5 Определение на Върховния касационен съд IІІ г.о. Стр. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 723 С., 19.11. 2013 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на тринадесети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Л. Богданова С. Димитрова при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 5785 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Н. Д., подадена чрез адвокати Х. Т. и М. С. срещу определение № 1040 от 26.07.2013 г. по ч. гр. д. № 742/2013 г. на Плевенския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 22.05.2013 г. по гр.д. № 366/2013 г. на Плевенския районен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.19 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. Ответницата по частната жалба М. В. Димитрова не е подала писмен отговор. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното: Производството пред Плевенския районен съд е образувано по подадена от Д. Н. Д. срещу М. В. Димитрова искова молба за развод. С определение от 22.05.2013 г. по гр.д. № 366/2013 г. Плевенският районен съд е спрял производството по делото до установяване компетентността на Съдът първа инстанция в М. де П., Кралство Испания, пред който по-рано също е заведено дело за развод. С обжалваното определение Плевенският окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на Д. срещу първоинстанционното определение, по съображения, че когато дела за развод между едни и същи страни са заведени в съдилища в различни държави-членки на ЕО, съдът, пред който искът е предявен по-късно, спира съдебното производство до установяване компетентността на първия съд. В отговора на исковата молба ответницата е посочила, че е предявила иск за развод пред съд в Кралство Испания, за което е представила доказателства- удостоверение от Съд І инстанция в М. дел П., от което се установява, че е заведено дело за развод с ищец М. В. Димитрова и ответник Д. Н. Д.. Позовал се е на разпоредбата на чл.19 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г., а именно, че съдът, пред който искът е предявен по-късно, спира съдебното производство до установяване компетентността на първия сезиран съд. Тъй като по подадената от ответницата по настоящото дело искова молба за развод в съда в Кралство Испания е образувано дело № 278/2012 г., а настоящото производство е по искова молба от 23.01.2013 г., то първия сезиран съд е този в Кралство Испания, затова производството следва да се спре. Жалбоподателят обосновава допустимостта на касационно обжалване на атакуваното определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос относно това кой съд е компетентен да разгледа бракоразводно дело между съпрузи с българско гражданство и обичайно пребиваване в друга държава- членка на ЕО в противоречие със задължителната съдебна практика- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставят се и въпросите може ли служебно без искане от ответната страна и без категорични доказателства за сезиран друг съд по чл.16 от регламента българският съд да спре производството по делото; може ли българският съд да спре производството по делото без съдът в Кралство Испания да е заявил изрично своята международна компетентност, както и следва ли представените в превод приложения към отговора на исковата молба да се ценят като годни писмени доказателства- официални документи по смисъла на ГПК, даващи основание за спиране на производството по делото. Поддържа, че по тези въпроси е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият съдебен състав намира, че въпросът кой съд е компетентен да разгледа бракоразводно дело между съпрузи с българско гражданство и обичайно местопребиваване в държава - членка на ЕС не обуславя изхода на спора. В случая с искове за развод са сезирани съдът в Испания и българския съд, поради което обуславящ изхода на спора е въпросът дали висящото бракоразводно дело на български съд, по което страни са български граждани и българският съд е международно компетентен, образувано след като е бил сезиран съдът в Испания където е последното общо обичайно местопребиваване на съпрузите и децата следва да се спре до установяване компетентността на първия сезиран съд. По поставените правни въпроси Върховният касационен съд намира следното: Съобразно изричната разпоредба на чл.3, т.1, б.”б” от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела, при наличие на общо гражданство на двамата съпрузи, независимо от обичайното им местопребиваване на територията на друга страна - членка, компетентен да разгледа делото е и съдът на отечествената им държава - членка. Тази компетентност е изключителна, но е паралелна, тъй като първият по време сезиран съд може да приеме делото за разглеждане, въпреки че и друг съд разполага с международна компетентност. Тогава съдът, пред който искът е предявен по-късно, спира съдебното производство до установяване компетентността на първия сезиран съд. След установяване компетентността на първия сезиран съд, съдът пред който искът е предявен по-късно, се отказва от компетентност в полза на съда, който първи е сезиран. Това изрично е предвидено в чл.19 от Регламент № 2201/2003 г. За своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от нашата страна, или от КМЧП, който намира приложение само ако не са приложими други международни актове. Съгласно разпоредбата на чл.185 ГПК документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български, заверен от страната. Ако съдът не може сам да провери верността на превода, или верността на превода бъде оспорена, той назначава вещо лице за проверка. При дадените отговори и установените по делото факти, че преди предявяване на искова молба за развод от Д. Д. срещу М. Димитрова пред Плевенския районен съд, вече е бил предявен от М. Димитрова срещу Д. Д. иск за развод пред съд в Кралство Испания, правилно съдът е спрял производството по делото до установяване компетентността на испанския съд. От изложеното следва, че въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1040 от 26.07.2013 г. по ч. гр. д. № 742/2013 г. на Плевенския окръжен съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1040 от 26.07.2013 г. по ч. гр. д. № 742/2013 г. на Плевенския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: