Р Е Ш Е Н И Е № 137 гр. София 02.11.2018 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 4 юни през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова, в присъствието на прокурор Дечева като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр. дело № 2507 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Р. И. Е. лично и в качеството на [фирма], чрез адв. Г. Г. против решение № 30/08.03.2017 г. по в.гр.дело № 496/2016 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 768/08.06.2016 г. по гр.дело № 1689/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което е уважен предявен иск от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – сега Комисия за противодействие на корупцията и за и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ срещу Р. И. Е. лично и в качеството му на [фирма] с правно основание чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ за отнемане в полза на държавата на имущество от жалбоподателя – недвижими имоти, парична сума и парични вземания на обща стойност 1 171 515.80 лв., съответно са обявени за недействителни по отношение на държавата, като извършени с имущество за неговото укриване, прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с него, на възмездни сделки между лицата, посочени в решението и е отнето в полза на държавата имущество от жалбоподателя Р. И. Е. в размер на указаната по-горе стойност. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Неправилно според жалбоподателя въззивният съд е отказал да задължи ищеца да представи посочените подробно от жалбоподателя писмени документи. По този начин съдът е допуснал съществено процесуално нарушение и не е следвало да обсъжда писмените документи, приети като доказателства в процеса, за които е отказал да уважи искането за представянето им в оригинал. Счита, че мотивите на въззивния съд, с които е приел, че е налице връзка между инкриминираното деяние и придобитото имущество много преди периода на извършването му и връзка между инкриминираното деяние, придобитото имущество и доходите на ответника през проверявания период, включително такива, установени в ревизионно производство срещу него са в противоречие с практиката на ВКС. Според жалбоподателя съдът е приел,че е налице връзка между имуществото на ответника и престъпната дейност, за която е бил осъден, като не е посочено в какво се изразява връзката между престъплението и придобитото имущество. Поддържа, че неустановяването на законен източник за придобиване на имущество не освобождава съда от задължението му за аргументиране на логическа връзка между придобитото имущество и престъпната дейност. Сочи, че мотивите на въззивния съд, където същият се е десезирал от обсъждане на събраните доказателства по делото, както и от обсъждане на всички доводи и възражения на ответника са в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че въззивния съд не е формирал мотиви по всяко от възраженията на ответника за допуснати процесуални и материалноправни нарушения от Окръжен съд [населено място]. Според жалбоподателя с въззивното решение е потвърдено решението на В., с което са отнети в полза на държавата на основание чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ неналични към момента на внасяне на искането и към настоящия момент парични преводи в патримониума на ответника, че за тях не се е твърдяло и не е доказана трансформация в друго имущество и не биха могли да бъдат отнети и заместващите ги блага. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск се отхвърли изцяло. Ответникът по жалбата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/КПКОНПИ/, чрез А. В. държавен инспектор-юрист към ТД – В. в писмен отговор е изразила становище за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура – прокурор А. е изразила становище за частична основателност на касационната жалба. Поддържа, че въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в уважената част на предявения иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД/отм./ за сума, която не е налична по банковата сметка на проверявания е неправилно. С определение № 277/26.03.2018 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правните въпроси: 1. относно задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните и 2. относно наличието на претендираните суми по банковите сметка на ответника към момента на предявяване на иска по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ предпоставка ли е за тяхното отнемане по чл.4,ал.1 от същия закон. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и като провери правилността на въззивното решение на основание чл.290,ал.2 ГПК намира следното: С посоченото определение на състава на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд по в.гр.дело № 496/2016 г. в частта, с която е потвърдено решение № 768/08.06.2016 г. по гр.дело № 1689/2013 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отнето в полза на държавата на основание чл.6, вр.чл.4,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ от [фирма] имущество – недвижим имот с идентификатор 73403.564.222 по Кадастралната карта на [населено място] с площ от 716 кв.м. с построената в същия сграда. Касационна жалба от [фирма] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд в указаната част не е подадена. С оглед на това производството по делото в тази част следва да се прекрати. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е допустима. За да уважи предявения иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД/отм./ въззивният съд е приел, че са налице предпоставките, предвидени в чл.4 ЗОПДИППД/отм./. Приел е, че ответникът Р. Е. е осъден с влязла в сила присъда № 72/21.06.2012 год. на Окръжен съд Габрово за извършено престъпление по чл. 255 ал.3 вр. ал.1,т.2, т.6 и т.7 вр. чл. 26 ал.1 от НК, а именно – за това, че в периода м.април 2008 – октомври 2008 год. в [населено място] при условията на продължавано престъпление в качеството му на пълномощник на [фирма] избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 592 239,05 лв., като потвърдил неистина – несъществуващо право на данъчен кредит и използвал документи с невярно съдържание при водене счетоводството на дружеството. С присъдата е наложено наказание конфискация на част от имуществото на осъдения. Прието е, че с влизане в сила на присъдата е установена първата предпоставка на иска по чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД (отм). Съдът е приел, че втората предпоставка, даваща основание за отнемане на имущество по реда на ЗОПДИППД (отм) е наличието на съществено несъответствие между реализираните приходи и направените разходи от проверяваното лице. Според съда целта на закона, формулирана в чл. 2 е да се предотврати възможността за извличане на облаги от престъпна дейност, включително чрез разпореждане с имущество, придобито от такава дейност. Прието е, че за да се приложи санкцията по чл. 1 ал.2 от ЗОПДИППД (отм) е необходимо имуществото, с което осъденото лице се е облагодетелствало да е на значителна стойност (над 60 000 лв. съгласно §1, т.2 от допълнителните разпоредби), както и да се налице пряка или косвена връзка с престъплението. Съдът е приел, че законни са всички доходи, за които страната може да докаже основание за получаването им. Възприето е становището, изразено в решение № 13 от 13.10.2012 год. по конституционно дело № 6/2012 год. на Конституционния съд, според което на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и в края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и др.), направените през това време разходи и възникналите задължения. Значително несъответствие по смисъла на закона е налице, когато то не може да бъде оправдано със законните източници на забогатяване, следователно по метода на изключването следва да се приеме, че източникът на забогатяването е незаконен. Прието е, че при определяне стойността на придобитите имущества те се оценяват по тяхната действителна пазарна стойност към момента на придобиване. Посочил е, че стойността на имуществото е обективна величина, която винаги може да се определи към даден момент и е различна от цената, по отношение на която страните по придобивната сделка са постигнали съгласие. Поради това според съда за целите на закона се взема предвид действителната стойност на имуществото съгласно използваната терминология на чл. 3 ал.1 и § 1 т.3 от ЗОПДИППД (отм). Съдът е приел, че неустановяването на законен източник за придобиване на имущество, не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин. Приел е също, че тежестта да докаже законен източник на средства лежи върху ответника, че такова пълно обратно доказване не е осъществено по делото. Въззивния съд е приел, че за определяне стойността на имуществото се вземат предвид доходите на проверяваното лице с установен законен произход и разходите, които то и членовете на домакинството му са направили през проверявания период. Посочил е, че по делото са приети заключения на експертизи – автотехническа за оценка на МПС, съдебно-техническа с в.л. инж.К. В., за определяне пазарните стойности на недвижимите имоти, съдебно-икономическа с в.л. Р. С. - за определяне равностойността в левове и минимални работни заплати на придобитите имущества, както и изследване на разходите – платени публично-правни задължения, обичайните разходи за издръжка на домакинството, получените кредити, предоставени от лицето заеми и др. Прието е, че експертизата е извършила детайлен анализ на съотношението приходи-разходи за всяка година от проверявания период, като салдото винаги е отрицателно, дори и във варианта по задачите, поставени от ответника. Посочил е, че в приходната част на заключението са отразени доходи от трудови правоотношения, получени суми от ЧСИ, получени суми по подадени годишни данъчни декларации, суми, изтеглени от банкови сметки на въззивника след приспадане на получените суми от ЧСИ, приходи от продажба на дружествени дялове и средства от отпуснат банков кредит. Прието е, че са съобразени направените от ответника Р. Е. и членовете на домакинството му разходи за придобиване на недвижими имоти, МПС, за учредяване на търговски дружества, погасителни вноски по банков кредит, за издръжка на живот съгласно данни от НСИ, пътувания в чужбина и страната, публично-правни задължения и дадени заеми на физически лица. Прието е също, че съпоставката между приходите и разходите сочи на отрицателна разлика в размер на 1599,19 М.. Преценено е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че законен приход представляват също и сумите по данъчните ревизионни актове за 2005-2008 г., върху които данъчната администрация е начислила дължими данъци. Прието е, че в тези ДРА се съдържат констатации, че ревизираното лице е разполагало с парични средства, които не са декларирани по надлежния ред, не са отразени в счетоводството на управляваното от него дружество, не са представени банкови или митнически документи, установяващи внос на стоки от чужбина, че тези констатации са послужили като основание за начисляване на дължимите данъци. Посочил е, че фактът на укриване и избягване на данъчната тежест върху реализираните приходи стои в основата на фактическия състав на престъплението, за което жалбоподателят е осъден. С оглед на това е изведен извод, че тези приходи не могат да се признаят за законни. Съдът е приел, че оспорването на представените от ищеца документи е формално, че доколкото в по-голямата си част те представляват разпечатки от електронната страница на Търговския регистър, справки от имотния регистър и официални банкови документи, тяхната автентичност не подлежи на съмнение. С оглед на това е преценено за неоснователно оплакването на ответника за нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с приемането на тези доказателства от съда. Прието е, че твърденията на жалбоподателя за получени средства от дарения и наследство не са доказани по несъмнен начин. Съдът е посочил, че от гласните доказателства, подробно обсъдени от първоинстанционния съд е установено, че ответникът е бил подпомаган от родителите си, че размерът на получените средства и факта на влагането им в придобиване на имуществата не е доказан. Съдът е приел, че третата предпоставка, даваща основание за отнемане на имущество по реда на чл. 28 от ЗОПДИППД (отм) е наличието на основателно предположение за връзка между придобитото и престъпната дейност, доколкото не е налице законен източник. Възприета е практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, според която е необходимо е да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото, чието отнемане е поискано от Комисията, както и че е достатъчно връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото и да не е установен законен източник за придобиването на имуществото. Съгласно разясненията в решението придобиването на имуществото следва да е от установената престъпна дейност, но връзката между тази дейност и придобиването може да е и косвена. Тя е такава, когато придобиването е опосредено чрез други действия, напр. с една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. Според съда няма пречка да се установи или основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето в срока по чл. 11 ЗОПДИППД (отм), с оглед конкретните обстоятелства. