Р Е Ш Е Н И Е №203 гр. София, 20 октомври 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на тридесети септември двехиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 763 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство по реда на чл.346 т.2 и сл. от НПК е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Варна против въззивна присъда № 58/26.05.2016 г., постановена по внохд № 419/2016 г. по описа на Окръжен съд - Варна. В протеста и допълнението към него като касационно основание е посочено единствено нарушение на материалния закон. Според представителя на държавното обвинение при правилно изяснената фактическа обстановка, вместо да признае подсъдимия за виновен в извършване на вмененото му във вина престъпление по чл.325 ал.1 от НК въззивният съд неправилно е приел, че Д. е осъществил административно нарушение по чл.1 ал.2 от УБДХ и го е оправдал по повдигнатото му обвинение. Посочено е, че с извършените действия подсъдимият грубо е нарушил обществения ред и е изразил явно неуважение към обществото, като по делото не се установявало по-ниска степен на обществена опасност на извършеното деяние от обикновените случаи на хулиганство. Претендира се атакуваната въззивна присъда да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа депозирания протест и моли същия да бъде уважен, тъй като извършеното деяние се отличавало с висока степен на обществена опасност, което обуславя ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия. Подсъдимият Д. Н. Д., въпреки предоставената му от съда възможност не се явява. Защитникът му адв.А. Ж. счита, че протестът е неоснователен и въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С присъда № 33/26.01.16 г. по нохд № 1337/2015 г. на Районен съд - Варна подсъдимият Д. Н. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.325 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на „пробация“ - с пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящия адрес, с първоначална периодичност два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител, и двете с продължителност от по шест месеца и обществено порицание. По жалба на подсъдимия е образувано внохд № 419/2016 г. по описа на ОС - Варна. С присъдата, предмет на настоящата касационна проверка, е отменен първоинстанционният съдебен акт, като подсъдимият е признат за невинен, в това на 19.07.2014 г. в [населено място] да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.325 ал.1 от НК. И двете инстанции по фактите въпреки различието относно правния извод свързан със съставомерността на извършеното деяние са приели за установена идентична фактическа обстановка. В случая няма спор, че подсъдимият е възпроизвел изстрел с притежавания от него газов пистолет и е направил опит да стреля за втори път, но пистолетът засякъл. Отправил е също така нецензурни думи и изрази по адрес на отсъстващия в инкриминирания момент негов съсед – св.В. и всичко е приключило, като присъствалите свидетели С. и С. М. и самият подсъдим са се прибрали по домовете си. Следва да се има предвид, че възпроизведения изстрел не е бил насочен към свидетелката М., а е следствие от желанието на подсъдимия да опровергае породилото се у жената съмнение, че той няколко дни преди това е причинил шум от пиратки. Въпреки че, инцидентът е осъществен на общественото място, той е станал достояние освен на М. и на свидетелката Д., но никой от тях не е сигнализирал правоохранителните органи, че подсъдимият се е държал грубо, агресивно, предизвикателно или шумно, а именно те са възприели пряко неговото поведение. Действията на Д. са били насочени срещу конкретно неприсъствуващо на инцидента лице – свидетелят В., с когото са били в недобросъседски отношения, който впоследствие силно се възмутил и е сезирал органите на полицията. При така възприетата фактическа обстановка и с оглед личностните особености на Д. – емоционално нестабилен, страдащ от разстройство на личността, при която доминират хистрионни черти, с 53 % инвалидност правилно въззивният съд не е намерил, че поведението му не е проява на демонстрация на сила и превъзходство над останалите членове на обществото, не е съчетано с агресия, нито е било упорито или продължително във времето. Още първоинстанционният съд в мотивите си е отбелязал, че у подсъдимия липсва пряк умисъл да наруши обществения ред и да прояви неуважение към обществото, поради което е приел, че престъплението е извършено при евентуален умисъл. За разлика от обикновените случаи на хулиганство подсъдимият Д. е преследвал друга цел, а именно – да изрази личното си неудовлетворение, разтоварвайки макар и по неподходящ начин натрупаната лична негативна емоция, породена от засегналата го забележка на свидетелката М., че преди известно време е използвал пиратки. В този смисъл като е съобразил водещият личен мотив при извършване на деянието, причините и подбудите довели до осъществяването му, въззивният съд законосъобразно е приел, че настъпилите общественоопасни последици по-скоро имат характера на административно нарушение по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ, отколкото да осъществяват състав на престъплението по чл.325 ал.1 от НК, което се явява в съответствие и със задължителните указания, дадени в Постановление № 2/74 г. на Пленума на ВС. В случая действително е налице разлика в интензитета на проявата, осъществена от Д. и степента на обществена опасност на извършеното от него като цяло сравнение с обикновените случаи на осъществяване на престъпния състав по чл.325 ал.1 от НК. В конкретния казус макар и деянието да е извършено на публично място, то не е осъществено в присъствието на множество граждани, а само на няколко, които не са останали възмутени от поведението на Д., като извършените макар и непристойни прояви не са нарушили грубо обществения ред и не се изразяват в демонстрация на явно неуважение към обществото, т.е. обществените отношения са накърнени в незначителна степен, поради което въззивният съд правилно е приложил материалния закон, т.е. атакуваната присъда следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 58/26.05.2016 г., постановена по внохд № 419/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: