Р Е Ш Е Н И Е №. 101 гр. София,13.11.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2489 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. З. срещу решение №346 от 26.07.2019 г. по в.гр.д.№350/2019 г. на ОС Плевен. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №489 от 13.03.2019 г. по гр.д.№6182/2017 г. на РС Плевен, в частта, с която са отхвърлени предявените от М. М. З. срещу „Банка Пиреос България“ АД искове за установяване нищожността на договорна ипотека върху недвижим имот, обективирана в нотариален акт №194, т.I, рег.№1126, д.№73/2006 г., поради противоречие със закона – липса на тъждество на обезпеченото вземане и липса на тъждество на ипотекирания имот и поради накърняване на добрите нрави. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че решението е допустимо, тъй като обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират само до предмета на делото, по което е постановено влязлото в сила решение, като непосочените основания и притезания, непредявени от ищеца не се преклудират, за разлика от възраженията, които може да направи ответника. В този смисъл навежда доводи, че силата на пресъдено нещо, с което е отхвърлен предявен отрицателен установителен иск, не пречи да се предяви отново такъв иск, но на друго основание. Ответникът по касация „Юробанк България“ АД, конституиран на мястото на „Банка Пиреос България“ АД заявява становище за недопустимост на съдебното решение. С определение №437 от 23.06.2020 г. решението е допуснато до касационно обжалване за проверка процесуалната му допустимост. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице поддържаните от ищцата М. М. З. основания за нищожност на сключения между страните договор за ипотека върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт №194, т.I, рег.№1126, д.№73/2006 г., поради противоречие със закона – липса на тъждество на обезпеченото вземане и липса на тъждество на ипотекирания имот и поради накърняване на добрите нрави. Настоящият състав намира, че въззивното решение е процесуално недопустимо по следните съображения: Установява се, че с влязло в сила съдебно решение №69 от 30.03.2017 г. по т.д.№602/2016 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е отхвърлен предявеният от М. М. З. срещу „Банка Пиреос България” АД отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ипотечното право, учредено в полза на банката по силата на нотариален акт №194, т.I, рег.№1126, д.№73/2006 г. не съществува. При установителните искове /включително и отрицателните/ в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Първото има качеството „предмет на иска”, защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право. При отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове, основанието на иска /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/ не е негов индивидуализиращ белег /ТР №8 по т.д.№8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Т.е. при предявен отрицателен установителен иск, с който се иска установяване несъществуването на правото на ответника /извън исковете за прогласяване на нищожност на договорна връзка, при които силата на пресъдено нещо се формира само върху фактическите твърдения, от които в исковата молба се извежда нищожността на сделката/, твърденията и доводите на ищеца в исковата молба не представляват основание на иска, а ответникът следва да изчерпи в процеса всички основания, с оглед които правото се е породило и съществува. Несъмнено е също така, че силата на пресъдено нещо при посочения иск има по-широки обективни предели от тази, която се формира при останалите видове искове – при уважен отрицателен установителен иск, правото, което е било негов предмет, се отрича без оглед на някакво конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания, респективно, когато такъв иск е отхвърлен, силата на пресъдено нещо има за предмет съществуването на правото, което ответникът е установил с индивидуализиращите го белези. В светлината на изложеното и при наличие на влязло в сила съдебно решение, установяващо спрямо ищеца съществуването на ипотечното право на ответника, предявяването на иск за установяване на нищожност на пораждащия същото право договор, който иск се основава на факти, които са съществували към момента на приключване на устните състезания по делото, по което е постановено влязлото в сила решение, е недопустимо. Поради изложеното въззивното решение в обжалваната част и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени, а производството по предявените искове следва да бъде прекратено. Предвид изхода на правния спор, касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред всички инстанции в размер на 3 600 лв. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение №346 от 26.07.2019 г. по в.гр.д.№350/2019 г. на ОС Плевен в частта, с която е потвърдено решение №489 от 13.03.2019 г. по гр.д.№6182/2017 г. на РС Плевен, в частта, с която са отхвърлени предявените от М. М. З. срещу „Банка Пиреос България“ АД искове за установяване нищожността на договорна ипотека върху недвижим имот, обективирана в нотариален акт №194, т.I, рег.№1126, д.№73/2006 г., поради противоречие със закона – липса на тъждество на обезпеченото вземане и липса на тъждество на ипотекирания имот и поради накърняване на добрите нрави, както и потвърденото първоинстанционно решение в посочената част, като ПРЕКРАТЯВА производството по исковете. ОСЪЖДА М. М. З. [ЕГН] да заплати на „Юробанк България“ АД[ЕИК] сумата от 3 600 лв. разноски. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.