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото съдът следва да изгради изводите си за това налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, въз основа на конкретиката на случая; въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност. Прието е, че в случая се касае за продължавана престъпна дейност, свързана с укриване на данъци в особено големи размери, която е осъществявана и преди инкриминирания период, индиция за което са съставените данъчни ревизионни актове за 2005, 2005, 2007 и 2008 год, констатиращи недекларирани доходи. Посочил е, че тази престъпна дейност е от естество да генерира значителни приходи с незаконен произход. Прието е, че в приложените към заключенията на СИЕ таблици са проследени приходите и разходите на Р. Е. по години. Прието е също, че от тях е установено например, че през 2006 год, т.е. преди периода, за който е осъден, ответникът е предоставял заеми на физически лица в общ размер 13 700 лв. и е внасял по банкови сметки суми в общ размер 378 209 лв., при реализирани приходи за годината в размер на 124 860 лв., според съда при недоказан произход на средствата. Приел е, че същото се наблюдава и за всяка предходна и следваща година, като салдото винаги е отрицателно. Съдът е приел, че не е установен произходът на средствата, които Р. Е. е давал в заем на физическите лица, нито пък на сумите, внесени в капитала на свързаните с него дружества. Посочил е, че през 2007 г., която също предхожда периода, инкриминиран с присъдата ответникът Р. Е. е направил общо разходи в размер на 491 036,25 лв. при доказани приходи в размер на едва 66 381,47 лв. Съдът е приел, че тези факти обуславят основателното предположение, че имуществото е придобито от със средства от незаконен произход. Преценено е за неоснователно оплакването на ответника Р. Е., че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в късното му уведомяване от съда за предоставената възможност за допълнителни въпроси към експертизата. Посочил е, че е установено от протокола, изготвен в с.з. на 31.03.2016 г., че процесуалният представител на ответника-жалбоподател се е явил, имал е възможност да зададе въпроси към вещото лице, и е заявил, че заключението е правилно и той няма допълнителни задачи към експертизата. Прието е, че съдът е допуснал допълнителна задача във връзка с исканията на ищеца и е насрочил дата за следващото съдебно заседание на 21.04.2016 год. На 04.04.2016 год. е постъпила молба от ищеца с изразено становище по експертизата, препис от която съдът връчил на ответника Е. за отговор в едноседмичен срок. С молба от 12.04.2016 год. ответникът представил платежно нареждане за внесен депозит за допълнителната СИЕ, а по-късно с молба от 20.04.2016 год. възразил срещу даване ход на делото на 21.04.2016 год. поради краткия срок. Изразил е и своето становище по исканията на ищеца. В съдебното заседание на 21.04.2016 год. процесуалният представител на ответника не се е явил, но съдът уважил молбата му за отлагане и насрочил делото за 28.04.2016 год., когато ответникът и неговият пълномощник отново не са се явили, поради което делото е било отложено за 19.05.2016 год. На това последно по делото заседание, въпреки редовното призоваване, представител на ответната страна не е присъствал. С оглед на това е формиран извод, че на страната са дадени достатъчно възможности както да изрази становище по експертизите, така и да участва при изслушването им в съдебно заседание, поради което не е налице твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила. Прието е за неоснователно и оплакването, че съдът не е обсъдил гласните доказателства, като според съда това е направено изключително обстойно и задълбочено. Съдът е приел, че мотивите на първоинстанционния съд са подробни и аргументирани и същите са споделени напълно. При посочените съображения Апелативен съд [населено място] е извел извода, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и следва да бъде потвърдено. По правните въпроси: По първия правен въпрос: С решение № 331/19.05.2010 г. по гр.дело № 257/2009 г. на ВКС, IV г.о. постановено по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВКС, обективирана в решение №124/28.4.2010 г. по гр.д.№3972/2008 г. по описа на ВКС, ІV г.о., постановено по чл.290 ГПК, според което съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им. Изводите са обосновани с разпоредбите на чл.121, ал.2 от Конституцията на Република България и чл.чл.4, 108, 109, 127, 188 и 189 ГПК/отм./, с оглед приложимия при разглеждане на делото от въззивната инстанция процесуален закон. В същата насока е разрешението на правния въпрос с решение № 298/28.04.2010 г. по гр.дело № 3972/2008 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК. По втория правен въпрос: С решение № 129/08.06.2015 г. по гр.дело № 5562/2013 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВКС, изразена в решение №187/26.07.2011г. по гр.д.№1557/2010г. на ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, според което с разпоредбата на чл. 4 ЗОПДИППД /отм./ е регламентиран сложен фактически състав, при наличие на който за държавата, чрез Комисията, се поражда право да предяви пред гражданския съд претенция за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Искът с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ вр. с чл. 4 ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ е за реално отнемане на налични към момента на предявяване на иска в патримониума на ответника облаги от извършени престъпления. В случай, че този иск не може да бъде уважен, поради липса към този момент на съответния актив в притежаваното от ответника имущество, на основание чл.4 ал.2 ЗОПДИППД /отм./ следва да се претендира действителната стойност на имуществото, съответстваща на реалната му пазарна цена към момента на извършване на разпоредителната сделка. Предмет на отнемане е не само наличното имущество /чл.4 ал.1 - чл.10 /, но и заместващите го облаги, в случаите, когато то е прехвърлено. Прието е, че в хипотезата на чл.4 ал.2 на отнемане подлежи полученото срещу имуществото при прехвърлянето му на трето добросъвестно лице по възмезден начин и по действителната стойност. Съдебният състав е приел, че фактическият състав на нормата по чл.4 ал.2 ЗОПДИППД /отм./ предвижда - разпоредителна възмездна сделка, сключена между ответника и трети добросъвестни лица, с имущество по ал.1. Прието е, че съдебната практика е константна в разбирането си, че хипотезата на чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ урежда случаите на отнемане в полза на държавата на налично в патримониума на ответника имущество, придобито от престъпна дейност; а ал.2 на същата норма касае отнемане на заместващата облага – това, което е получено от лицето в резултат на разпоредителна възмездна сделка с имущество, придобито от престъпна дейност, сключена с трети добросъвестни лица. Нормите на ЗОПДИППД /отм./, касаещи предметния обхват на отнемането са със санкционен характер и не могат да се тълкуват разширително. Отнемане на парични суми, преминали през банковите сметки на лицето, но неналични към датата на завеждане на иска по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, не би могло да бъде претендирано по реда на чл.4 ал.1, тъй като законът не предвижда такава възможност. Съдът е приел, че чл.4 ал.1 изисква имуществото да е налично в патримониума на лицето; а само в случаите, когато с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с трети добросъвестни лица – т.е. поради това, че то не е налично, се отнема заместващата облага по действителната й стойност – чл.4 ал.2, като е без значение дали тя е запазена и налична. Възприемането на обратното разбиране, че предмет на отнемане могат да са и парични средства, преминали през банковите сметки на ответника, но неналични към момента на завеждане на иска, не би могло да бъде споделено, предвид правната характеристика на парите като заместими потребими вещи и основните им икономически функции – на платежно средство, разчетна единица /т.е. универсална мярка за стойност, чрез която се определя стойността на всички стоки и услуги/ и на запас от стойност /т.е. средство за натрупване/. В качеството си на потребими вещи /т.е. такива, които при употреба се унищожават/ и като платежно средство парите е възможно да са изразходени за различни стоки и услуги. В този смисъл, те могат да са похарчени както за потребности от ежедневието, така и да са трансформирани в придобиването на имущество /реални активи/, посочено в чл.4 ал.1 ЗОПДИППД /отм./. Във втория случай, отнемането както на конкретното имущество, така и на паричните средства, с които е било закупено, би довело до двойно санкциониране на отговорното лице, каквато цел законът не преследва и каквато възможност не предвижда. Прието е с оглед на изложеното, че предмет на отнемане в хипотезата на чл.4 ал.1 ЗОПДИППД /отм./ от ответника, или от лицата, посочени в чл.5 – чл.10 от закона, могат да са налични парични средства, т.е. такива в икономическата им функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани средства/ и в по-тясното им разбиране като финансови активи, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия – да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл. 3 ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и придобиването на средствата; връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото и да не е установен законен източник в придобиването им. Настоящият съдебен състав възприема цитираната практика на ВКС. По касационната жалба: Като взема предвид разрешението на правните въпроси съдът намира, че обжалваното решение е неправилно в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в уважената част на предявения иск срещу Р. И. Е. с правно основание чл.28, вр. чл. 4, ал.1 ЗОПДИППД/отм./ за сумата в общ размер на 503 927 лв., представляваща преводи по банкова сметка в О. АД с титуляр Р. Е.. В тази част решението е постановено в нарушение на материалния закон – чл.4,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ и е необосновано. Доводите в касационната жалба касаещи въззивното решение в посочената част са основателни. В останалата обжалвана част въззивното решение е правилно. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – сега Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/КПКОНПИ/ е предявила иск с правно основание чл.28, вр. чл.4, ал.1 ЗОПДИППД/отм./, вр. чл.7, т.2, пр.2, 3 и 4 ЗОПДИППД/отм./ против жалбоподателя Р. И. Е., лично и като [фирма] за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 1 171 515.80 лв., срещу Н. А. Х., Н. Б. Б., Р. К. Б., Д. Т. А., М. Т. А., С. Д. П., Д. С. П., Ф.” Ф.”, [населено място] и С. В. Г. иск с правно основание чл.7,т.2,пр.2,3 и 4 ЗОПДИППД/отм./ за обявяване за недействителни по отношение на държавата на възмездни сделки, описани в исковата молба. Установено е по делото, че ответникът Р. И. Е. е с постоянен адрес [населено място], [улица] настоящ адрес [населено място], [улица],вх.Б, ет.1. Семейното му положение е не женен, има две деца , майка на които е Ш. Б. М., представляващ и управляващ [фирма]. Бащата на ответника И. Е. А. е починал на 16.02.2008 г. Майка на ответника е Ф. М. А.. Ответницата Н. А. Х. е майка на Ш. Б. М. и баба на децата на ответника. С влязло в сила присъда на 07.07.2012 г.№ 72/21.06.2012 г. по нохд № 50/2012 г. на Окръжен съд [населено място] И. Е. е признат за виновен и е осъден за извършено престъпление по чл.255,ал.3,вр.ал.1,т.2,т.6 и т.7, вр.чл.26,ал.1 НК за това, че в периода м.април 2008 г. – м.октомври 2008 г. в [населено място] в условията на продължавано престъпление, в качеството на пълномощник на [фирма] с управител Д. Ф. М. избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 592 239.05 лв., като потвърдил неистина – несъществуващо право на данъчен кредит в Справки – декларации, подадени в ТД на НАП Велико Т., офис Г., като използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводството на дружеството, отразил покупки, в които обективирал несъществуващи сделки за приспадане на следващ се данъчен кредит. С присъдата е наложено наказание конфискация на част от имуществото на лицето. В шестмесечния срок от влизане на присъдата в сила Главният прокурор на РБългария е направил искане за възобновяване на наказателното производство за отмяна на присъдата в частта, с която на основание чл.255, ал.3 НК е постановена конфискация на недвижимо имущество. С решение № 60/ 31. 01.2013 г. по кнд № 52/2013 г. на ВКС наказателното производство по н.дело № 50/2012 г. на ГОС е възобновено. Присъда № 72/21.06.2012 г. по нохд № 50/2012 г. на ГОС е отменена в частта, в която е наложено наказание конфискация и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Габровския окръжен съд в тази част. Образувано е нохд № 28/2013 г. на ГОС и е постановена присъда № 17/25.02.2013 г., влязла в сила на 13.03.2013 г. , с която на Р. Е. е наложено наказание конфискация на част от имуществото, представляващо недвижим имот: две стаи – 7.90 и 8.60 кв.м. и маза от 92.45 кв.м., находящи се на първи етаж в жилищен блок в [населено място], [улица]. Установено е, че за периода на проверката от КПКОНПИ от 30.05.1994 г. до 30.05.2013 г. ответникът Р. Е. е придобил по възмезден начин движимо и недвижимо имущество по пазарна стойност към момента на придобиването, съгласно допуснатите по делото СТЕ, С., СИЕ както следва: 1. недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], вх.Б, представляващ 2 стаи – 7.90 кв.м. и 8.60 кв.м., и маза с полезна площ 92.45 кв.м., придобити с нот.акт № 48/2005 г. с пазарна стойност към момента на придобиване 09.02.2005 г. – 9030 лв. или 60.20 М.. Основанието за придобиване е договор за покупко-продажба, сключен с н.акт № 48/09.02.2005 г. 2. поземлен имот, находящ се в [населено място] с идентификатор 73403.564.222 по КК, представляващ парцел от 716 кв.м. със самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73404.564.222.1.2 с площ от 77 кв.м., заедно с втори етаж от административна сграда със застроена площ от 525 кв.м. Придобиването е на основание Постановление за възлагане на недвижим имот № 4010/2002/304324/21.11.2005 г. на публичен изпълнител. Пазарната стойност към момента на придобиване е 36 824.20 лв. – 230.15 М.. 3. поземлен имот, находящ се в [населено място] с идентификатор 73403.564.224 по КК с площ от 3 147 кв.м. ведно с построена в имота едноетажна промишлена сграда с идентификатор 73403.564.224.1 с разгъната застроена площ 1160 кв.м. Придобиването е на основание постановление за възлагане на недвижим имот № 4010/2002/304225/13.09.2005 г. на публичен изпълнител с пазарна стойност 86 419 лв. или 540.12 М.. 4. 1/3 идеална част от наследство в това число 1/6 ид.част от четири апартамента и офис, находящи се в [населено място], [улица] № 20, придобита с Договор за продажба на наследство от 04.04.2008 г. за сумата 2000 лв. или 9.09 М.. 5. недвижим имот с идентификатор 14218.504.146.2.7 по КК на [населено място] – апартамент № 7, находящ се в [населено място], [улица], вх.Б, ет.3 със застроена площ от 77.82 кв.м. Имотът е придобит на основание договор за покупко-продажба от 12.12.2008 г., обективиран в нот.- акт № 41/2008 г. Пазарната стойност към датата на придобиване е 8 6000 лв. или 390.91 М.. 6. 24 кв. м. от 564 кв.м. ид.части от поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица] и [улица] 5А. Основанието за придобиване на собствеността е договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 20/26.01.2007 г. Пазарната стойност към датата на придобиване е 9600 лв. или 53.33 М.. 7. магазин № 1 на партерен етаж в жилищен блок, находящ се в [населено място], [улица] и [улица] 5А с площ от 34.95 кв.м. Пазарната стойност е 82 650 лв. или 459.22 М.. Придобиването е на основание констативен нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот № 53/от 08.02.2007 г.2007 г. 8.магазин № 2, находящ се в [населено място], [улица] и ул.”О.№ 5 и № 5А със застроена площ от 63.30 кв.м. Придобиването е на основание нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот № 54 от 08.02.2007 г. Пазарната стойност на имота към момента на придобиване е 149 600 лв. или 831.11 М.. 9. нива с площ от 12.799 дка, находяща се в [населено място], обл.Х. в м.”О.”. Основанието за придобиване на правото на собственост е договор за покупко-продажба с нотариален акт № 171 от 31.03.2005 г. Пазарната стойност към датата на придобиване е 5760 лв. или 38.40 М.. 10. нива с площ от 7.168 дка, находяща се в [населено място], обл.Х., м.”О.”. Придобита е на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот с нот.акт № 35 от 28.01.2005 г. Пазарната стойност към момента на придобиване е 3000 лв. или 20 М.. Учредени търговски дружества: 1. 5 дяла от капитала на [фирма], вписано с решение № 1260/07.10.2002 г. по ф.д.№ 578/2002 г. на ГОС, внесени по набирателна сметка на дружеството на 18.09.2002 г. 5000 лв. или 50 М.. 2. 500 дяла от капитала на [фирма], вписано с решение № 2161/28.12.2007 г. по ф.дело № 916/2007 г. на ГОС, внесени по набирателна сметка на [фирма] на 20.12.2007 г. 5000 лв. или 27.78 М. 3. 500 дяла от капитала на [фирма], вписано с решение № 2162/28.12.2007 г. по ф.дело № 918/2007 г. на ГОС, внесени по сметка на дружеството на 20.12.2007 г.5000 лв. или 27.78 М. Ответникът Е. е регистриран като [фирма] с решение № 352/12.03.1999 г. по т.