Ключови фрази
Кумулации * възобновяване на наказателно производство * не два пъти за едно и също нещо (non bis in idem) * прекратяване на наказателно производство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 113

гр. София, 18 юли 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЛАДА ПАУНОВА

при участието на секретаря Илияна Петкова и след становище на прокурора от ВКП ТОМА КОМОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 533/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искане на градския прокурор на София с ангажирано основание по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, за възобновяване на производството по нчд № 2930/2018 г. по описа на Софийски градски съд.
В искането е посочено, че протоколното определение за кумулация по нчд № 2930/2018 г. на СГС, НО, 17 с-в, потвърдено с определение № 647 от 10.12.2018 г. по вчнд № 1262/2018 г. по описа на САС, НО, 5 с-в, е влязло в сила на 10.12.2018 г. и с него е извършено непълно групиране на наказанията на осъденото лице, поради обстоятелството, че не е била включена последната влязла в сила на 31.03.2018 г. присъда по нохд № 1428/2014 г. по описа на СРС. Твърди се наличие на новооткрито обстоятелство – присъда по нохд № 1428/2014 г. по описа на СРС, която не е била известна на СГС и САС. Иска се възобновяване на нчд № 2930/2018г. на СГС, 17 състав поради наличието на новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК.
Пред настоящата инстанция представителят на ВКП поддържа подаденото искане, като аргументира основанието по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. Счита, че доколкото новооткритото в хода на разследване обстоятелство, не е било известно на съда и то е от съществено значение за наказателно производство, чието възобновяване се иска, искането следва да бъде уважено. Назначеният в настоящето производство служебен защитник на осъдения К. В. М. – адв. П. П. от САК, поддържа в съдебно заседание, че следва да бъде изискана допълнителна справка за съдимост. Счита, че не може да бъде приложена нормата на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК.
Осъденият К. М. се явява в съдебно заседание, като заявява, че иска да му се определи едно, общо наказание в размер на три години и десет месеца.
Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е направено в законния шестмесечен срок, от процесуално легитимирана страна съобразно заявеното основание – градският прокурор на София, по отношение на акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Преди да се занимае със съществото на делото, съдебният състав намира за необходимо да констатира обстоятелството, че неправилно се иска възобновяване на наказателното производство по нчд № 2930/2018г. на СГС, при положение, че в случаите, когато в наказателното производство са постановени съдебни актове от първата и от въззивната инстанции, на проверка подлежи въззивния съдебен акт. Независимо от това, настоящата инстанция следва да проследи наличието на релевираното основание за възобновяване по отношение на производството пред въззивния съд, в което е контролиран първоинстанционния акт.
Преценено по същество, искането за възобновяване е основателно.
Осъденият К. М. е сезирал съда с молба за определяне на общо наказание между определените му със съдебни актове, постановени по три наказателни производства нохд № 1742/16г., нохд № 1488/14г. и нохд № 14023/11г. С протоколно определение от 31.07.2018г. по нчд № 2930/2018г. по описа на СГС, НО, 17 с-в, е оставена без уважение молбата на осъдения за групиране на наложените му наказания. Основанията за това са били, че наказанието, наложено по нохд № 1742/16г., СГС, НО, 17 с-в, не се намира в реална съвкупност с наказанията по предходни осъждания, които са били вече групирани, и не се дължи ново групиране след това, извършено с определение по нчд № 20705/13г., СГС, НО, 15 с-в, влязло в сила на 05.02.2014г.
По жалба на осъдения срещу посочения съдебен акт е било образувано внчд № 1262/2018г. по описа на САС, НО, 5 с-в. С определение № 647 от 10.12.2018г. по посоченото дело на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на К. В. М. е наложено за изтърпяване като общо най-тежко наказанието „лишаване от свобода“ в размер на три години и десет месеца измежду наказанията, определени по нохд № 22992/11г., нохд №22975/11г., нохд №14023/11г., нохд № 974/12г., нохд № 14528/11г. и нохд № 4113/12г. по описа на СРС. Било е потвърдено определение от 31.07.2018г. по чнд № 2930/2018г. на СГС, НО, 17 с-в, с което била оставена без уважение молбата на К. М. за прилагане на чл. 25, вр. чл. 23 от НК спрямо наказанието, определено по нохд № 1742/2016г., СГС, НО, 17 с-в.
Отделно от това с присъда от 15.03.2018 г. по внохд № 4473/2017г. по описа на СГС, е отменена изцяло присъда от 08.03.2017г. по нохд № 1428/2014г. на СРС и К. В. М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, предл. 1-во, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и осъден на три години лишаване от свобода.
Посоченото обстоятелство – че новата осъдителна присъда по внохд № 4473/2017г. по описа на СГС, с която е била отменена оправдателната такава по нохд № 1428/2014г. на СРС, е била влязла в законна сила, не е било отразено в справката за съдимост на осъдения М.. Това обстоятелство не е било известно на съда, постановил протоколно определение от 31.07.2018г. по чнд № 2930/2018 г. на СГС, НО, 17 с-в, нито на състава на САС, постановил определение № 647 от 10.12.2018г. по внчд № 1262/2018г.
В СРП е водена прокурорска преписка № П-153/2016г., образувана по повод постъпила за изпълнение присъда №148/25.05.2016г. по нохд №1742/2016г. по описа на СГС, НО, 17 с-в, влязла в сила на 10.06.2016г. По преписката са приложени определение от 31.07.2018г. по чнд № 2930/2018 г. на СГС, НО, 17 с-в, и изменящо го определение № 647 от 10.12.2018г. по внчд № 1262/2018г. на САС. В хода на изпълнението наложените на М. наказания по посочената прокурорска преписка е било установено, че в определеното общо наказание с цитираните съдебни актове не е било включено осъждането по нохд № 1428/2014г. на СРС.
Същеврменно с протоколно определение от 22.11.2018г. постановено по нчд № 14751/2018г. по описа на СРС, НО, 112 състав, на осъдения К. М. на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание, измежду наложените по нохд № 22992/11г., нохд № 22975/11г., нохд №14023/11г., нохд № 974/12г., нохд № 1428/11г. и нохд № 4113/12г. и нохд № 1428/14г. по описа на СРС, в размер на три години и десет месеца „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим и на основание чл. 24 от НК определеното общо наказание е увеличено с една година и единадесет месеца, като на осъдения е определено за изтърпяване наказание пет години и девет месеца „лишаване от свобода“. Извършено е приспадане. Постановено е отделно изтърпяване на наказанието по нохд № 1742/26г. Определението е влязло в сила на 08.12.2018г.
При описаната фактология, посочените в хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК предпоставки за възобновяване на наказателното дело са положително установени.
Наличието на влязла в сила присъда по внохд № 4473/2017г. по описа на СГС, с която е била отменена оправдателната такава по нохд № 1428/2014г. на СРС, не е било известно на инстанционните съдилища. Това осъждане не е фигурирало в актуалната справка за съдимост на осъдения М., приложена по делото. Действително, въззивният съд е изискал и приложил преписи от съдебните актове по посоченото дело, без обаче да е било отбелязано обстоятелството, че новата въззивна присъда е влязла в сила и към кой момент. Именно това обстоятелство – на влизане в сила на новата въззивна осъдителна присъда, не е било известно на въззивния съд, извършил групирането на наложените на М. наказания. То е от съществено значение за делото, тъй като наличието на пълна информация за всички осъждания на лицето е необходимо условие за групиране на престъпленията на осъдения и налагането на общо наказание за тях. В конкретния случай обстоятелството, че посочената присъда е била влязла в сила преди произнасяне по кумулацията, сочи, че това обстоятелство е новооткрито, а то е от съществено значение, понеже е довело до непълно групиране по осъжданията на М..
Следва да се приеме за изпълнена и предпоставката новото обстоятелство да е открито чрез разследване. В настоящия случай то е установено при извършените действия по прокурорската преписка за привеждане в изпълнение на влезлите в сила присъди и определения за кумулация по отношение на осъдения К. М.. Макар действията на прокурора по привеждане в изпълнение на влязла в сила присъда да не съставляват „разследване“ в тесния смисъл на понятието, те съставляват законово регламентирана дейност на компетентния за това орган, в рамките на която могат да бъдат разкрити обстоятелства, имащи отношение към наказателно правния статус на лицето.
Наличието на предпоставките по чл. 422, ал. 1, т. 6 от НПК обосновава основание за възобновяване на наказателното дело и отмяна на постановените по него съдебни актове.
По-нататък, настоящият състав намира, че след възобновяването на делото и отмяната на постановените актове, производството по делото подлежи на прекратяване. Това е така, понеже въпросът за определяне на общо наказание за престъпленията, извършени от осъдения М., е решен с влязло в сила на 08.12.2018г. определение по нчд № 14751/2018г. на СРС, НО, 112-ти състав. Предметът на този съдебен акт е идентичен с предмета на производството, подлежащо на възобновяване. След като е налице влязъл в сила съдебен акт, с който е извършено пълно групиране на наказанията, наложени на К. М., при цялостно изясняване на съдимостта му, е налице абсолютна процесуална пречка за провеждане на производство със същия предмет, каквото е настоящето. Поради това и на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК настоящето възобновено производство за определяне на общо наказание по отношение на осъдения К. М. подлежи на прекратяване.

Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА в.н.ч.д. № 1262/2018г. по описа на САС, НО, 5 състав и н.ч.д. № 2930/2018 г. по описа на СГС, НО, 17 състав.
ОТМЕНЯВА определение от № 647 от 10.12.2018г., постановено по в.н.ч.д. № 1262/2018г. по описа на САС, НО, 5 състав и контролираното с него определение от 31.07.2018г. по н.ч.д. № 2930/2018 г. по описа на СГС, НО, 17 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.