Ключови фрази
отмяна на завещанията или даренията от наследник с право на запазена част * поредност на отчужденията * преклузивен срок * откриване на наследство * възстановяване на запазена част

`Р Е Ш Е Н И Е

№ 444/2010

гр. София 13.07.2011 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 7 октомври през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 468 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците С. В. С. и Р. Н. С. срещу решение от 12.01.2010 г. по в. гр. дело № 631/2008 г. на Шуменския окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 557/07.07.2008 г. по гр.дело № 2388/2006 г. на Шуменския районен съд и вместо отменената част е отменена правната сделка, обективирана в н.акт № */24.02.2006 г.на нотариус при Ш., с която В. В. К. и С. И. К. са продали на С. В. С. и Р. Н. С. недвижим имот, представляващ апартамент № 2, ет.1 със застроена площ от 105.39 кв.м. с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], заедно с таван № 1 със застроена площ от 11.80 кв.м. и съответните общи части от сградата и от правото на строеж върху терена, както и недвижим имот с идентификатор *, представляващ гараж № 5 със застроена площ от 13.20 кв.м. частично до 31/144 ид.части от описаните имоти, съставляваща запазена част на Я. С. К. от наследството на майка й Д. Д. С.. Със същото решение е оставен без разглеждане, като процесуално недопустим предявеният от Я. С. К. срещу В. В. К., С. И. К., С. В. С. и Р. Н. С. иск с пр.осн.чл.37,ал.1 от ЗН за отмяна на обективираната в н.а № */24.02.2006 г. на нотариус при Ш. покупко-продажба до размера на запазената й част от наследството на баща й С. Л. С. и е прекратено производството по делото. Със същото решение е оставен без разглеждане като процесуално недопустим предявеният от Я. С. К. срещу Р. Й. Д. и В. В. К. иск с пр.осн.чл.37,ал.1 от ЗН за отмяна на обективираната в н.а.№ */2006 г. на нотариус при Ш. покупко-продажба до размера на запазената й част от наследството на баща й С. Л. С. и е прекратено производството по този иск. Със същото решение е оставен без разглеждане, като процесуално недопустим предявеният от Я. С. К. срещу М. С. Л. и Р. Й. Д. иск с пр.осн.чл.37,ал.1 от ЗН за отмяна на обективираните в н.а.№ */2006 г. и в н.а.№ */2006 г. на нотариус при Ш. покупко-продажби до размера на запазената й част от наследството на баща й С. Л. С. и е прекратено производството по делото по този иск. Жалбоподателите поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение, като незаконосъобразно и необосновано.
С определение № 720/06.07.2010 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правните въпроси за приложимостта на въведеното с чл.37, ал. 3 от ЗН правило за поредността на предявяване на исковете при наличие на няколко отчуждения и по-точно дали е относимо в случаите на няколко последователно извършени от надарения частични отчуждения на дарения имот или е относимо при няколко последователни отчуждения на дарения имот по веригата на прехвърляния на собствеността, както и въпросът искът по чл. 37, ал. 1 от ЗН дали е приложим само за отмяна на извършени от надарения наследник отчуждения в полза на трети лица или може да бъде насочван за отмяна на последващи отчуждения на имота от третите или четвъртите лица, които са го придобили впоследствие.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
Въззивният съд е приел, че предявеният иск с пр.осн.чл.37,ал.1 от ЗН за отмяна на разпоредителната сделка, обективирана в н.а. № */24.06.2006 г. за продажба на апартамент, находящ се в [населено място] със застроена площ от 105.39 кв.м. и гараж № 5 със застроена площ от 13.20 кв.м., по която сделка В. В. К. и С. И. К. са продавачи, а С. В. С. и Р. Н. С. са купувачи е основателен до 31/144 ид.части от описаните имоти, които идеални части съставляват запазена част на Я. С. К. от наследството на майка й Д. Д. С.. За да направи извода съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.37,ал.1 от ЗН – влязло в сила решение по гр.дело № 2141/2006 г. на Шуменския районен съд, с което на ищцата е възстановена запазената й част в размер на 17/72 ид.части от наследството на баща й С. Л. С., починал на 23.09.97 г., изразяващо се в 1/2 ид.част от процесния апартамент и гараж, прехвърлени с н.акт за дарение № */05.08.93 г. на брат й М. С. Л., както и запазената й част в размер на 31/96 ид.части от наследството на майка й Д. Д. С., починала на 10.09.2005 г., изразяваща се в 2/3 ид.части от посочените имоти и извършеното дарение с н.акт № */93 г.от С. и Д. С. на сина им М. Л. е намалено с 1/3 ид.част, че последната разпоредителна сделка с приобретатели жалбоподателите е осъществена в рамките на едногодишния срок от откриване на наследството от майката Д. С.. Прието е от съда, че ищцата има право на иск за отмяна на последната сделка до размера на възстановената й запазена част от наследството на наследодателката Д. С. равняваща се на 31/96 ид.части от припадащите се на последната 2/3 ид.части от процесните имоти или на 31/144 от целите.
По отношение отмяна на отчуждаването, извършено с нот.акт № */2006 г. на процесните имоти до размер на запазената част на Я. К. от наследството на баща й С. С. съдът е приел, че претенцията е предявена след изтичане на преклузивния едногодишен срок от датата на откриване на наследството, поради което е оставил искът без разглеждане, като недопустим. Прието е, че ищцата не е в състояние да допълни своята запазена част от имуществото на надарения ответник М. Л., както и от имуществото на ответниците С. и Р. С..
По евентуално предявените искове за отмяна на предходните сделки до размера на запазената част на ищцата от наследството на Д. С. съдът е приел, че произнасяне не се дължи с оглед основателността на главния иск.
Относно предявените евентуални искове за отмяна на предшестващите сделки до размера на запазената част на ищцата от наследството на С. С. съдът е приел, че същите са извършени след изтичане на една година от откриване на наследството и поради това следва да се оставят без разглеждане по същество, като недопустими.
По поставения правен въпрос:
Съгласно разпоредбите на чл.37,ал.1 ЗН отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти както и учредяванията на вещни права върху тях, извършени от заветниците или надарените, срещу които е постановено намалението, станали преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, могат да се отменят по иск на наследника, ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари. Според ал.3-та на чл.37 ЗН исковете трябва да се предявят като се почне от последното отчуждение и се върни последователно към предшествуващите. Разпоредбите на чл. 37 ЗН предвиждат хипотези при които отпадат правата на приобретатели на завещани или подарени недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях, извършени от заветници или надарени срещу които е постановено намаление. Тълкуването на текста на чл. 37 ЗН налага извода, че правата на приобретателя на недвижимия имот не отпадат, ако правата на праводателя му са отменени за допълване на запазената част на наследника. Наследникът в чиято полза е постановено решение за допълване на запазената му част следва да предяви иск срещу третото лице, за да се отмени прехвърлянето на имота. Този наследник може да търси имота от третото лице, на което имота е прехвърлен, само възоснова на това, че правата на праводателя му са отменени, ако прехвърлянето е извършено преди да е изтекла една година от смъртта на наследодателя или след като е била вписана исковата молба за допълване на запазената част. Искът за отмяна на разпореждането, извършено от надарения или от заветника може да бъде предявен само от наследник със запазена част.
Фактическия състав на чл.37,ал.1 ЗН включва следните елементи: 1. влязло в сила решение за допълване на запазената част на наследник срещу лице, получило имота от наследодателя по завещание или по дарение, 2. отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях да са извършени от заветниците или надарените срещу които е постановено намалението преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след вписване на исковата молба за намалението, 3. установена невъзможност допълването на запазената част да се извърши от имуществото на заветника или на надарения, 4. приобретателят да не допълни запазената част в пари. Искът следва да се предяви срещу лицето, на което наследодателят е подарил имота или срещу лицето на което имота е завещан, както и срещу лицето, което го е придобило от надарения или от заветника.
Съгласно разпоредбите на чл.37,ал.3 ЗН исковете трябва да се предявят, като се почне от последното отчуждение и се върви последователно към предшествуващите. Под последно отчуждение и предшестващи по смисъла на текста следва да се разбира отчуждения на части от недвижимия имот, извършени от заветника или надарения, а не последователни отчуждавания на недвижимия имот в цялост от заветника съответно надарения на трето лице, което като приобретател да го отчужди в полза на друго лице, което от своя страна също да извърши разпореждане и т.н. Този извод се налага от тълкуването на текста на чл.37,ал.1 ЗН, който изрично предвижда отмяна на отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и на учредяванията на вещни права върху тях, извършени от заветниците или надарените срещу които е постановено намалението – т.е. смисълът на законовата норма е лицето, което е извършило отчуждението на завещан или подарен недвижим имот и при учредяването на вещни права върху тях да има качеството на заветник или надарен. А при последователни отчуждения на завещани или подарени недвижими имоти в цялост от заветника или надарения на трето лице, последното от своя страна да се разпореди отново с имота ще означава, че при всяко последващо разпореждане прехвърлителя по сделката няма да има качеството заветник нито надарен. Следователно разпоредбите на чл. 37, ал. 1 ЗН са приложими само за отмяна на отчужденията на завещани или подарени недвижими имоти, както и на учредяванията на вещни права върху тях, извършени от заветници или надарени. Правилото за поредността на предявяване на исковете при наличие на няколко отчуждения по смисъла на чл. 37, ал. 3 ЗН означава извършени последващи отчуждения на части от недвижимия имот/идеални или реални/ и то от заветника или надарения.
Като взема предвид изложеното по основателността на касационната жалба настоящият състав приема следното:
Установено е по делото, че наследствата на наследодателите на жалбоподателката Я. К. са открити – на 23.07.1997 г., когато починал нейния баща С. Л. С. и на 10.09.2005 г., когато починала майка й Д. Д. С.. Исковата молба за намаление на дарението е вписана на 15.09.2006 г. Установено е, че атакуваните сделки са извършени на 03.02.2006 г., на 08.02.2006 г., на 17.02.2006 г. и на 24.02.2006 г. Прието е, че жалбоподателката има право на иск за отмяна на последната от сделките до размера на възстановената й запазена част от наследството на наследодателката Д. Д. С. равняваща се на 31/96. ид.части от припадащите се на последната 2/3 ид.части от процесните имоти или 31/144 ид.части от целите. Последната от сделките е извършена с нотариален акт № */2006 г. и е с приобретатели жалбоподателите С. и Р. С.. Извода на съда относно основателността на исковата претенция на Я. К. за отмяна на разпореждането, извършено с процесния имот при хипотезата на чл.37,ал.1 и 3 ЗН с нот.акт № */2006 г. относно запазената част от наследството на Д. С. е незаконосъобразен. Както се посочи под последно и предшестващи отчуждения на подарен недвижим имот по смисъла на чл.37,ал.3 ЗН законодателят има предвид отчуждения с части от имота, извършени от надарения, а не последващо отчуждение на имота, извършено от последващ приобретател по веригата от разпоредителни сделки с целия процесен имот. Продавачите по покупко-продажбата, извършена с нот.акт № */2006 г. са лица, които нямат качеството надарен – това са В. В. К. и С. И. К., а жалбоподателите С. В. С. и Р. Н. С. са купувачи. Следователно не е налице един от елементите на фактическия състав на чл.37,ал.1 ЗН – отчуждението на подарения недвижим имот не е извършено от надарения и поради това искът за отмяната му е неоснователен. Искът е неоснователен за отмяна на покупко-продажбата до размер на 31/144 ид.части от двата имота съставляващи запазена част на ищцата Я. К. от наследството на майка й Д. Д. С.. Обжалваното решение в тази част следва да се отмени и искът да се отхвърли като неоснователен. Делото следва да се върне за произнасяне на въззивния съд по евентуалните искове по чл.37,ал.1 ЗН за отмяна на разпорежданията, извършени с нот.актове както следва – н. акт № */17.02.2006 г. със страни Р. Й. Д. – продавач и В. В. К. купувач на процесния апартамент и гараж № 5, на н.акт № */03.02.2006 г. и № */08.02.2006 г. със страни – М. С. Л. – продавач и Р. Й. Д. – купувач относно запазената част на ищцата Я. К., останало от майка й Д. С.. По тези евентуални искове съдът не се е произнесъл с оглед произнасянето по предявения главен иск.
По отношение на предявения главен иск за отмяна на последната сделка, извършена с нот.акт № */24.06.2006 г. до размер на запазената част на ищцата Я. К. от наследството на С. С. съдът е приел, че искът е предявен след изтичане на едногодишния срок, предвиден в чл.37,ал.1 ЗН, поради което е недопустим. С решението съдът е оставил иска без разглеждане и е прекратил производството по делото. Без разглеждане съдът е оставил и останалите евентуални искове с пр.осн.чл.37,ал.1 ЗН за отмяна на покупко-продажба, извършена с нот.акт № */2006 г. , съответно за отмяна на обективираните покупко-продажби с н.акт № */2006 г. и нот.акт № */2006 г. до размера на запазената част на ищцата от наследството от баща й С. С., като извършени след изтичане на едногодишния срок, предвиден в чл.37,ал.1 ЗН. Извода на въззивния съд, че предвидения едногодишен срок в разпоредбите на чл.37,ал.1 ЗН е преклузивен е неправилен. Както се посочи по-горе един от елементите на фактическия състав на чл.37,ал.1 ЗН за основателност на исковата претенция е отчуждението на подарения недвижим имот да е извършено преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението. Смисълът на разпоредбата на чл.37,ал.1 ЗН не налага извода, че срока е преклузивен. Преценката за наличието на този срок е по основателността на исковата претенция, а не по допустимостта й. С оглед на това в посочената част решението на въззивния съд също следва да се отмени. Делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по основателността на претенцията с пр.осн.чл.37,ал.1 ЗН за отмяна на отчуждението на недвижимия имот апартамент и гараж, извършено с нот.акт № */24.02.2006 г. до размер на запазената част на ищцата Я. К. от наследството на баща й С. Л. С.. С оглед изхода на спора по този иск въззивният съд следва да се произнесе и по евентуалните искове за отмяна на разпорежданията, извършени с нот.акт № */2006 г. и нот. акт № */2006 г. и нот.акт № */2006 г. до размера на запазената част на ищцата от наследството на баща й.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя изцяло въззивно решение от 12.01.2010 г. по в.гр.дело № 631/2008 г. на Шуменския окръжен съд и вместо отменената част постановява:
Отхвърля предявения иск от Я. С. К. от [населено място], [улица], вх.1,ап.18 срещу Р. Н. С. и С. В. С. и двамата с адрес [населено място], [улица], ет. 2 за отмяна на обективирана в нотариален акт № */24.02.2006 г., нот.дело № */2006 г. на нотариус К.М. правна сделка по силата на която В. В. К. ЕГН [ЕГН] и С. И. К. ЕГН [ЕГН] продават на С. В. С. и Р. Н. С. и двамата с адрес [населено място], [улица], ет. 2 недвижим имот, представляващ апартамент № 2, ет.1 със застроена площ от 105.39 кв.м. с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], ведно с изба № 8 със застроена площ от 7.60 кв.м., заедно с таван № 1 със застроена площ от 11.80 кв.м. и съответните общи части от сградата и от правото на строеж върху терена, както и недвижим имот с идентификатор *, представляващ гараж № 5 със застроена площ от 13.20 кв.м. частично до 31/144 ид.части от описаните имоти, съставляваща запазена част на Я. С. К. от наследството на майка й Д. Д. С., като неоснователен.
Връща делото на Шуменския окръжен съд за произнасяне по предявения иск с пр.основание чл.37, ал.1 ЗН от Я. С. К. срещу С. В. С. и Р. Н. С., В. В. К. и С. И. К. за отмяна на обективираната в нот.акт № 151/24.02.2006 г. покупко-продажба до размера на запазената й част от наследството на С. Л. С., както и за произнасяне по евентуалните искове както следва:
По предявените евентуални искове от Я. С. К. с пр.осн.чл.37,ал.1 ЗН за отмяна на обективираната покупко-продажба в нот.акт № *, н.дело № */2006 г. до размера на запазената й част от наследството от майка й Д. Д. С., за отмяна на обективираната покупко-продажба в нот.акт № */2006 г., нот.дело № */2006 г. и обективираната покупко-продажба в нот.акт № */2006 г., нот.дело № */2006 г. до размера на запазената й част от наследството от майка й Д. Д. С..
По предявените евентуални искове от Я. С. К. пр.осн.чл.37,ал.1 ЗН за отмяна на обективираната покупко-продажба в нот.акт № *, н.дело № */2006 г. до размера на запазената й част от наследството от баща й С. Л. С., за отмяна на обективираната покупко-продажба в нот.акт № */2006 г., нот.дело № */2006 г. и обективираната покупко-продажба в нот.акт № */2006 г., нот.дело № */2006 г. до размера на запазената й част от наследството от баща й С. Л. С..
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: