. Е, ет. 4, ап. 96. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. И. Т., Г. К. М., С. С. М. и К. Г. М. - Б., че В. В. В., М. В. В. и В. В. В. на основание реституция по ЗСПЗЗ, делба и наследствено правоприемство са собственици на следния имот, находящ се в землището на [населено място], а именно: поземлен с идентификатор 65766.222.7, [населено място], общ. С., обл. Велико Т. по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-10/ 12.02.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от 17 569 кв.м. в м. П.; трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване – нива, категория IV, съседи: 65766.222.10, 65766.222.9, 65766.222.8, 65766.224.32, 65766.222.6., 65766.222.5, 65766.222.4, като ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС К. Г. М. – Б. да предаде владението на имота на В. В. В., М. В. В. и В. В. В.. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. И. Т., Г. К. М., С. С. М. и К. Г. М. - Б., да заплатят солидарно на В. В. В., М. В. В. и В. В. В. сумата 1 550 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.