Р Е Ш Е Н И Е   № 142   гр.София, 17.12.2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на  двадесет и девети септември   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА КОВАЧЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                        ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА                                                                                                                                              със секретар  София Симеонова изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)  ЛИДИЯ ИВАНОВА търговско   дело под № 486/2009 година   Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Й. Д. К. от гр. Д. на починалата на 07.06.2007 год. в хода на касационното производство ищца А. Й. Т. жител на гр. Д. за отмяна по реда на чл.303, т.1 и т.5 ГПК на влязлото в сила решение на Варненския апелативен съд № 2/10.01.2007 год., постановено по в.гр.дело № 406/2006 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение на Варненския окръжен съд от 11.09.2006 год. по т.дело № 682/2005 год. апелативният съд е решил спора по същество, като е отхвърлил предявеният от А. Й. Т. от гр. Д. срещу „Х”Е. , гр. В. иск по чл.240 ЗЗД за заплащане на сумата 60 426 лева като погасен чрез предявено и уважено от съда възражение за прихващане за същата сума направено от ответника в хода на съдебното производство. Въззивното решение е оставено в сила от Върховния касационен съд с р. № 464/27.05.2008 год. по т.дело № 592/2007 год. по описа на ВКС-ТК, ІІ отделение. В производството за отмяна се сочат доводи за наличие на отменителни основания по чл.303, т.1 и т.5 ГПК. Представят се нови писмени доказателства – удостоверение № 94И-00-757/10.12.2008 год. от органа по настойничество и попечителство към Община-Добрич и решение № 93/26.11.2006 год. по гр.дело № 491/2006 год. на Добричкия окръжен съд, влязло в сила на 20.02.2007 год., с което ищцата А е поставена под пълно запрещение. Твърди се, че новите писмени доказателства са от значение за изхода на делото и не са били известни на молителя към момента на постановяване на атакуваното решение. Позовава се и на нарушени процесуални права на неговата наследодателка във въззивното производство, тъй като той в качеството на неин пълномощник е бил възпрепятствуван да се яви пред апелативния съд по здравословни причини, а процесуалният представител адвокат Р от АК-Варна е била упълномощена само за първоинстанционното производство. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд. Ответникът по молбата „Х”Е. , гр. В. поддържа становище, че не са налице сочените основания за отмяна, тъй като твърденията за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, ограничаващи правото на защита на ищцата във въззивното производство са били вече предмет на разглеждане във връзка с подадената касационна жалба и по тях вече се е произнесъл ВКС, приемайки ги за неоснователни. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания, доводите на страните и след проверка на данните по делото намира, че молбата за отмяна е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Не е налице твърдяното основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба отмяна на влязло в сила решение се допуска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Тези три предпоставки трябва да са налице кумулативно и при липса на някоя от тях отмяната е недопустима. Необходимо е също новите обстоятелства и новите писмени доказателства да са съществували преди постановяване на решението. Нововъзникнали обстоятелства не са основание за отмяна. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната. Ако тя е могла да се снабди и представи в хода на делото съответното писмено доказателство, но не го е направила, не може да се иска отмяна на посоченото основание. В случая молителят иска отмяна по т.1 на чл.303 ГПК, позовавайки се на представените към молбата: удостоверение на органа по настойничество и попечителство към Община-Добрич № 94И-00-575/10.12.2008 год. в уверение на това, че не е образувано настойническо дело и не е назначаван настойник на майка му А. Й. Т. , както и решение № 93/26.11.2006 год. по гр.дело № 491/2006 год. на Добричкия окръжен съд за поставяне под пълно запрещение на А. Й. Т. , което е влязло в законна сила на 20.02.2007 год. И двете доказателства не са съществували към момента на гледане на делото и постановяване на атакуваното решение от Варненския апелативен съд на 10.01.2007 год. В тази връзка посочените доказателства не са нови по смисъла на цитираната разпоредба, а новосъздадени, като решението за поставяне на ищцата под пълно запрещение установява новонастъпил факт, поради което не биха могли да бъдат взети предвид при постановяване на въззивното решение по имуществения спор между ищцата и ответното търговско дружество, нито са от значение за крайния изход на делото. Що се отнася до правилността на постановения съдебен акт, този въпрос не е предмет на контрол в настоящото производство. Отмяната по чл.303 ГПК не е фаза от исковия процес /който в случая е приключил, тъй като делото е разгледано от три съдебни инстанции/, а самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изчерпателно изброените от закона основания, които не могат да се прилагат разширително. Неоснователно се явява искането за отмяна на второто посочено основание – т.5 от чл.303, ал.1 ГПК. Не са налице твърдяните процесуални нарушения свързани с правото на защита на наследодателката на молителя-ищеца в процеса. Към момента на гледане на делото същата не е била поставена под пълно запрещение и е могла да участва лично. Освен това, в процеса е била представлявана по пълномощие от сина си Й. Д. /молител в настоящото производство/, както и от упълномощената от него адвокат Р от АК-Варна, която фактически е защитавала правата й при разглеждане на делото освен пред първоинстанционния и пред въззивния съд /видно от намиращото се на стр.11 от въззивното дело възражение-становище на адв. З/. За съдебните заседания ищцата е била редовно призовавана, като са били уважени от съда всички доказателствени искания на страната. При наличие на нередовно призоваване, делото е било отсрочвано за друга дата. Липсват данни за оттегляне на пълномощията към момента на приключване на устните състезания пред апелативния съд, както и доказателства за невъзможност на страната да се яви лично по делото. В тази връзка отказът на Варненския апелативен съд да отложи делото поради заболяване на пълномощника Й. Д. не представлява процесуално нарушение, накърняващо правото на участие и защита на ищцата в процеса, в който смисъл се е произнесъл и съставът на ВКС в решението си по касационното дело по повод направените идентични оплаквания в касационната жалба. С оглед на изложеното, тъй като не са налице сочените отменителни основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК, молбата за отмяна на атакуваното решение не следва да бъде уважена, поради което съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. К. Д. от гр. Д. за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на решението на Варненския апелативен съд № 2/10.01.2007 год. по в.гр.дело № 406/2006 год. оставено в сила с решение № 464/27.05.2008 год. по т.дело № 592/2007 год. на ВКС, Търговска колегия, ІІ отделение     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: