Решение по т.д. №829/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 4 Р Е Ш Е Н И Е № 49 гр. С., 31.03.2011 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет и втори март, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №829/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] –с. С., обл. С. срещу решение №5 от 15.06.2010 г.на С. окръжен съд по в.т.д. №61/2010 г., с което е потвърдено решение №68/16.02.2010 г. на РС-Силистра постановено по гр.д.№1868/09 по описа на съда, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен искът на касатора срещу Ж. Й. Ж. Е.: [ЕГН] като [фирма]-гр.С. за сумата представляваща разликата между 938,80 лева и пълнопредявения размер от 4 694 лева-дължима наемна цена за периода м.май-м.август 2009 г., както и искът за заплащане на консумативи за м. април, юни и юли 2009 г. в размер на 17,31 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради необоснованост –основание за касация по чл.281 т.3 от ГПК. Твърди се, че при наличие на доказаност на релевантните за спора факти, решаващият съд необосновано е приел, че ответникът Ж. Й. Ж. Е.: [ЕГН] като [фирма]-гр.С. няма качеството наемател и не следва да отговаря за заплащане на наемната цена. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното въззивно решение, с което приема, че предявеният от ищеца в качеството му на наемодател иск за заплащане на наемната цена по договор за наем между страните е неоснователен въззивният съд се е позовал на липсата на доказано налично наемно правоотношение между страните. До този извод съдът е достигнал въз основа на събраните доказателства по делото , че подписите под представения наемен договор от 14.07.2008 г., анекса към него и приемо-предавателен протокол не са положени от ответника посочен в тях като наемател , а от друго лице. По отношение на приетото като доказателство платежно нареждане от 01.06.2009 г. за интернет банкиране, с което от сметката на ответника е преведена към сметката на ищеца [фирма] сума от 938,80 лева, в което платежно изрично е посочен и номерът на фактурата, по която се прави преводът, съдебният състав е изложил мотиви, че няма данни така извършеното плащане от ответника на ищеца да е по процесното наемно отношение, поради което и няма как да се приложи разпоредбата на чл.301 от ТЗ и да се приеме, че ответникът в качеството му на търговец е узнал за наличното наемно правоотношение и не се е противопоставил. Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1, от ГПК В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на касатора срещу Ж. Й. Ж. Е.: [ЕГН] като [фирма]-гр.С. за сумата представляваща разликата между 938,80 лева и пълнопредявения размер от 4 694 лева-дължима наемна цена за периода м.април-м.август 2009 г., по обуславящия правен въпрос за обвързаността като наемател на страната, която и е ползвала обекта предмет на договаряне и е заплатила наемната цена за първия месец на ищеца , но писмен договор за наем не е подписан. В определението за допускане до касация този въпрос е съобразно формулировката в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК , във връзка с приложението на чл.301 от ТЗ и поради противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е основателна. За да обоснове и докаже твърдяното в исковата молба наемно правоотношение между ищеца като наемодател и ответника като наемател от страна първия са представени наемен договор от 14.07.2008 г., анекс към него и приемо-предавателен протокол, подписите, под които, както се установява от събраните доказателства, не са положени лично от ответника Ж. Ж., посочен в тях като наемател, въпреки че върху договора и анекса е положен печатът на същия като [фирма]-гр.С.. Наред с това са събрани гласни доказателства, от които се установява, че именно от страна на ответника чрез негови близки, които са продавали стоки в магазина е осъществявано фактическото държане на предмета на наемното правоотношение през процесния период и използването му по твърдяното в исковата молба предназначение. От приетото като доказателство платежно нареждане от 01.06.2009 г. за интернет банкиране, с което от сметката на ответника е преведена към сметката на ищеца [фирма] сума от 938,80 лева, отговаряща на сочената от ищеца месечната наемна цена за първия месец се вижда, че в него е изрично посочен и номерът на фактурата, по която се прави преводът. Във фактура №199/01.05.2009 г. е отбелязано, че сумата е платена като наем за м.април за ползването на магазин за бутикови облекла, като ползването на вещта по това предназначение се доказва напълно от показанията на свидетелите. Самият платежен документ, удостоверяващ плащането, не е оспорен от ответника в хода на процеса. От изложеното следва, че доколкото се установява ползването на вещта през процесния период: м. април-август 2009 г. от ответника и заплащането на наемната цена за първия месец в размер на 938,20 лева от него на ищеца, то е възникнало правоотношение по наемен договор между страните, по който ответникът като наемател следва да отговаря по отношение на ищеца като наемодател , съгласно разпоредбата на чл.232 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.228 от ЗЗД. Това следва от самата природа на наемния договор като неформален такъв. Този извод дава и отговора на обуславящия правен въпрос, който настоящият състав на ВКС застъпва на базата на закона и съдебната практика. Следователно налице са наведените в касационната жалба оплаквания за необоснованост на обжалваното решение, доколкото съдът е достигнал до противоположен изход на спора на базата на същите релевантни за спора и доказани факти , поради което и съгласно чл. 293 ал.2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени и доколкото не се налагат нови съдопроизводствени действия ВКС следва по същество да уважи иска със законните последици. По отношение на разноските : Съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК във връзка с чл.81 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски и възнаграждения за един адвокат в производствата пред трите инстанции се заплащат от ответника, съобразно уважената част от исковете. Установява се размер на разноските пред трите инстанции от 330,30 лева, представляваща сбора от внесените държавни такси, съобразно уважената част от исковете. Договорено адвокатско възнаграждение не е отразено в договора за правна помощ с пълномощника на ищеца. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №5 от 15.06.2010 г.на С. окръжен съд по в.т.д. №61/2010 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №68/16.02.2010 г. на РС-Силистра постановено по гр.д.№1868/09 по описа на съда, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен искът на касатора срещу Ж. Й. Ж. Е.: [ЕГН] като [фирма]-гр.С. за сумата представляваща разликата между 938,80 лева и пълнопредявения размер от 4 694 лева-дължима наемна цена за периода м.април-м.август 2009 г., както и за присъдените на ответника разноски като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Ж. Й. Ж. Е.: [ЕГН] като [фирма]-гр.С. да заплати на [фирма] –с. С., обл. С. сумата от 3 755,20 лева-дължима наемна цена за периода м.май-м.август 2009 г, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 28.09.2009 г. до окончателното плащане и сумата от 330, 30 лева-разноски общо пред трите инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: