Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 387                                    гр. София, 26 октомври 2009 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и девета година, в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                       ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                                         БЛАГА ИВАНОВА   при секретаря Румяна Виденова       и в присъствието на прокурора Петя Маринова         изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 404 по описа за 2009 г   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т. В. Д. срещу решение на Пловдивски апелативен съд № 79 от 23.04.09 г, по ВНОХД № 90/09, с което е изменена присъда на Пловдивски окръжен съд № 11 от 26.01.09, по НОХД № 43/08, като деянието е преквалифицирано по чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1 вр. ал. 4 вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2 и б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК, и деецът е оправдан по обвинението за „особено тежък случай”, наложеното наказание „лишаване от свобода” е намалено на две години и единадесет месеца, наказанието „лишаване от право да управлява МПС” е намалено на пет години, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 13.07.2008 г, в с. Я., обл. Пловдивска, при управление на моторно превозно средство е нарушил чл. 21, ал. 1 ЗДП и по непредпазливост, при условията на независимо съпричинителство с А. С. А. , е причинил смъртта на С. Д. А. и средни телесни повреди на А. С. А. , като деецът е избягал от местопроизшествието и деянието представлява особено тежък случай, с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б”, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2 и б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на четири години и единадесет месеца „лишаване от свобода”, при „лек” режим, както и на „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от шест години, както и да заплати на наследниците на пострадалата С. Д. А. обезщетение за неимуществени вреди, както следва: в полза на А. Т. М. и З. Т. М., действащи чрез законния им представител Т. А. М., техен баща, по 80 000 лв, заедно със законните последици, в полза на А. Т. М. и на непълнолетната Г. Т. М., действаща лично и със съгласието на баща си Т. А. М., по 50 000 лв, заедно със законните последици, и в полза на Р. В. А. и Д. Г. А. , по 40 000 лв, заедно със законните последици. С жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 / касаещо произнасянето по гражданската отговорност / и т. 3 НПК. Изтъква се, че неправилно е отказано условното осъждане, като не са обсъдени в контекста на чл. 66 НК смекчаващите отговорността обстоятелства: млада възраст на жалбоподателя, трудовата му ангажираност, съпричиняването на резултата, обстоятелството, че не е осъждан за умишлени престъпления. Сочи се, че ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” не би изпълнило целите по чл. 36 НК, тъй като изолирането на осъдения от обществото би го откъснало от обичайната му среда, би препятствало трудовата му дейност, би лишило близките му / майка и сестра / от материална помощ, както и би попречило да продължи обучението си. Твърди се, че присъдените обезщетения за вреди не кореспондират със следните обстоятелства: че гражданските ищци не са поддържали близки взаимоотношения с пострадалата, не са живели с нея в общо домакинство, някои от тях / Г. и А. М. / са имали собствен бит и отделни семейства, че не е отчетено съпричиняването на резултата. С жалбата се прави искане за приложение на условното осъждане и за намаляване размерите на обезщетенията за вреди до размери, както следва: по 30 000 лв, в полза на А. и З. М. , по 20 000 лв, в полза на А. и Г. М. , и по 10 000 лв, в полза на Р. и Д. А.   В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият не взема лично участие в касационното производство. Частните обвинители и граждански ищци или техен представител не се явяват и не изразяват становище по жалбата. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:   Жалбата е частично основателна.   ВКС намери, че основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не е налице. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Въззивният съд е приложил закон за по-леко наказуемо престъпление и, при условията на чл. 55 НК, е намалил сроковете на наложените наказания „лишаване от свобода” и „лишаване от право да управлява МПС”, съответно на: две години и единадесет месеца и пет години, като е отчел изложените в настоящата жалба смекчаващи отговорността обстоятелства: младата възраст на подсъдимия, трудовата му ангажираност и наличието на съпричиняване на резултата. Същите обстоятелства обаче нямат приоритетно значение при преценката налице ли са основанията на чл. 66 НК, предвид данните за съдебното минало на подсъдимия и поведението му като водач на МПС. Подсъдимият има две предходни осъдителни присъди, а именно: за транспортно престъпление, извършено в пияно състояние, с причинена средна телесна повреда, за което е наказан с „пробация”, а присъдата е влязла в сила на 8.05.2008, за престъпление по чл. 343 б, ал. 1 НК, за което също е наказан с „пробация”, а присъдата е влязла в сила на 4.06.2008 г. Инкриминираното по настоящето дело деяние е извършено само месец след влизане в сила на втората присъда и отново е за транспортно престъпление. В същото време, по делото е приложена справка, че за кратък срок от придобиване на правоспособност да управлява МПС / 7.02.2007 г / до лятото на 2008 г подсъдимият многократно е санкциониран по административен ред за нарушения на правилата за движение. С оглед на тези данни е видно, че предходните осъждания не са оказали необходимия поправителен и превъзпитателен ефект спрямо осъдения, а за постигането на такъв се налага наказанието „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно ефективно. Правилно въззивният съд е посочил, че евентуалното приложение на чл. 66 НК не би способствало за постигане целите на специалната и генерална превенция. По тези съображения, искането за приложение хипотезата на условното осъждане не може да бъде удовлетворено. ВКС намери, че е частично основателно оплакването за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, касаещо произнасянето по гражданската отговорност. Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост, а, съгласно чл. 53 ЗЗД, когато увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. При уважаването на гражданските искове са отчетени обстоятелствата, че гражданските ищци А. и З. М. са отглеждани от своя баща / бившия съпруг на пострадалата /, че А. и Г. М. са се отделили и са създали собствени семейства, че родителите Р. и Д. А. не са разчитали единствено на дъщеря си С. като закрила и морална опора. В същото време, не е взето предвид съпричиняването на резултата, което обуславя солидарна отговорност на независимите съпричинители / чл. 53 ЗЗД /. При това положение, при спазване принципите на чл. 52 и 53 ЗЗД, размерите на обезщетенията в полза на гражданските ищци Р. и Д. А. / родители на пострадалата / са определени правилно и същите не следва да бъдат редуцирани. Що се отнася до уважените в полза на децата на пострадалата граждански искове, съобразявайки чл. 52 и 53 ЗЗД, присъдените им обезщетения следва да бъдат намалени, като на А. и З. М. бъдат заплатени по 50 000 лв, а гражданските искове бъдат отхвърлени за разликата до 80 000 лв, а на А. и Г. М. бъдат заплатени по 40 000 лв, а исковете бъдат отхвърлени за разликата до 50 000 лв. В такъв смисъл следва да бъде изменен обжалваният въззивен акт. При това положение, следва пропорционално да бъде намален размерът на дължимата държавна такса върху уважените граждански искове от 13 600 лв на 10 400 лв.   По изложените съображения, жалбата като частично основателна следва да бъде частично уважена.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 и ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,   Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯ решение № 79 от 23.04.2009 г на Пловдивски апелативен съд, по ВНОХД № 90/09, като: НАМАЛЯВА присъдените обезщетения за неимуществени вреди в полза на А. Т. М. и З. Т. М. на по 50 000 лв и ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до 80 000 лв. НАМАЛЯВА присъдените обезщетения за неимуществени вреди в полза на А. Т. М. и Г. Т. М. на по 40 000 лв и ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до 50 000 лв. НАМАЛЯВА размера на дължимата държавна такса върху уважените граждански искове на 10 400 лв. ОСТАВЯ в СИЛА решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: