Ключови фрази
редовност на исковата молба * делба * кадастрални данни * индивидуализация на недвижим имот


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№464

София, 26.11.2010 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 455 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от А. И. И. против определение № 1883 от 1.07.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 1839/2010 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено определение № 6090 от 8.06.2010 г. на Районен съд-Пловдив за прекратяване на производството по гр.д. № 2381/2007 г. по отношение на предявения от А. И. И. против А. И. И. иск за делба на недвижимия имот по пункт втори на исковата молба – магазин за промишлени стоки с търговска площ от 140 кв.м., находящ се в[населено място], [улица], ведно със съответните идеални части от дворното място-имот пл. № 931 от кв.282-стар, 166-нов по плана на[населено място], Ц..
Ответникът по частната жалба А. И. И. оспорва същата.
Съдът е сезиран с предявен от А. И. И. против А. И. И. иск за съдебна делба на два недвижими имота. В хода на съдебното производство по допускане на делбата за района, в който се намират имотите е одобрена кадастрална карта. С молба от 13.10.2009 г. ответникът е поискал исковата молба да се остави без движение с указания към ищеца да представи надлежни скици и схеми на процесните недвижими имоти и обектите в тях, тъй като в решението по допускане на делбата същите следва да бъдат пълно описани и индивидуализирани, като съдът следва да съобрази и тези им нови параметри. В съдебно заседание на 27.05.2010 г. процесуалният представител на ищцата е заявил, че не е в състояние да представи скица от кадастралната карта за имота по пункт втори от исковата молба. Първоинстанционният съд е приел, че задължение на ищеца е да представи релевантни доказателства, свързани с идентификацията на имота съгласно чл.49б ЗКИР и следва да се зачете волята на ответника и по отношение имота в пункт 2 на исковата молба, същата следва да се остави без движение на основание чл.98, ал.1 във връзка с чл.100 ГПК /отм./ и е дал на ищцата едноседмичен срок за представяне на актуални скици и схеми на този имот с предупреждение, че при неизпълнение исковата молба в тази част ще бъде върната. С молба от 2.06.2010 г. ответникът е поискал да му се издаде съдебно удостоверение за снабдяване с необходимите документи, като е изразил нежеланието си производството по отношение на имота по пункт 2 от исковата молба да бъде прекратено. С определение от 8.06.2010 г. съдът е констатирал, че срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 3.06.2010 г. и от ищеца не е постъпила молба за отстраняване на нередовностите на исковата молба и тъй като ищецът е този, който е длъжен да представи с исковата молба доказателства за индивидуализацията на имота, то въпреки несъгласието на ответника с определението от 27.05.2010 г. в частта, с която е указано на ищеца да отстрани нередовностите, то исковата молба в тази част следва да се върне и делото да се прекрати. Въззивният съд е потвърдил прекратителното определение, излагайки съображения, че в делбеното производство съсобствениците имат характера на ищци и ответници, но това е с оглед техните права, изрично посочени в глада 28 ГПК /отм./ и с оглед правото им на ликвидиране на съсобствеността, но не и по отношение на процесуалното правоотношение, при което правния субект, подал искавата молба, се явява ищеца по смисъла и правилата на ГПК, а правният субект, срещу когото тя е подадена, се явява ответник. Затова и при делбеното производство ищец с права и задължения по чл.98-100 ГПК /отм./ е само лицето, което е сезирало съда с исковата молба за съдебна делба, съответно само то може да бъде задължавано да отстранява нередовностите по чл.98, ал.1, б.”г” и б.”д” ГПК /отм./.
Жалбоподателят се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса съставлява ли непредставяне към исковата молба на скица от кадастралната карта нередовност на исковата молба или се касае до непълнота на доказателствата, в който случай съдът е длъжен да се произнесе по основателността на иска, а не да прекратява производството по делото.
В приложените към частната жалба съдебни актове липсва произнасяне по поставения въпрос в контекста на изискването на чл.49б ЗКИР, а съответно не е удостоверено наличието на противоречива съдебна практика. Липсва законодателно разрешение на поставения въпрос и отговора му е свързан с тълкуване на нормативната уредба, поради което е касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
За да се отговори на поставения въпрос следва да се прецени правното значение на кадастралната карта. Съгласно чл.2, ал.1 ЗКИР кадастъра е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от закона ред, а съгласно чл.27, ал.1 ЗКИР основните кадастрални данни са: идентификатор; граници, определени с геодезическите координати на определящите ги точки; площ; трайно предназначение; начин на трайно ползване; адрес за поземлените имоти; идентификатор, очертание на сградата, определено с геодезическите координати на определящите го точки, застроена площ, брой етажи, предназначение, адрес за сградите и съответно идентификатор, местонахождение, етаж и предназначение за самостоятелни обекти в сграда. От посоченото легално определение на кадастъра и от вида на кадастралните данни следва, че кадастралната карта има информативно значение и от тази гледна точка факта дали и как даден имот е отразен в кадастралната карта, няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права. От изложеното следва, че индивидуализацията на недвижим имот в делбеното производство съобразно кадастралните данни не е част от изискванията за редовност на исковата молба. Данните могат да бъдат събрани в хода на процеса, както чрез представяне на скица, установяваща как имота е заснет и нанесен в кадастралната карта, така и чрез други доказателствени средства – например съдебна експертиза, а могат да бъдат изискани и служебно от съда с оглед задължението на съда да отрази в решението си индивидуализацията на имота както по документи за собственост, така и по кадастрална карта. Дори имотът да не е заснет в кадастралната карта, то с оглед на нейното информативно значение това не може да се отрази върху притежанието на вещни права и в делбеното произвоство съдът дължи произнасяне налице ли е съпритежание на правото на собственост в границите, установени от документите, удостоверяващи придобивното основание.
С оглед отговора на поставения правен въпрос следва, че атакуваното определение на П. окръжен съд, с което производството за делба на имота по пункт втори от исковата молба е прекратено, поради непредствяне на скица от кадастралната карта, е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1883 от 1.07.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 1839/2010 г. на Окръжен съд-Пловдив.
ОТМЕНЯ определение № 1883 от 1.07.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 1839/2010 г. на Окръжен съд-Пловдив и потвърденото с него определение № 6090 от 8.06.2010 г. на Районен съд-Пловдив за прекратяване на производството по гр.д. № 2381/2007 г. по отношение на предявения от А. И. И. против А. И. И. иск за делба на недвижимия имот по пункт втори на исковата молба.
Връща делото на Районен съд-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: