Р Е Ш Е Н И Е
№9
С., 05.02.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 4105 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адвокат И. И., против решение № 100 от 24.04.2014 г., постановено по гр.д. № 105 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Габрово, с което е потвърдено решение № 55/17.02.2014 г. по гр.д. № 1493/2013 г. на Районен съд-Севлиево за уважаване на предявения от Р. Подем, [населено място] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.53, ал.2 З. по отношение на бензиностанция с идентификатор 65927.501.3604.1, построена в поземлен имот с идентификатор 65927.501.3604 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], като ответното дружество е осъдено да заплати на ищцовата кооперация разноски за първоинстанционното производство в размер на 90.00 лв. и за въззивното производство в размер на 400 лв.
В касационната жалба са наведени доводи за недопустимост на атакуваното решение, поради недопустимост на предявения иск с оглед липсата на спор за материално право между страните и липсата на правен интерес за ищеца, евентуално за неправилност, тъй като „грешката” се дължи не на ответника, а на С. и бездействието на самия ищец. Иска се обезсилване на атакуваното решение и прекратяване на делото, евентуално неговата отмяна и постановяване на друго за отхвърляне на иска. К. претендира възстановяване на направените разноски.
Ответникът по касационната жалба Р.”Подем”, [населено място] поддържа, че винаги когато един недвижим имот е записан в кадастралната карта и регистри на друг собственик, действителния собственик има правен интерес да се проведе процедура по поправка, независимо по административен или по съдебен ред, а в случая поведението на ответника демонстрира наличието на спор за материално право. Р.”Подем”, [населено място] претендира възстановяване на направените по повод касационното обжалване разноски.
С определение № 341 от 15.10.2014 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: налице ли е спор за материално право по смисъла на чл.53, ал.2 З.-редакция от ДВ бр.34 от 25.04.2000 г. в случай на записване на ответника като собственик на имот без негово искане затова и поради грешка на администрацията и представлява ли оспорване на правото на собственост отказът на ответника да се яви по покана на ищеца пред нотариус и да подпише декларация, че няма претенции за собствеността на имота.
Въпросът е относим към допустимостта на въззивното решение, постановено по исковата молба, в която ищецът Р. „Подем”, [населено място] твърди, че в кадастралната карта и кадастралните регистри процесната сграда – бензиностанция – е записана като собственост на ответното дружество, което не подписало документ, в който да изрази съгласие за поправяне на допуснатата грешка, а това означава че съществува спор от тяхна страна, който следва да бъде разрешен по съдебен ред. В отговора по чл.131 ГПК ответното дружество е оспорило допустимостта на иска, поради липса на правен интерес /за поправка на твърдяната грешка не е необходимо съдействието на ответника/ и поради липса на спор за материално право /не е оспорвано правото на собственост на ищеца, а последният не е инициирал административна процедура за поправка на грешката в кадастралния регистър/, евентуално – неговата основателност /ответникът не е отправял искане за записване на имота на негово име, нито е препятствал някоя от законовите процедури по З./.
Въз основа на изслушаното експертно заключение съдът е установил, че процесната сграда не е нанесена в кадастралния план, приет на 14.08.1959 г., а е нанесена на този, приет със заповед № 1235/20.08.1979 г., т.е. сградата е построена в периода 1964 г. – 1979 г., като в архивите на ищеца Р. „Подем” и в [община] няма съхранени копия от строителното разрешение за сградата – бензиностанция. Сградата е заведена в активите на ищеца към 15.11.2013 г. /л.20 и 21 от гр.д. 1493/2013 г./ и няма непогасени публични задължения, които да произтичат от собствеността върху сградата /л.10/. Сградата попада в поземлен имот с идентификатор 65927.501.3604 по кадастралната карта, който е част от имота описан в НА № 259, том ІІ, дело 608/28 декември 1964 г. за собственост на Окръжен кооперативен съюз [населено място]. Ответникът [фирма], [населено място] е отправил искане за нанасяне на друг имот, различен от процесния в кадастралната карта. В резултат на техническа грешка, служители на С. са нанесли собствеността на [фирма], [населено място] върху процесната сграда. В последствие са издали скица за правилната сграда, без да поправят грешката. Липсват заявления, както от ответника, така и от други лица за промяна вписването на собствеността на процесната сграда, за собственик на която се легитимира ищеца Р. „Подем” с НА № 259, том ІІ, дело 608/28 декември 1964 г. и в чиито дълготрайни активи е включена сградата.
При горните факти въззивният съд е приел за неоснователно възражението за недопустимост на иска, тъй като ответното дружество е отказало да съдейства за изпълнение на административната процедура, макар че е било поканено чрез нотариална покана от 23.10.2013 г. Изложени са и съображения, че съгласно чл. 14 ГПК на съдилищата са подведомствени всички граждански дела, каквото е и делото по чл. 53, ал. 2 от З.. Никаква административна процедура не може да изключи възможността за защита на едно гражданско право пред съд, защото пълнотата на правораздавателната власт на съда по граждански и наказателни дела е гарантирана от чл. 119 от Конституцията. Законодателят урежда възможността за защита на граждански права и по административен ред, но този ред никога не изключва исковата защита. В чл. 53, ал. 2 З. е уредена административна процедура за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта (същият ред се прилага и за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралния план), но когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред.
По основанието за допускане на касационно обжалване: не е налице спор за материално право по смисъла на чл.53, ал.2 З.-редакция от ДВ бр.34 от 25.04.2000 г. в случай на записване на ответника като собственик на имот без негово искане затова, а поради грешка на администрацията и не представлява оспорване на правото на собственост отказът на ответника да се яви по покана на ищеца пред нотариус и да подпише декларация, че няма претенции за собствеността на имота.
Съображенията за отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване са следните:
В. решение е постановено в редакцията на З. преди измененията и допълненията на закона, публикувани в ДВ бр.49/13.06.2014 г. и в тази редакция чл.53, ал.2 от закона предвижда, че непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересованото лице, а ако са свързани със спор за материално право, се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Следователно спор за материално право по смисъла на чл.53, ал.2 З. в редакцията преди измененията и допълненията, публикувани в ДВ бр.49/13.06.2014 г., може да съществува и да бъде разрешен по съдебен ред само по отношение на основни данни в кадастралната карта и кадастралните регистри, а това са данните от техническо естество, посочени в чл.27 З. – за поземлените имоти: идентификаторите им, точното местоположение чрез границите, трайното предназначение и начинът на ползване, адресът; за сградите: очертанията, застроена площ, брой етажи, предназначение, адрес; за самостоятелните обекти в сграда: местонахождение; етаж; предназначение. Спорът по чл.53, ал.2 З. в посочената редакция произтича от правото на собственост и от интереса на неговите титуляри да се отстранят непълноти или грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри, в които технически са отразени параметрите на правато на собственост към момента, когато са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри, когато тези технически параментри на правото на собственост се оспорват от трети лица. Данните по чл.30, ал.2, т.2 и т.3 З., които са свързани с принадлежността на вещните права и които се отразяват в кадастралните регистри не са сред основните кадастрални данни и не доказват, нито създават вещни права, поради което по отношение на тях е недопустимо предявяване на иск по чл.53, ал.2 З. в редакцията преди измененията и допълненията, публикувани в ДВ бр.49/13.06.2014 г. Ако техническите характеристики на имота правилно са отразени в кадастралната карта и кадастралните регистри, то спорът кому принадлежи правото на собственост следва да се разреши чрез предявяване на установителен или осъдителен иск за собственост към настоящия момент. Правен интерес от предявяване на иск за собственост към настоящия момент е налице само спрямо това лице, което претендира за себе си същото или част от същото вещно право, за което ищецът твърди, че принадлежи нему, поради което администрацията не би могла да прецени кому принадлежи правото на собственост и да отрази съответните данни в кадастралния регистър. Обстоятелството, че дадено лице е вписано в кадастралните регистри като носител на правото на собственост без да е отправило искане за това, а поради грешка на администрацията, не обосновава правен интерес за действителния собственик за установяване на правата му по съдебен ред, а същия следва да поиска изменение на кадастралния регистър чрез отразяване на данните за собственика и акта от който черпи правата си, като в този случай не са налице законовите предпоставки за провеждане на процедура по отстраняване на непълнота или грешка. Искането следва да бъде отправено до съответната администрация по картография и кадастър, която е длъжна да отстрани допуснатата от нея грешка, изразяваща се във вписването на данни по чл.30, ал.2, т.2 З. за лице, което не е заявявало такова искане и за което липсват данни съгласно чл.41, ал.2 З. /редакция от ДВ бр.36/2004 г./. След като службата по картография и кадастър е длъжна да поправи по инициатива на действителния собственик извършеното без правно основание вписване на друго лице като носител на вещни права, то бездействието на това друго лице да подпише декларация, че няма претенции са собствеността на имота, не съставлява оспорване на правото на собственост, тъй като за отстраняването на извършеното без основание вписване, не се прилага процедурата за отстраняване на непълнота или грешка в кадастралната карта.
По основателността на касационната жалба:
С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване и установените по делото факти, следва, че въззивното решение е процесуално недопустимо като постановено по процесуално недопустим иск. От една страна недопустим е иск по чл.53, ал.2 З. в редакцията преди измененията и допълненията, публикувани в ДВ бр.49/13.06.2014 г. за установяване право на собственост върху имот, техническите характеристики на който, съставляващи основни кадастрални данни, са правилно отразени в кадастралната карта и кадастралните регистри /в този смисъл е и практиката на ВКС по Решение № 867/20.11.2009 г. по гр.д. № 5397/2008 г., І г.о./. От друга страна в случая за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иск за собственост спрямо ответника, доколкото липсват каквито и да било данни ответното дружество да оспорва правата му. Установено е, че [фирма], [населено място] е сезирала администрацията по картография и кадастър с искане за вписването на дружеството като собственик на друг имот, но съответното длъжностно лице без правно основание е извършило вписването спрямо процесния обект. Не може да се приеме, че оспорване правото на собственост на ищеца е налице, поради бездействието на представителя на ответника да подпише нотариално заверена декларация, че не претендира собствеността, тъй като подобен документ не се изисква от чл.58 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а и извършването на вписване в кадастрален регистър на данни по чл.30, ал.2, т.2 З. за лице, което не е заявявало такова искане и за което липсват данни съгласно чл.41, ал.2 З. /редакция от ДВ бр.36/2004 г./ е без правно основание и следва да бъде отстранено от съответната администрация по картография и кадастър. Извод за наличие на спор за собственост между страните не може да бъде направен и от поддържаната в хода на процеса защита на ответното дружество, доколкото същата е свързана изцяло с твърденията за недопустимост, евентуално неоснователност на иска, поради липса на извънсъдебно или в хода на процеса действие или бездействие, което да сочи на оспорване на мататериалноправните права на ищеца.
На основание чл.293, ал.4 вр. чл.270, ал.3, изр.първо ГПК атакуваното въззивно решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.
На основание чл.78, ал.4 ГПК ищцовата кооперация следва да заплати направените от ответното дружество разноски в съдебното производство в размер на 1077.80 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 100 от 24.04.2014 г., постановено по гр.д. № 105 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Габрово и потвърденото с него решение № 55/17.02.2014 г. по гр.д. № 1493/2013 г. на Районен съд-Севлиево и ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Р.”Подем”, [населено място], [улица], ЕИК 81704505, представлявано от Р. П. К., Председател на УС против [фирма], [населено място], [улица], вх.А, ЕИК[ЕИК], представлявано заедно и поотделно от управителите М. В. Б. и Д. Г. Б. иск с правно основание чл.53, ал.2 З. в редакцията преди измененията и допълненията, публикувани в ДВ бр.49/13.06.2014 г. за признаване за установено, че Р. „Подем”, [населено място] е собственик на бензиностанция с идентификатор 65927.501.3604.1, построена в поземлен имот с идентификатор 65927.501.3604 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] и към датата на влизане в сила – 16.07.2008 г. е допусната грешка при записването в регистъра на собственика на сградата.
ОСЪЖДА от Р.”Подем”, [населено място], [улица], ЕИК 81704505, представлявано от председателя на УС Р. П. К. да заплати на [фирма], [населено място], [улица], вх.А, ЕИК[ЕИК], представлявано заедно и поотделно от управителите М. В. Б. и Д. Г. Б. разноски за съдебното производство в размер на 1077.80 лв..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|