Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * правен интерес * Делба * допустимост на иск


Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
639_17_dec_290gpc_124@342gpc_interet.doc

Р Е Ш Е Н И Е

№ 192/2017

Софя, 11.01.2018 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов

при участието на секретаря Анета Иванова,

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело N 639 /2017 г.:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 431 от 12.07.2017 г. по касационна жалба на Ж. С. |Н. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение от 02.11.2016 г. по възз. гр. д. № 213 /2016 г. на Окръжен съд - Монтана, г.о., с което е обезсилено решене от 17.05.2016 г. по гр.д. № 310 /2015 г. на Берковския районен съд, с което е отхвърлен иск на жалбоподателя Ж. Н. срещу Е. С. С. и Н. И. П. с правно основание чл.124,ал.1 ГПК – за установяване право на собственост върху първи етаж от двуетажна жилищна сграда в [населено място], заедно с идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, индивидуализирани в решението.

Насрещната страна Е. С. С. в писмен отговор оспорва основателността на жалбата.

Насрещната страна Н. И. П. не е подала писмен отговор на касационната жалба, не изразява становище по основателността и.

Касационно обжалване е допуснато на основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос: допустимо ли е страна в делбено производство, което се намира в първа фаза - по допускане на делбата, в което е прието направеното от тази страна в срока по чл.342 ГПК възражение, че е изключителен собственик на недвижим имот, който е включен от друга страна в делбената маса, да предяви извън делбеното производство срещу същите лица, които са страни в делбеното производство, установителен иск за собственост на същия имот с правно основание чл.124,ал.1 ГПК?

Настоящият състав приема, че е допустимо поради това, че не са уредени процесуални пречки за отделното предявяване на иска за собственост на същия имот с правно основание чл.124,ал.1 ГПК при висящността на първата фаза на делбеното производство – по допускане на делбата и че при успешното му провеждане, ще се достигне до различен резултат и различна и по-интензивна защита от тази, до която ще се достигне при уважаването на възражението за собственост в делбеното производство, което обуславя правния интерес от предявяването на иск за собственост.

Така е защото съдът по делбеното дело във фазата по допускането на делбата не се произнася по възражението в диспозитива на решението. Резултатът от уважаването му е отхвърлянето на иска за делба.

Влязлото в сила решение, с което е уважен иск за собственост, формира сила на пресъдено нещо по въпроса дали ищецът е собственик на вещта / имота.

Докато влязлото в сила решение, с което е отхвърлен иск за делба поради уважаване на възражение на ответник, че е изключителен собственик, формира сила на пресъдено нещо за липсата на съсобственост между страните по делото, а не дали страната, направила възражението, е собственик.

Затова и в разглеждания случай няма идентитет между двете дела, какъвто е предвиден в хипотезиса на разпоредбата на чл.126 ГПК, поради което не се прилага и предвидената в разпоредбата диспозиция.

По съдържанието на въззивното решение - по мотивите на въззивния съд:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено следното:

Преди да предяви този иск ищцата Ж. Н. е предявила срещу същите две лица иск за делба на земеделски земи, останали в наследство, по който е образувано гражданско дело с посочен номер. В първото по делото съдебно заседание ответникът Е. С. С. е поискала в делбената маса да бъде включен и процесният по настоящото дело имот, за който е заявила, че е съсобствен между нея и Ж. Н. при права 5 /18 и 1 /8 ид.ч.. В срока по чл.342 ГПК Ж. Н. е възразила против включването в наследствената маса на този имот с твърдение, че този имот е нейна изключителна собственост и е поискала спиране на делбеното производство до приключване на настоящото производство по предявения от нея иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК. Възражението е прието и делото спряно до приключване на производството по настоящото дело. Първоинстанционният съд е приел, че предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.342 ГПК не изключва възможността за предявяване на самостоятелен иск за собственост по общия ред, докато е висящо производството по допускане на делбата, както и че в случая не е налице идентичност на страните и предмета на двете производства. За Ж. Н. е налице правен интерес, тъй като с решението си в делбеното производство при уважаване на възражението съдът просто няма да допусне делба на този имот, но няма да установи със сила на пресъдено нещо, че ищцата е носител на правото на собственост в пълен обем.

Въззивният съд е приел, че са правилни изводите на първоинстанционния съд за липса на идентичност между двете дела и че при наличие на висящо делбено производство е допустимо спорът дали имотът е собственост само на един от съделителите да се решава в самостоятелно производство. В случая обаче не е налице правен интерес ищцата Ж. Н. да предяви в самостоятелно производство правата си по отношение на процесния имот, тъй като в срока по чл.342 ГПК тя е упражнила правото си на възражение против включването на този имот в наследствената маса, легитимирайки се като собственик на имота с представен нотариален акт. Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск по чл.124,ал.1 ГПК, за който съдът изхожда от фактическите твърдения в исковата молба.. Ищцата Ж. Н. е посочила, че отговора на съделителката Е. С. на исковата молба за делба е повод да предяви установителния иск. В този случай спорът относно обуславящите съдебна делба правоотношения ще се реши в делбеното производство, като при уважаване на възражението искът ще бъде отхвърлен за делба, а ищцата ще се легитимира като единствен собственик на имота с представения нотариален акт.

По основателността на касационната жалба:

При дадения отговор на правния въпрос настоящият състав приема за основателни довода а допустимост на иска и доводите за неправилност на въззивното решение поради нарушаване на процесуалния закон.

Основателен е доводът, че липсват процесуални пречки за предявяването на иска по чл.124 ГПК, предявеното възражение не представлява такава пречка, включително и поради липсата на субективен идентитет между двете дела, констатирана от въззивния съд : искът за собственост е предявен срещу двама ответници – Е. С. и Н. П., а искът за делба (на същия имот) е предявен от Е. С. само срещу жалбоподателя Ж. Н., съответно възражението срещу този иск е предявено от Ж. Н. само срещу Е. С..

От това, че искът е допустим следва извод, че обжалваното решение е неправилно. Въззивният съд е следвало да разгледа спора по същество.

Поради което и с оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и тъй като спорът не е разглеждан по същество от въззивна инстанция, делото следва да бъде върнато на ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който съгласно чл.294,ал.2 ГПК следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.

Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение от 02.11.2016 г. по възз. гр. д. № 213 /2016 г. на Окръжен съд - Монтана, г.о.

Връща делото за на ново разглеждане по съществото на спора от друг състав на въззивния съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.