Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 219

София, 19.05.2021 г.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3680/2020 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 11740 от 30.07.2020 г. по гр.д. № 4557/2019 г. на Софийски апелативен съд е отменено решението на Софийски градски съд, постановено на 26.04.2019 г. по гр.д. № 6446/2017 г. в частта, с която е признато за установено по отношение на Министерство на отбраната и на Държавата, че М. А. В. е собственик на 1/2 ид. част от магазин № ..., находящ се в [населено място], р.”О.”,[жк], [жилищен адрес] с идентификатор ..., и вместо него е постановено друго, с което предявеният от М. В. иск с правно основание 124, ал.1 ГПК за установяване правото й на собственост върху описания имот е отхвърлен. Със същото решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от М. В. против Министерство на отбраната и държавата за останалата 1/2 ид. част от описания имот.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба, подадена от адв. А. Д. в качеството му на пълномощник на М. А. В.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните правни въпроси: 1. Към кой момент се преценява видът на установеното владение и може ли вписана искова молба с правно основание чл. 26 ЗЗД между трети на настоящия спор страни, предвид оповестителното й действие, да трансформира вида на владението, установено като добросъвестно, в недобросъвестно. 2. Изменението на чл. 86 ЗС с ДВ бр. 33/1996 г. лимитира ли ограничението за придобиване по давност само за придобиване на вещи и вещни права със статут на публична държавна или общинска собственост, или по аргумент на противното се налага извод, че по отношение на частната държавна или общинска собственост, считано от влизане в сила на посоченото изменение, отпада забраната за придобиване на основание давност на вещи или вещни права за имоти със статут на частна държавна или общинска собственост.
В отговор на касационната жалба ответникът Министерство на отбраната изразява становище, че не са налице предвидените в чл. 280, ал.1, т.1 ГПК касационни основания.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за покупко-продажба, сключен на 02.12.1991 г. между Министерство на отбраната-поделение 38420 като продавач, и КФ ”Алесс-Георги Кирилов Булакиев”, поделението е продало на колективната фирма магазин № ... с площ 83.17 кв.м, находящ се в [населено място],[жк], [улица].
С договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № ... г., СД ” Аллес- Петров и сие” продало на М. В. и К. А. процесния магазин.
С договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № ... г. К. А. и съпругата му Е. А. продали на М. В. собствената си 1/2 ид. част от магазина.
На 07.10.1993 г. Министерство на отбраната предявило искове за обявяване за нищожни на 13 договора за продажба, сключени от поделение 38420, в това число и договорът от 02.12.1991 г., с който поделението продало процесния магазин на КФ „Алесс-Георги Булакиев”. Исковата молба е вписана в Служба по вписванията на 09.11.1993 г С влязло в сила решение по гр.д. № 305/2012 г. на ВКС, ІV г. о. е прогласена нищожността на договорите за продажба, включително и на договора от 02.12.1991 г. за продажба на процесния магазин. Жалбоподателката не е била страна по това дело. Искът е предявен против праводателите СД ”Алесс- Петров” и Г. К. Б.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел от правна страна, че жалбоподателката и нейният съсобственик К. А. за закупили процесния магазин от несобственик-договорът, с който КФ „ Алесс- Георги Кирилов Булакиев” е закупила имота от Министерство на отбраната, е признат за нищожен с влязло в сила решение. Договорът, сключен през 1993 г., с който М. В. и К. А. за закупили имота от СД, не е нищожен, но не е породил вещнопрехвърлително действие, тъй като с отпадане на правата на праводателя им са отпаднали и техните права. Оттук е заключил, че ищцата не е придобила правото на собственост върху магазина на деривативно основание-договор за покупко-продажба.
Въззивният съд е приел, че ищцата не е придобила правото на собственост и на заявеното от нея при условията на евентуалност оригинерно придобивно основание-давност. Посочил е, че тъй като договорът за продажба, с който Министерство на отбраната се разпоредило с процесния магазин, е обявен за нищожен, той не е породил вещнопрехвърлително действие и имотът е останал в патримониума на държавата. Предвид разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакция до изменението през 1996 г. този придобивен способ е изключен по отношение на вещи, които са държавна или общинска собственост. След изменението на чл. 86 ЗС, в сила от 01.06.1996 г. разпоредбата на чл. 86 ЗС допускала придобиване по давност на имот, който е частна държавна или общинска собственост, но с § 1 от ЗД на ЗС, приет през 2006 г., давността е спряна за определен срок, който е продължаван, последно до 31.12.2022 г. Посочил е, че след 01.06.1996 г. имот- частна държавна или общинска собственост би могъл да се придобие по давност, ако владението е било добросъвестно, тъй като в този случай необходимият давностен срок изтича на 02.06.2001 г. Жалбоподателката обаче не е била добросъвестен владелец. Макар тя и другият приобретател – К. А. да не са били страна по иска на държавата за прогласяване нищожност на договора за продажба, чрез който праводателят им придобил имота, от момента на вписване на исковата молба /09.11.1993 г./, тяхното владение се е трансформирало от добросъвестно в обикновено.
Изложените от въззивния съд съображения, с които е отхвърлил предявения от М. В. иск за собственост на процесния имот като придобит на основание придобивна давност, налагат допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по първия от поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси относно това към кой момент се преценява видът на установеното владение и дали вписването на искова молба по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор, от който праводателят черпи права, след като същият вече се е разпоредил с имота, превръща владението на последващите приобретатели от добросъвестно в недобросъвестно/ обикновено/. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 70 ЗС, според която добросъвестността се преценява към момента на възникване на правното основание.
Вторият от поставените въпроси не осъществява хипотезата на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като въззивният съд не е отрекъл принципно възможността за придобиване по давност на имоти-частна държавна или общинска собственост след изменението на чл. 86 ЗС в ДВ бр. 33/ 1996 г.
Водим от гореизложеното съдът


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 11740 от 30.07.2020 г. по гр.д. № 4557/2019 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката М. А. В. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 328 лв. и представи доказателства за внасянето й.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: