Р Е Ш Е Н И Е № 446 София 04.02.2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1813/2013 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. на о., [населено място], приподписана от юрисконсулт А. Я., срещу въззивно решение №1722 от 19.11.2012 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №2401/2012 г., с което е потвърдено решение №2213 от 31.05.2012 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. №1830/2011 г. С първоинстанционното решение М. на о. е осъдено да заплати на П. П. М. сумата 5 764.98 лв. – обезщетение по чл.172, ал.1 ЗОВСРБ и сумата 1 206.64 лв. – неизплатена част от обезщетение по чл.227, ал.1 ЗОВСРБ като са оставени без разглеждане същите искове, предявени като евентуални, срещу поделение ***** – **, [населено място]. Въззивният съд е приел, че М. на о., а не поделението, разпоредител с бюджетни кредите, дължи обезщетенията. Това е така, защото правоотношението е съществувало между военнослужещия и министерството. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него ищецът е бил военнослужещ в поделение *****, което не е разпоредител с бюджетни кредити. Това поделение е непосредствено подчинено на поделение ***** – **, [населено място], което е разпоредител с бюджетни кредити и е пасивно легитимирано да отговаря по исковете. Ответникът по жалбата П. П. М., [населено място], оспорва жалбата. Ответникът по жалбата поделение ***** – **, [населено място], не е заявил становище. С определение №915 от 15.07.2013 г. е допуснато касационно обжалване на решение №1722 от 19.11.2012 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №2401/2012 г. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за това кой дължи обезщетенията по чл.172, ал.1 ЗОВСРБ и чл.227, ал.1 ЗОВСРБ – съответното поделение или М. на о.. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване следното: Заплатата и допълнителните възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на службата се дължат от поделението, разпоредител с бюджетни кредити, в което той е назначен. Това разрешение на въпроса е дадено с решение № 128/29.04.2011 г. по гр.д.№1356/2009 г. на ВКС на РБ, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира следното: По делото е безспорно установено, че ищецът е бил военнослужещ в поделение *****, което не е разпоредител с бюджетни кредити. Това поделение е непосредствено подчинено на поделение ***** – **, [населено място], което е разпоредител с бюджетни кредити и е пасивно легитимирано да отговаря по исковете. По делото е установено, че на ищеца не са изплатени дължимите му обезщетения по чл.172, ал.1 ЗОВСРБ в размер на 5 764.98 лв. и по чл.227, ал.1 ЗОВСРБ - 1 206.64 лв. Съобразно изложеното по-горе въззивното решение трябва да бъде отменено. Исковете трябва да бъдат отхвърлени по отношение на касатора и да бъдат уважени евентуалните искове срещу поделение ***** – **, [населено място]. Съобразно изхода на спора на П. П. М. следва да се присъдят 3 058.86 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №1722 от 19.11.2012 год. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №2401/2012 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от П. П. М., [населено място], срещу М. на о., [населено място], искове с правно основание чл.172, ал.1 ЗОВСРБ за сумата 5 764.98 лв. и чл.227, ал.1 ЗОВСРБ за сумата 1 206.64 лв. като неоснователни. ОСЪЖДА поделение ***** – **, [населено място]. да заплати на П. П. М., [населено място], на основание чл.172, ал.1 ЗОВСРБ сумата 5 764.98 лв. и чл.227, ал.1 ЗОВСРБ сумата 1 206.64 лв. със законната лихва върху сумите от 28.01.2011 год. до окончателното им изплащане, като и 3 058.86 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.