7 Р Е Ш Е Н И Е № 345 София, 16 октомври 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1123/2013 година Производството по делото е по реда на чл. 424, ал.1 от НПК, образувано по искане на осъдения В. С. Петров, за възобновяване на производството по ВНОХД № 69/2014 г. по описа на Окръжен съд - Русе и отмяна на постановеното по него решение № 29/26.02.2014, с което е потвърдена първоинстанционната присъда на Районен съд – Русе. Искането за възобновяване се позовава на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Счита се, че въззивната инстанция е допуснала нарушение, тъй като не е упражнила правомощията си по чл. 335, ал.2 във вр. с чл. 348, ал. 3 от НПК, въпреки констатацията за липса на мотиви към първоинстанционната присъда. Твърди се, че доказателствата, изводими от гласните доказателствени средства (обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на И., Д. и Т.), сочат на липса на умисъл за телесно увреждане, а същите са игнорирани неоснователно от въззивния съд. Поддържа се още, че поради допуснатите съществени процесуални нарушения се стигнало и до нарушение на материалния закон. Отправеното искане е за отмяна на съдебните актове и ново разглеждане на делото в първата инстнация. В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, осъденият В. Петров не се явява, редовно призован. Искането за възобновяване се поддържа от процесуален представител по съображенията, изложени в него. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. С първоинстанционната присъда № 202/30.10.2013 г., постановена по НОХД № 2126/2013 г. от Районен съд - Русе, подсъдимият В. С. Петров е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 129, ал.1 от НК, за което на основание чл. 54, ал.1 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на така определеното наказание за срок от три години. Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимия, като същият е осъден да заплати на гражданския ищец Р. А. Р. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. С въззивното решение присъдата е потвърдена. Искането за възобновяване е основателно, макар и не по всички изложени доводи в него. Въззвната инстанция е отправила упрек към районния съд за непълен и незадълбочен доказателствен анализ и е отчела оскъдността на съображенията относно достоверността на доказателствата, въз основа на които е установена фактологията по делото. На основата на тези констатации сега в искането за възобновяване се поддържа допуснато нарушение от въззивния съд, който не е упражнил правомощията си по чл. по чл. 335, ал.2 във вр. с чл. 348, ал. 3 от НПК и така е ограничил правото на защита на осъдения. Безспорно мотивите на първостепенния съдебен акт са пестеливи, но не до степен, че да ограничат правото на защита на подсъдимия и той да не разбере за какво точно поведение е осъден, както и да се защити срещу това осъждане. Независимо от казаното въззивният съдебен акт подлежи на отмяна, тъй като е постановен при съществени процесуални нарушения и съображенията за това са следните : Производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 1 от НПК. Страните са дали съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещото лице, а съдът е одобрил изразеното съгласие и е отразил, че при постановяване на присъдата ще се ползва съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство. В хода на съдебното следствие е разпитана свидетелката Т. Р. и са изслушани обясненията на подсъдимия Петров. На основание чл. 283 от НПК съдът постановил прочитане на „протоколите за извършените процесуални действия в хода на съдебното и досъдебно следствие, както и други документи, съдържащи факти от значение за изясняване обстоятелствата по делото”. Разпоредбата на чл. 373, ал. 1 от НПК предвижда приобщаването на съответните протоколи за разпит и експертни заключения, за които се отнася одобреното от съда съгласие, да се извърши чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. В конкретния случай начинът, по който е процедирал районният съд (обобщено да оповести прочитане на протоколите, но не и на експертизата), не е напълно съответен на посочената процесуална норма. Това нарушение не е съществено до степен, че да опорочи реда, по който се провежда диференцираната процедура, доколкото има изразено съгласие от страните и относно експертното заключение, а съдът при одобряването му е оповестил, че ще ползва съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство. Проблемът е, че по този ред не могат да бъдат приобщени обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство. Това е така, защото в процедурата по чл. 371, т. 1 от НПК се провежда съдебно следствие, в рамките на което подсъдимият може да даде обяснения, както е станало и в конкретния случай. Приобщаването на обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, към доказателствените материали, подлежащи на обсъждане, може да стане само по реда, предвиден в чл. 279 от НПК, който ред не е прилаган по делото. Именно с това не се е съобразил въззивният съд при извършения доказателствен анализ, тъй като е коментирал обясненията на подсъдимия Петров от досъдебното производство. Това ясно личи от възпроизведените в мотивите на решението цитати от тези обяснения (сравн. мотиви л. 36 и протокол за разпит на обвиняем, л. 24 от ДП). Обсъждането е не само за да се откроят различията в обясненията на подсъдимия, депозирани в двете фази на процеса, но и да се обоснове недостоверност на показанията на свидетелите И., Т. и Д.. Анализът на последно посочените гласни доказателствени източници също е белязан от непрецизност. Приета е недобросъвестност на свидетелите поради тяхната обвързаност (служебна и социална) с подсъдимия и стремеж за „нагаждане към защитната теза”, достигащо според съда до „лъжесвидетелстване”. В съдебния си акт въззивният съд е посочил, че показанията на цитираните свидетели са недостоверни и необективни, обсъждайки само фрагменти от тях без връзка с останалото им съдържание. Намерил е противоречие в същите без да съобрази, че поначало свидетелите могат да възприемат различни моменти от развоя на инкриминираните събития. На следващо място, за да приеме, че посочените трима свидетели са недобросъвестни, съдът е акцентирал върху това, че използваните от тях „термини” са идентични на тези, използвани от подсъдимия. Всъщност в изказа на свидетелите, съответно на подсъдимия, цитирани в съдебния акт, не личи такава идентичност. Подсъдимият е заявил : „ Мъжът залитна и падна на асфалта в седнало положение „ , а свидетелите: Венци бутна леко с ръка мъжа и той седна на асфалта” (виж мотиви л. 36 от делото). Няма съмнение, че съдът, проследявайки последователността, убедителността и логичността на показанията на даден свидетел, може да констатира признаци на „нагаждане към тезата на подсъдимия”, но това следва да е направено при преценка на съществуващи обективни данни. Сам по себе си фактът, че свидетелите имат отношения с подсъдимия (в случая двама от свидетелите работят в автомивката, посещавана от подсъдимия, а третия е негов служител) не е достатъчен, за да се приеме, че те целят депозиране на показания, обслужващи защитната таза. Разпитите на свидетелите в хода на досъдебното производство са проведени непосредствено след инцидента на 19.03.2013 г., а на подсъдимия едва на 15.07.2013 г., поради което изводът, че те „нагаждат” показанията си според неговите обясненията, е останал неубедително защитен в мотивите на решението. Съпоставянето на показанията на свидетелите, респективно обясненията на подсъдимия, с изводите на експертното заключение по СМЕ е подход принципно верен, защото се явява основен способ за проверка на достоверността на гласните доказателствени източници, стига обаче съдът да не е игнорирал част от това заключение. Вещото лице е посочило, че при констатираното счупване не може да се осъществява самостоятелна походка без помощни средства, но също така и че „ единствено е възможно изправяне и евентуално придвижване на един (здравия) крак”- виж заключение на СМЕ, л. 16 от ДП. Последно посочените експертни изводи изобщо не са обсъждани от съда в контекста на заявеното от свидетелите (че пострадалият се е придвижил на известно разстояние, съответно изправил се сам до МПС). Безспорно съдът може да възприеме един или всички експертни изводи, но следва да изложи съображения за това, което не е сторено от въззивния съд. Нещо повече, съдът е интерпретирал превратно заключението на СМЕ. Така, обосновавайки оценката си за недостоверност на показанията на цитираните по- горе свидетели, съдът е заключил, че „според съдебния медик е невъзможно пострадалият да се изправи сам „ – виж мотиви, л. 36 от делото. Все във връзка с оценката за достоверност на показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия въззивният съд е заключил, че пострадалото лице е било „преместено на тротоара пред автомобила и колелото му е оставено до него от някой друг най-вероятно докато свидетеля Р. е бил в безсъзнателно състояние, за да няма спомен за това обстоятелство”. Така изложените съждения са неясни, съдържащи предположения, и не държат сметка за фактическите данни, съдържащи се в кредитираните от съда гласни доказателствени източници. Съдът приема, че липсват категорични данни (ясно е какво значи това в наказателния процес) пострадалият да е изпаднал в безсъзнателно състояние, но така обяснява липсата на спомен за преместването му, факт който очевидно е приет за установен по делото. Внимателният прочит на показанията на пострадалия Р. съвсем не очертава такава липса на спомен за соченото обстоятелство. В същите наистина присъства изявление за „загуба на съзнание”, но се съдържа и информация за местоположението му след като се е „свестил” – „Бях на мястото, където преди това бях седнал и не можех да стана” (виж протокол за разпит , л.8 от ДП). На следващо място, втората инстанция е обосновавала част от изводите си за субективна съставомерност на деянието и степента на отговорността (виж, мотиви л. 38-39 от делото), отчитайки съобщени от пострадалия факти – че след падането му върху терена подсъдимият е започнал да го рита. Безспорно за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване в производство за телесно увреждане основен доказателствен източник са показанията на пострадалия. Преценката за достоверността и надеждността на същите е суверенно правомощие на решаващия съд, стига да е ясно как това е постигнато. Единствен източник на данни за последвалото агресивно поведение на подсъдимия са показанията на пострадалия. Показанията на свидетелите К. и Р., възпроизвели предпроцесните изявления на пострадалия, не съдържат данни последният да им е съобщил и за приетото от съда продължаващо агресивно поведение на подсъдимия след падането на Р. върху терена. Освен това, съдът е следвало да съобрази, че такива факти не са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не са приемани и от първата инстанция. При казаното, възраженията на подсъдимия в тази насока не са лишени от основание, доколкото съдът не е обосновал надлежно доказаността на този факт, респективно възможността да го обсъжда. Посоченото до тук очертава извод, че макар въззивния съд да е направил собствен анализ на доказателствата, поправяйки пропуските в дейността на първата инстанция, същият не е лишен от игнориране и превратност. Всъщност по делото са налице достатъчно доказателствени източници, чийто задълбочен и цялостен анализ дават възможност за формиране на несъмнени и безпротиворечиви фактически изводи. В случая обаче това не е постигнато поради констатираните нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото. Тези нарушения са съществени, защото ограничават правата на страните в процеса и възпрепятстват правилното приложение на закона, тъй като въпросът за вината и отговорността са такива по установяване на фактическите положения, а не само по приложението на материалния закон. Поради това производството по делото подлежи на възобновяване, отмяна на въззивния съдебен акт и ново разглеждане на делото от въззивния съд. Едва след направени надлежни изводи по фактите трябва да се прецени и приложимият материален закон, като се съобразят доводите на страните, направени пред настоящата инстанция. С оглед на горните съображения и на основание чл. 425, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 69/2014 г. по описа на Окръжен съд – Русе и ОТМЕНЯ постановеното по него решение № 29/26.02.2014 г. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Русе от стадия на съдебното заседание ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.