Р Е Ш Е Н И Е
№ 68
[населено място], 29.06.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 378 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДФ „Земеделие“, чрез юрисконсулт Д. П. против решение № 552/13.11.2015г. по в.гр.д. № 496/2015г. на Плевенски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 552/13.11.2015г. по гр.д. № 5149/2014г. на Плевенски районен съд, прекратено е производството по делото и същото е изпратено за разглеждане по подсъдност на Административен съд – Плевен.
Касаторът поддържа, че въззивното решението е неправилно поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Счита, че с подписването на договора за отпускане на финансова помощ споровете, произтичащи от изпълнението му, се уреждат по общия исков гражданскоправен ред. Поради което намира, че административният съд не е компетентен да разглeда спора. По него следва да се произнесе гражданският съд. Намира, че от доказателствата по делото се установява неподаване от ползвателя на финансовата помощ на заявка за второ плащане в уговорения срок и изискуемите според чл.24, ал.1 от Наредба № 9/03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка «Създаване на стопанства на млади фермери» по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г. и на документи към нея, поради което не следва да се извърши второ плащане. Иска се отмяна на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба Н. Ц. Г. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като съобрази становищата на страните и съгласно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, Плевенският окръжен съд е приел, че предявеният срещу касатора иск по чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата от 24 446лв., представляваща второ плащане по сключен между страните договор за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, не следва да се разглежда по общия гражданскоправен ред, а по административен ред чрез обжалване на отказа за изплащане на финансова помощ. Въззивният съд е счел, че процесният договор, по който е отказано второ плащане, е сключен не между равнопоставени субекти, а такива в отношение на власт и подчинение. Решението на административния орган дали да извърши второ плащане по договора е в резултат на осъществена административна проверка за спазване на Наредба №9/03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г. и представлява властнически акт. Поради изложеното е намерил, че искът на Н. Г. срещу ДФ „Земеделие“ е недопустим и е обезсилил първоинстанционното решение като е постановил изпращане на делото по подсъдност на Административен съд – [населено място].
С определение № 966/21.12.2016г. по т.д. № 378/2016г. на ВКС, I т.о. е било допуснато касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос: за процесуалния ред, по който страна по договор за безвъзмездна финансова помощ може да търси защита срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган.
Становището на състава по така поставения правен въпрос произтича от следното:
След постановяване на определението по чл.288 ГПК с решение № 66/21.03.2017г. по гр.д. № 60146/2016г. на ВКС, IV г.о. и решение № 17/23.03.2017г. по гр.д. № 50176/2016г. на ВКС, III г.о. са приети следните разрешения:
В решение № 66/21.03.2017г. по гр.д. № 60146/2016г. на ВКС, IV г.о. е прието, че исковете за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, субсидирани от ЕС със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, предявени преди 25.12.2015г. са подведомствени на общите съдилища и постановените по тях решения са допустими.
В решение 17/23.03.2017г. по гр.д. № 50176/2016г. на ВКС, III г.о. е прието, че новата законова уредба - Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ и ЗИДАПК / ДВ бр.74/2016г./, на отношенията във връзка с предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми със средства от ЕИСФ, не изключва съдебната защита по общия исков ред в случаи, уредени с § 10, ал.3 от ЗУСЕСИФ / в сила от 25.12.2015г./. В обхвата на нормата са включени гражданскоправни производства по искови молби, подадени до 25.12.2015г., срещу изявлението за финансова корекция на ръководителя на управляващия орган, като исковата защита е допустима както чрез осъдителен иск за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, така и чрез установителен иск в оспорване основанието за налагане на финансови корекции по тези договори. Посочените искове са подведомствени на общите съдилища и следва да бъдат разгледани.
Настоящият състав на ВКС напълно споделя дадените разрешения в посочените решения на ВКС. Изводът в тази насока е обусловен от следното:
Приемането на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ – ДВ бр.101/2015г. в сила от 25.12.2015г., е обусловено от необходимост от кодифициране и унифициране на правилата, по които се управляват и разходват средствата от ЕСИФ, както и от въвеждането на мерки за намаляване на административната тежест за бенефициентите и на ясен и ефективен съдебен контрол за защита на конституционно гарантираните права на гражданите и организациите.
С новия закон се съобразява действащото законодателство относно разходването на публични средства, приложимо и по отношение изпълнението на програмите и проектите, съфинансирани от Европейския съюз - Закона за публичните финанси, Закона за обществените поръчки, Закона за вътрешния одит в публичния сектор, Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и др.; взета е предвид и установената през предходния програмен период /2007г.-2013г./ подзаконова нормативна уредба в областта на управление на средствата от ЕСИФ, с цел да се преодолее нейната разпокъсаност и несъгласуваност и да се даде адекватна правна регулация.
Особен акцент в законовата регламентация е поставен върху установяването на ясни правоотношения между управляващите органи и бенефициентите. Тези отношения е предвидено да възникват въз основа на два различни института на административното право - административния договор, който е основната форма при предоставянето на безвъзмездната финансова помощ, и финансовите корекции, които се определят по основание и размер с индивидуален административен акт. До приемането на ЗУСЕСИФ / ДВ бр.101/2015г./, в последствие и със ЗИДАПК / ДВ бр.74/2016г./ с оглед новите разпоредби на чл.19а - чл.19ж АПК, административният договор не е общо уредена правна фигура в рамките на кодификацията на административния процес. Законодателят е изходил от позицията, че правната логика на възникване и развитие на правоотношенията между управляващия орган и бенефициентите на плоскостта на административноправните отношения е основополагаща, поради което е възложил на административните съдилища разглеждане на дела: по оспорване на административния договор, на осн. чл.27, ал.1 ЗУСЕСИФ, включващо на осн. чл.128, ал.1, т.1 АПК / ДВ бр.74/2016г./ искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни договори; по искания за изпълнение на административен договор, на осн. чл.128, ал.1, т.3 АПК / ДВ бр.74/2016г./. Аналогичен съдопроизводствен ред е предвиден, на осн. чл.74, ал.3 ЗУСЕСИФ и за оспорване решението на ръководителя на управляващия орган за финансова корекция като невалиден или незаконосъобразен индивидуален административен акт.
С новата нормативна уредба се преодоляват колебанията в доктрината и съдебната практика относно правното естество на възникналите правоотношения с източник договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и изявлението на органа за финансова корекция, а оттук и за реда за защита. При отчитане на тези особености ЗУСЕСИФ регулира заварени от влизането му в сила производства в зависимост от защитата, която е предприета от бенефициента по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ срещу изявление на органа за финансова корекция. Под регулацията на §10, ал.2 ПЗР на ЗУЗЕСИФ попадат образуваните съдебни дела по жалби на бенефициентите срещу изявления за финансови корекции, за които производства е предвидено, че се довършват по реда на чл.27, ал.1 и ал.5-7 ЗУЗЕСИФ. По този начин се уеднаквява съдопроизводственият ред за заварени и нови административни производства в съдебната им фаза. Предприета от бенефициента защита по гражданскоправен ред чрез предявяване до 25.12.2015г. на искова молба пред общия съд за изпълнение по договор за безвъзмездна финансова помощ или за обезщетение за неизпълнение на договора, на осн. §10, ал.3 ПЗР на ЗУЗЕСИФ следва да се довърши по досегашния ред. След като новият съдопроизводствен ред е този по чл.27, ал.1 и чл.5-7 ЗУЗЕСИФ, то законодателят очевидно под „досегашен ред“ е имал предвид продължаване на исковото производство пред гражданския съд.
С оглед на дадения отговор на правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, касационната жалба се явява основателна.
С искова молба от 17.11.2014г. , уточнена в с.з. на 05.02.2015г. по гр.д. № 5149/2014г. на РС-Плевен , Н. Ц. Г. претендира заплащане от ДФ „Земеделие“ на сумата от 24 446лв., представляваща второ плащане на основание сключен между страните договор за отпускане на финансова помощ по мярка „ Създаване на стопанства на млади фермери“ от 13.10.2009г. Твърди, че плащането е отказано от страна на ответника с писмо изх. № 01.153-6500/649 от 14.0.10.2014г. Оспорва основателността на отказа. Касаторът оспорва иска като изразява становище за неспазен от бенефициента преклузивен срок за подаване на заявка за второ плащане.
Следователно се касае за гражданско производство, образувано преди 25.12.2015г. по искова молба на бенефициент за присъждане на вземане по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, който спор е породен от изявление на ръководителя на управляващия орган за финансова корекция. Съгласно §10, ал.3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ този спор подлежи на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред на ГПК.
Въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивната инстанция за произнасяне по съществото на предявения иск, на осн. чл.293, ал.3 ГПК.
Водим от горното , Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 552/13.11.2015г. по в.гр.д. № 496/2015г. на Плевенски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на ОС – Плевен за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|