Р Е Ш Е Н И Е № 67 С. , 24.03.2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав : П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6857 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.307 ал.2, във вр.с чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Л. С. А., Е. И. Т., М. Й. Н. и И. Й. Т. – всички от [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Б., молба за отмяна с вх.№ 4245 от 16.07.14г. на влязлото в сила решение № 296 от 1.11.2013г. по гр.д. № 369/13г. на Пернишкия окръжен съд. Като основание е посочена нормата на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК, като се твърди, че е налице нов факт – новооткрит разписен лист към плана на [населено място], съгласно който процесният имот е записан като селищен на името на М. С. Т.. Молителите считат, че така представеното доказателство е от съществено значение за изхода на делото, защото противоречи на представена скица по делото с № 307 от 5.10.2009г. на кмета на община [населено място], презаверена на 8.08.2012г., съгласно която имотът е земеделски. Срещу подадената молба са постъпили два писмени отговора, по смисъла на чл.306 ал.3 от ГПК, с които се оспорва основателността на молбата за отмяна. Ответницата Ц. твърди, че фактът, че имотът се води на името на М. С. Т. е бил известен в хода на делото, изрично е удостоверен с горепосочената скица с № 307, коментиран е от пълномощника на страните и е съобразен при решаване на спора. Счита и че е несъотносим, защото сам по себе си разписният лист и планът не установяват права и нямат конститутивно действие. Позовава се и на Закона за реда на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти /ДВ бр.26/73г./, Закона за собствеността на гражданите /в сила от 1973 до 1990г./ и чл.86 от ЗС, отричащи възможността имота да бъде придобит по давност, без значение дали е земеделски или не. Според възражението на община [населено място] молбата за отмяна е неоснователна, тъй като т.нар. „ново обстоятелство”, на което се позовават молителите е било известно от момента на образуване на исковото производство, приключило с акта, чиято отмяна се иска. Определя като неверни твърденията, че разписният списък към плана не е могъл да бъде открит и твърди, че същият е бил представен в оригинал в заседанието, проведено на 19.02.2013г.пред Р.. В съдебно заседание страните не се явяват лично, но се представляват. Процесуалните представители на страните поддържат гореизложените становища. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане,изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения : За да бъде отменено едно влязло в сила решение поради наличие на ново писмено доказателство, следва то да има съществено значение за решаване на делото, да е съществувало преди постановяване на решението, но страната да не е знаела за него към този момент и да не е могла да узнае при полагане на дължимата грижа за водене на делото, като нейното незнание следва да се дължи на обективни причини. В случая така посочените предпоставки не са налице, защото писменото доказателство, на което се позовава молителката - Служебна бележка № 3166 от 16.10.2014г. на „Дирекция „Т., А и КС” при Община [населено място] удостоверява обстоятелство - че „имот с пл. № 198 по плана [населено място], [община] е записан в разписния лист на [населено място] на името на М. С. Т.” – което е било известно в хода на производството и е взето пред вид от съда при решаването на спора. С решението, чиято отмяна се иска е отменено решение от 19.03.2013г. по гр.д.№ 1021/12г. на Радомирски районен съд и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Л. С. А., Е. И. Т., М. Й. Н. и И. Й. Т. иск срещу Д. Б. Ц. с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищците са изключителни собственици въз основа на давносно владение на недвижим имот, представляващ незастроен урегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място], [община], с площ от 400кв.м., за който съгласно одобрения план е отреден парцел VІІ-198 в кв.23 по плана на [населено място], при граници: улица, УПИ VІІІ-199, УПИ ІV-195, УПИ VІ-197. Придобиването на правото на собственост ищците са твърдели на основание правоприемство от наследодателите им С. И. Т. и М. С. Т., позовавайки се на давностно владение и наследство. Ответниците са твърдели, че придобили собствеността на годно правно основание от действителния собственик - Община [населено място], след проведена тръжна процедура по реда на Закона за общинската собственост. Съдът е приел, че процесният имот е бил земеделски, не е бил в застроената част на селището по време на образуване на ТКЗС и за първи път е включен в регулация със Заповед № 67 от 19.01.1993г. Изрично в мотивите си съдът е обсъдил обстоятелството /което сега се твърди, като ново/, че в разписния лист като собственик на имот № 198 е записана М. С. Т. – съпруга на наследодателя на настоящите молители. Съдът е приел, че тъй като наследодателите са притежавали само правото да ползват имота, не са могли да го придобият по давност. Бил е внесен в ТКЗС и подлежи на възстановяване в полза на собственика /не на ползвателя/. Изрично в мотивите си съдът е отразил, че „обстоятелството, че в разписния лист като собственик е посочена наследодателката на ищците, не я легитимира като такъв”, защото разписният лист „не съставлява доказателство, установяващо право на собственост”. Отделно съдът се е позовал и на Акт № 49 за частна общинска собственост от 30.11.2010г., съгласно който собственик на имота е [община]. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК за отмяна на влезлия в сила акт. Представеното доказателство не е нито ново по смисъла на закона, защото е било известно на страните, налично по делото и съобразено от съда при постановяване на акта му, нито има съществено значение за решаване на делото, защо след като вече е съобразено от съда не възможно да доведе до промяна на неговата воля. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. С. А., Е. И. Т., М. Й. Н. и И. Й. Т. – всички от [населено място][жк], [улица] вх.Г ет.5 ап.83 за отмяна с вх.№ 4245 от 16.07.14г. на влязлото в сила решение № 296 от 1.11.2013г. по гр.д. № 369/13г. на Пернишкия окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. П. : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.