Р Е Ш Е Н И Е № 678 гр. С., 4.11. 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: С. ДИМИТРОВА Б. ЦОНЕВ при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 726 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 - ал. 4 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на влязлото в сила решение № 827/28.10.2009 г. по гр. дело № 1407/2009 г. на Пазарджишкия районен съд (ПРС), в частта му, с която по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ молителят е осъден да заплати на А. С. В. обезщетение за времето 10.12.2007 г. - 10.06.2008 г., през което последният останал без работа поради незаконното уволнение, в размер 1 800 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.04.2009 г. до окончателното изплащане на сумата. Молителят твърди, че за да уважи този иск, съдът приел, че ищецът не е работил по друго трудово правоотношение след уволнението, като и двете страни били заявили по делото, че не държат трудовата книжка на ищеца. Въз основа влязлото в сила решение, ищецът подал до молителя заявление от 12.01.2010 г. за допускането му да изпълнява работата, на която е възстановен, а с приемо-предавателен протокол от 22.01.2010 г. ищецът предал на молителя оригинала на трудовата си книжка. От отразеното в нея било видно, че ищецът е работил при друг работодател през периода 07.01.2008 г. - 29.09.2009 г. и е получавал трудово възнаграждение в размер 300 лв. месечно. Молителят поддържа, че трудовата книжка представлява ново писмено доказателство за тези обстоятелства, които са от съществено значение за правилното решаване на спора по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Ответникът по молбата А. С. В. не заявява становище по нея. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Отмяната по реда чл. 303 - чл. 309 от ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК причини. В случая твърденията на молителя следва да се квалифицират под хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК - заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т.е. при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В този смисъл, не е ново това писмено доказателство, което е могло да бъде известно на страната, ако тя бе проявила дължимата грижа за издирването и представянето му по делото. Именно последната хипотеза е налице в случая. Видно от представената в настоящото производство трудова книжка на ищеца по делото А. В., последният действително е работил при друг работодател през част от процесния период, а именно 07.01.2008 г. -10.06.2008 г., като е получавал основно трудово възнаграждение в размер 300 лв. месечно. От друга страна, молителят, в качеството си на ответник по делото, не е оспорил твърдението на ищеца, че последният е останал без работа след уволнението му - в течение на целия процесен период. Именно това обстоятелство, че молителят не е оспорил горното твърдение на ищеца е изведено като решаващ мотив на съда, за да приеме за основателен иска за заплащане на обезщетението за оставане без работа. От протоколите от съдебни заседания и от останалите съдебни книжа по делото не се установява страните да са правили сочените в молбата за отмяна твърдения, че никоя от тях не държи трудовата книжка на ищеца. Този въпрос изобщо не е бил повдиган по делото. При полагане на дължимата грижа при упражняване на процесуалните си права, молителят е могъл, както да оспори изрично твърдението на ищеца, че последният е останал без работа през целия процесен период, така и да иска по реда на чл. 190 от ГПК съдът да задължи ищеца да представи трудовата си книжка по делото. Това, обаче не е било направено от молителя. Последният не е и обжалвал пред въззивния съд решението в тази му част, като неправилно поради неговата необоснованост. Видно от горното, в случая е налице зле воден процес от страна на молителя. Процесуалното бездействие на страната в процеса не се толерира от законодателя, затова като условие за отмяна на влязлото в сила решение, законодателят сочи само обективната невъзможност за страната да узнае, респ. да издири и да се снабди със съответния документ, но не и когато това се дължи на нейна процесуална небрежност. По горните съображения, тъй като не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, молбата за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 3, за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязлото в сила решение № 827/28.10.2009 г. по гр. дело № 1407/2009 г. на Пазарджишкия районен съд, в частта му, с която по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ [фирма] е осъдено да заплати на А. С. В. обезщетение за времето 10.12.2007 г. - 10.06.2008 г., през което последният останал без работа поради незаконното уволнение, в размер 1 800 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.04.2009 г. до окончателното изплащане на сумата. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.