Р Е Ш Е Н И Е № 54 гр.София, 21 февруари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 2209/2012 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството по глава 33 от НПК е образувано по искането от защитника на осъдения Ц. П. Ц. за възобновяване на въззивно нохд № 217/2010 год. на Великотърновския апелативен съд и отмяна на решение № 274/15.12.2010 год. на основанието по чл.423 НПК. Поддържа се, че Ц. не е участвал при разглеждане на делото и че за постановяване на потвърдената осъдителна присъда по нохд № 275/2008 год. на Русенския окръжен съд е научил след като е задържан за изпълнението й на 12.05.2012 год. Обосновава се искането за връщане на делото за ново разглеждане с данните, че не е била изпълнена процедурата по чл.254, ал.4 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Русенският окръжен съд с присъда № 16/11.03.2010 год. по нохд № 275/2008 год. признал подсъдимия Ц. за виновен и го осъдил за извършени престъпления: по чл.321, ал.3, т.1 вр.ал.2 НК на 8 години лишаване от свобода и по чл.354А, ал.1, пр.4 НК на 7 години лишаване от свобода и глоба в размер на 15 000 лева. На основание чл.23 НК наложил едно общо наказание – 8 години лишаване от свобода, за което определил режим и вид на затворническото заведение за изпълнението му. Присъединил изцяло наказанието глоба. Великотърновският апелативен съд с решение № 274/15.12.2010 год. по въззивно нохд № 217/2010 год. изменил присъдата по отношение на този подсъдим в частта относно наказанията по чл.354А, които намалил съответно – лишаването от свобода на 5 години (в частта за глобата на 7 000 лева) и в частта относно приложението на чл.23 НК по отношение на глобата. От данните по делото се установява, че делото е образувано в първоинстанционния Русенски окръжен съд по внесен обвинителен акт за извършени различни престъпления от осъдения и други лица, на които са повдигнати обвинения. Насрочено е за разглеждане като за две от заседанията е бил редовно призован лично, но не е даден ход на делото поради процесуални пречки и е отлагано за различни дати в периода до 11.03.2010 год. Установено е, че осъденият не може да бъде намерен и призован, изменена е мярката му за неотклонение в „задържане под стража”, издирван е от компетентните органи и при липсата на данни за нов адрес и местоживеене на 09.03.2010 год. съдът без да изследва какви са извършените от компетентните органи конкретни действия приел за достатъчно писмото, че е обявен за общодържавно издирване и е направил извод, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие. Не е мотивирал определението си на кое от основанията от предвидените по чл.269, ал.3 НПК е основал решението си, но е дал ход на делото. От приложената по делото призовка за първото съдебно заседание, която му е връчена от длъжностното лице по призоваването лично срещу подпис, е видно, че е уведомен за датата и че е получил препис от обвинителния акт. Но както в тази, така и в следващите, изпращани на името на осъдения, призовки за съдебните заседания, вкл. и в случаите, когато са му били връчвани лично, няма данни да му е съобщено, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269 НПК. Искането е подадено след изменението на чл.423, ал.1 НПК/ДВ, бр.109/23.12.2008 год./, според което основателността се преценява в зависимост от това дали е изпълнена процедурата по чл.254, ал.4 НПК. Задочното производство е започнало и е проведено от първоинстанционния съд след като е станало известно, че не може да бъде намерен, поради което му е взета най-тежката мярка за неотклонение и е обявен за общонационално издирване. В негово отсъствие е постановена осъдителната присъда и решението по въззивно нохд № 217/2010 год., с което е изменена. При тези данни, че процедурата по чл.254, ал.4 НПК е изпълнена частично, защото само е връчен обвинителния акт на осъдения и е уведомен за датата на съдебното заседание, но не е уведомен за възможността за приложението на чл.269 НПК, искането е основателно. Въззивното решение следва да бъде отменено по реда на възобновяването и делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Осъденият е задържан на 12.05.2012 год. в изпълнение на влязлата в сила присъда, за отмяната на която е направено искането. Това налага произнасяне съгласно разпоредбата на чл.423, ал.4 НПК по мярката за неотклонение. Предвид данните за причините за задочното провеждане на съдебното производство, нарушаването на първоначално взетата мярка за неотклонение, цялостното процесуално поведение, както и с оглед необходимостта от извършване на съдебното производство съобразно принципа по чл.22 НПК е наложителна мярка за неотклонение „задържане под стража”, каквато е и взетата от първоинстанционния съд, потвърдена с определение от 11.03.2010 год. Предвид изложеното и на основание чл.423, ал.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА въззивно нохд № 217/2010 год. на Великотърновския апелативен съд; ОТМЕНЯ решение № 274/15.12.2010 год., с което е изменена присъда № 16/11.03.2010 год. по нохд № 275/2008 год. на Русенския окръжен съд по отношение на осъдения Ц. П. Ц. и ВРЪЩА делото на Русенския окръжен съд за ново разглеждан от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/