Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
Гр.София, 17.11.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ
НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
при секретаря Г.ИВАНОВА и
в присъствието на прокурора МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от съдия Н.Трифонова н. д. № 616/2020 година.
Касационното производство е образувано по повод постъпили жалби от защитника на подс. В. К. – адв. М. М., и повереника на частния обвинител А. А. - адв. Д.М., срещу въззивно решение № 139 от 27.04.2020г., постановено по ВНОХД № 1361/2019г. по описа на Софийски апелативен съд.
В касационната жалба на защитника на подсъдимия се релевират касационните основания по чл.348, ал.1,т.1, т.2 и т.3 НПК, като се акцентира на оплакването, свързано с неправилно приложение на материалния закон. Защитата счита, че след като въззивният съд е установил, че е осъществено противоправно нападение от страна на пострадалия, то подсъдимият се е отбранявал, действайки при условията на неизбежна отбрана. Алтернативно се твърди, че ако е имало превишаване на пределите на неизбежната отбрана, това се дължи на уплаха и смущение. С тази насока открива нарушения и на процесуалните правила, относими към липса на мотиви относно субективната страна на деянието. Защитата изтъква обстоятелството, че не са отчетени адекватно смекчаващите вината обстоятелства, свързани с конкретиката на случая и емоционалното състояние на подсъдимия. Иска се от настоящата инстанция оправдаване на подсъдимия, отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване наказанието на подсъдимия.
Повереникът на частния обвинител релевира касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 НПК. Атакува се извършеният от въззивния съд доказателствен анализ, като се възразява срещу отказа да се кредитират показанията на св. Ц., както и изведените фактически изводи относно държането на ножа от подсъдимия. Твърди се, че не са преценени обективно негативните факти за личността на подсъдимия (лоши характеристични данни), както и че обществената опасност на деянието е неправилно дефинирана като относително висока. Изрично се посочва, че не се оспорва възприетата от съдилищата правна квалификация на престъплението по чл.119 НК. Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане, с цел извършването на адекватна преценка на отегчаващите вината обстоятелства и налагане на по-тежко наказание, при изрично искане за отмяна приложението на чл.66 НК. Алтернативно се иска от касационната инстанция да измени решението на въззивния съд и да увеличи размера на присъденото обезщетение до пълно предявения в иска размер и да се присъдят направените пред въззивния съд разноски.
В съдебно заседание повереникът на частния обвинител - адв. Й., заявява, че поддържа жалбата с направените в нея възражения и искания. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
Частният обвинител не се явява пред касационната инстанция.
Защитникът на подсъдимия – адв.М., акцентира на доводите относно правилното приложение на материалния закон, като застъпва двете алтернативни тези - а именно, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана, както и че ако е превишил пределите й, това е било в резултат на уплаха и смущение. Моли за оправдаване изцяло на подсъдимия или за изменение на решението с оглед разпоредбата на чл.12, ал.4 НК.
Подсъдимият в своя защита заявява, че поддържа становището на защитника си и моли да се уважи жалбата му.
Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбите за неоснователни. Не съзира сочените в тях нарушения. Намира атакуваното решение за законосъобразно и справедливо и като такова следва да се остави в сила.
В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият изразява желание решението на апелативния съд да бъда отменено и делото върнато на първата инстанция.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда от 12.03.2019г., постановена по НОХД № 252/2017г., ОС Монтана е признал подс. В. И. К. за виновен в това, че на 27.09.2015г. в [населено място] направил опит умишлено да умъртви А. Р. А., като деянието е останало недовършено по независещи от него причини и е осъществено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което и на основание чл.119, вр. чл.115, вр. чл.18, вр. чл.54 НК му е наложено наказание от 2 години „лишаване от свобода”. На основание чл.66 НК изтърпяването му е отложено за срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.45 ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец А. Р. А. сумата от 50000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 20.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлена гражданската претенция до пълно предявения й размер от 70000лв. като неоснователна. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и по веществените доказателства.
С решение № 139 от 27.04.2020г. на Софийския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 1361/2019г., присъдата е била потвърдена изцяло.
Касационните жалби на защитника на подсъдимия и на повереника на частния обвинител и граждански ищец са неоснователни.
По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК.
Защитникът на подсъдимия твърди, че съществено нарушение на процесуалните правила е налице, тъй като въззивният съд не е изложил мотиви досежно субективната страна на деянието. Повереникът на частния обвинител е на становище, че неправилно не са кредитирани като надеждни показанията на св. Ц., дадени пред въззивния съд, и това е рефлектирало върху изводите, свързани с началото на конфликта и неговия инициатор. Изразява се несъгласие с аргументите на втората инстанция, касаещи факта, къде се е намирал ножът преди сбиването между подсъдимия и пострадалия.
Касационната инстанция не споделя тези възражения.
Въззивният съд е възприел мотивите на първата инстанция, относно фактическата обстановка по делото, с незначителни корекции, като е направил собствен доказателствен анализ. В тази връзка настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че оплакванията на повереника на частния обвинител досежно некредитирането на показанията на св. Ц. и фактът, носел ли е подсъдимият нож, още преди сбиването с пострадалия, представени като касационно основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК, всъщност са относими към обосноваността на съдебния акт. Касационната проверка по наказателни дела в рамките на редовното триинстанционно производство обхваща правилното приложение на закона въз основа на приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка. Недопустима е подмяна на извършената оценка относно достоверността, надеждността и достатъчността на доказателствения материал при липса на порок в осъществената доказателствена дейност. Настоящата инстанция не констатира пропуски в събирането на доказателствата, нито превратното им тълкуване. С нужната пълнота и въз основа на законосъобразно събран доказателствен материал, след логична интерпретация и доказателствена обезпеченост, въззивният съд е представил изводите си относно фактите по делото и е аргументирал внесените промени. Същите касаящ фактическите изводи, че подсъдимият не е държал нож преди конфликта и досежно инициатора на сбиването.
Оплакванията на защитата се разглеждат на плоскостта на наведени доводи за липса на мотиви към атакуваното решение, по особено съществен въпрос, какъвто е формата на вина. Действително във въззивното решение не се представят много подробни доводи, но предвид изрично изразеното от апелативния съд съгласие с мотивите на първата инстанция относно субективната страна на деянието, следва да се приеме, че няма различия по този въпрос и аргументите на окръжния съд се споделят напълно. Те обхващат направения детайлен анализ на отхвърлените възражения на защитата за наличие на умисъл за нанасяне на телесна повреда, мотивирано е становището, че действията на подсъдимия са превишаващи пределите си неизбежна отбрана , както и че с оглед локализацията, интензитета, броя на нараняванията и средството, с които са причинени, се прави извода за действия при наличие на пряк умисъл за умъртвяване на пострадалия. Не на последно място е посочено, че е налице опит, който е възможен именно при тази форма на вина.
Не могат да се споделят аргументите на защитата, че предходните съдебни инстанции са направили грешни изводи за формата на вина, тъй като не са преценили обективно обстоятелството, че ако подсъдимият е целял да лиши от живот пострадалия, той е щял да продължи нанасянето на удари с нож, дори и след преустановяване на нападението. Твърденията на защитата са неверни и не почиват на приетите за установени факти по делото, а именно, че след причиняване на нараняванията с ножа, единствено намесата на свидетели и положените от тях усилия, са довели до отнемане на хладното оръжие от ръката на подсъдимия. Така че дали той самостоятелно е имал намерение да преустанови действията си, е въпрос на догадки. От друга страна, обстоятелството дали деецът, след като е направил нужното за постигане на целения резултат (нанесъл е множество удари с нож в жизненоважно части на тялото на пострадалия), е продължил активно да действа, няма отношение към определяне формата на вината му. От значение за дефиниране на вината му са локацията на нараняванията, средството, с което са причинени, интензивността и броят на ударите.
Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК.
Оплакванията на защитата се състоят в твърденията, че въззивният съд незаконосъобразно не е приел съществуването на предпоставките по чл.12, ал.4 НК, което е довело и до ангажиране на наказателната му отговорност по чл.119 НК. Касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че разпоредбата на чл.12, ал.4 НК - извършване на деяние при превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение, не изключва обществената опасност на деянието, както предвижда хипотезата на чл.12, ал.1 НК, а наказуемостта. Затова тя не би могла да се третира като „оправдаваща“ подсъдимия, както е посочено в касационната жалба на защитата. Въззивният съд е изложил достатъчно аргументирани доводи относно правната си мотивация. Въпреки че настоящата инстанция счита, че в рамките на възприетата конкретна фактическа обстановка е трудно защитима тезата за действия на подсъдимия при условията на неизбежна отбрана, липсата на протест от страна на прокурора и съответна жалба от частното обвинение правят невъзможно разискването на този правен въпрос. При липсата на убедителни изводи, че пострадалият е инициатор на конфликта, временното му доминиране в динамично протичащата схватка не би могло да се окачестви като противоправно нападение, даващо право на подсъдимия да се отбранява така, че да се ползва от изключващите обществената опасност предпоставки на института на неизбежната отбрана. Поради тези съображения следва и да се отхвърли искането на защитата за оправдаването на подсъдимия на основание чл.12, ал.1 НК .
С оглед на посочената невъзможност за касационния съд да коригира правните изводи във визираната посока остава единствено възможността да се разсъждава по възраженията на защитата, дали са налице предпоставките на чл.12, ал.4 НК. Въззивният съд е мотивирал достатъчно обстоятелствено изводите си, че след като защитните действията на подсъдимия явно не съответстват на характера и степента на нападението (нанесъл е поне 7 удара с нож в жизненоважни зони на тялото на пострадалия) е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана. Дали са съразмерни действията на подсъдимия е преценено и на фона на получените от самия него телесни увреждания, оценени като леки и незастрашаващи живота му, и развитието на конфликта, приключил с нанасянето на над 7 удара с нож на пострадалия в областта на корема, гърдите, шията, причинили на последния наранявания, които без спешна медицинска намеса несъмнено биха довели до смъртта му .
Предвид тези съждения следва да се отбележи, че законосъобразно е ангажирана отговорността на подсъдимия по чл.119 НК, след като действията му явно не съответстват на характера и степента на нападението, респективно са превишили пределите на неизбежната отбрана.
Не могат да се споделят възраженията на защитата, че въззивният съд не е обсъдил възможността превишаването на пределите на неизбежната отбрана да се е дължало на уплаха или смущение. Противно на твърденията в касационната жалба, тези обстоятелства не са останали извън полезрението на апелативната инстанция. Изводите са аргументирани на базата на приетото заключението на СППЕ и дадените разяснения на вещото лице, касаеща емоционалното състояние на подсъдимия, изключващо белезите на уплаха или смущение, предвид предходните влошени отношения между подсъдимия и пострадалия, липсата на изненада, неочакваност и внезапност и знанието на двамата, че се намират в едно заведение.
Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК.
Защитата счита, че въззивният съд е следвало да редуцира наказанието на подсъдимия като е констаирал превес на смекчаващите вината обстоятелства. Подчертава се, че апелативната инстанция е отбелязала в мотивите си, че конкретното деяние „не предполага целенасочена и обмислена дейност по осъществяване на едно престъпно деяние, а става въпрос по-скоро за лоша и неадекватна преценка в една конфликтна и емоционално наситена ситуация“, резултат от лошите взаимоотношения между подсъдимия и пострадалия. Защитата прави опит да изведе и противоречие във волята на съда, като твърди, че цитатът рефлектира върху изводите за виновното поведение. Подобно противоречие настоящата инстанция не съзира. Цитираните в касационната жалба изрази от мотивите на апелативния съд са в смисъл, пояснен със следващото изречение, че подсъдимият не е лице с трайни престъпни навици и не се налага социалната му изолация. Касае се за осъществена преценка на конкретната ситуация, която се дължи от съда във всеки отделен случай. Няма противоречия в мотивите на въззивния съд, доколкото се защитава тезата, че не е осъществено предварително обмислено от подсъдимия деяние, за което той да се е приготвил, а същото е явно резултат от емоционално обосновани решения.
Твърденето на защитата, че са налице повече смекчаващи от отегчаващи вината обстоятелства, е вярно и то е намерило отражение в крайния акт на въззивния съд, с който е потвърдена присъдата, налагаща на подсъдимия наказание под средния размер, предвиден на деянието. Законосъобразно са направени изводи, че макар и повече от отегчаващите вината обстоятелства, смекчаващите такива не биха могли да се преценят като многобройни, респективно не е приложена разпоредбата на чл.55 НК при индивидуализиране на наказателната отговорност.
Касационната инстанция не споделя оплакването на повереника на частния обвинител за несправедливост на наказанието поради прекомерна заниженост. Правилно въззивният съд не е оценил като отегчаващо вината обстоятелство недобрата характеристика на подсъдимия от инспектор при РУ Монтана, с посочени сведения, че има информация подсъдимият да контактува с лица от криминалния контингент. Това е направено след съпоставка с данните за липса на регистриран заявителски материал срещу подсъдимия, отсъствието на заведени досъдебни производства срещу него и чистото му съдебно минало. Не се констатира и несправедливост на съда при приложението на чл.66 НК. Законосъобразен е изводът, че в настоящия случай не се налага изолирането на подсъдимия от обществото, респективно ефективното изтърпяване на наказанието. Осъществена е достатъчно реална преценка, че личността му не предполага това и че целите на специалната превенция ще се постигнат с приложението на института на условното осъждане. С оглед на изложеното не се споделят възраженията на частното обвинение за несправедливост на наказанието и нуждата от ефективното му изтърпяване.
Относно размера на уважения граждански иск.
Касационната инстанция не споделя възраженията на повереника на гражданския ищец, че присъденото обезщетение на неимуществени вреди в размер на 50000лв. не е справедливо. Не се констатират предпоставки за намеса на настоящия съд и коригирането му в желаната от повереника насока. От предходните съдебни инстанции са отчетени обстоятелствата, които са относими към определяне на справедливо обезщетение и то отговаря на претърпените от пострадалия болки и страдания.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция повереникът на частния обвинител прави искане за присъждане на направените разноски. Липсата на представен договор за правна помощ с включена цена на адвокатската услуга прави невъзможно конкретизирането на претенцията, респективно лишава съда от възможност да се произнесе по същата. Що се отнася до молбата, депозирана пред въззивния съд, то произнасянето по нея следва да се реализира в рамките на процедурата по чл.306, ал.1,т.4 НПК.
Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 139 от 27.04.2020г., постановено по ВНОХД № 1361/2019г. по описа на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|