дело № 224/1999 г. на ГОС, с пререгистрация в Търговския регистър. През проверявания период от време ответникът Р. Е. придобил и отчуждил следното МПС: Лек автомобил С. С4,1.6, Х. с рег. № ** ** ** ** Автомобилът е придобит на основание договор за покупко-продажба от 08.07.2009 г. Пазарната стойност към момента на придобиване е 16 385 лв. или 68.27 М.. Същият автомобил ответникът Е. продал с договор от 05.03.2012 г. за сумата 3000 лв. на Н. Б. Б.. Последният от своя страна продал автомобила на 17.12.2012 г. на С. В. Г.. Автомобилът е с нов регистрационен номер ЕВ ** **АТ. Установено е по делото, че от Р. Е. са извършени плащания по сключен договор за кредит в размер на 9180 евро, изтеглени в брой от [фирма] на 17.11.2008 г. в периода 05.12.2008 г. – 05.11.2009 г. общо в размер на 18 647.38 лв. или 78.27 М.. От събраните по делото доказателства е видно, че по банкови сметки с титуляр Р. Е. ответникът е внесъл суми както следва: По сметка в [фирма] за периода 2006 г. – 2007 г. са внесени суми общо в размер на 503 927 лв. или 3013.90 М. По сметка в [фирма] за периода – 15.05.2006 г. до 29.06.2007 г. суми, равняващи се на 492.53 М.. По сметка в [фирма] за периода от 23.07.2008 г. до 11.03.2009 г. суми в размер на 1.31 М. По сметка в [фирма] за периода – 18.06.2007 г. до 30.06.2010 г. суми, равняващи се на 454.61 М. По сметка в [фирма] за периода 2001 г. – 2009 г. суми, равняващи се на 1078.33 М.. През проверявания период от време Р. Е. е предоставил заеми на физически лица както следва: На К. Ц. Н. на 21.01.2003 г. сума 15000 лв. – 136.36 М. На Г. К. И. на 14.02.2004 г. сума от 31 000 лв. – 258.33 М. На Е. П. Х. на 14.11.2005 г. сума 45 000 лв. – 300 М. На Д. Ж. К. на 25.05.2005 г. сумата 3000 лв. – 20 М. На С. С. Р. и М. П. Ц. през м.12.2005 г. в размер общо на 24600 лв. – 164 М. На Р. С. П. през 2006 г. в размер на 3700 лв. – 23.13 М. На И. Л. Б. през 2006 г. – 1000 лв. – 6.25 М. На М. П. Ц. на 27.01.2006 г. 10 000 лв. – 62.50 М. на 22.05.2008 г. в размер на 7000 лв. – 31.82 М., на 29.01.2009 г. в размер на 20 000 лв. – 83.33 М. В рамките на проверявания период от време – от 2007 г. до 2011 г. ответникът Р. Е. е получил общо сумата 36 600 лв. – доходи от наем на недвижими имоти от Магазин № 1 и Магазин № 2 в [населено място] и от Складово помещение на [улица]в [населено място]. Общо през проверявания период от време ответникът Р. Е. е придобил имущество, оценено по пазарна стойност към момента на придобиването на стойност 502 278.20 лв. или 2 806.37 М.., като в сумата не са включени предоставените заеми на физически лица. От заключението на допуснатата СИЕ – първоначално и допълнително се установява, че за периода от 30.05.1994 г. до 30.05.2013 г. ответникът е извършил разходи в размер на 5 549.99 М.. В този общ размер са включени разходите както следва: Разходи за придобиване на недвижими имоти 2632.53 М. Разходи за придобиване на МПС - 68.27 М. Разходи за учредяване на търговски дружества – 105.56 М. Разходи за погасяване на кредит, отпуснат от [фирма] – 18 647.38 лв. – 78.27 М. Разходи за издръжка за живот по данни на НСИ, средно на лице, съгласно заключението на вещото лице 489.78 М. Разходи за пътувания в чужбина – 96.73 М. Платени публично-правни задължения на ответника Р. Е. като физическо лице и в качеството му на едноличен търговец за периода 31.12.1999 г. – 30.05.2012 г., патентен данък и данък наем – 62.17 М., по ДРА №[ЕИК] – 1/19.05.2011 г. – данъчни задължения в размер на 269978.98 лв., платени на 27.06.2012 г. – 930.96 М. Дадени заеми на физически лица 1085.72 М.. Установено е по делото, че за проверявания период от време приходите на ответника Р. Е. са общо в размер на 3 950.80 М., в които се включват: Доходи от трудови правоотношения в размер на 27.05 М. Получени суми от ЧСИ – 361.14 М. Получени суми по подадени годишни данъчни декларации в размер на 592.34 М. Суми, изтеглени от банкова сметка на Р. Е./след приспадане на получените от ЧСИ/ - 2823.83 М. Приходи от продажба на дружествени дялове в размер на 9.10 М. Средства от отпуснат кредит от Р. България ЕАД в размер на 81.61 М.. След съпоставяне на приходите и разходите за проверявания период от време е налице превишаване на разходите на ответника – разликата е отрицателна и е 1599.19 М.. От допълнителното заключение на СИЕ се установява, че не само крайното салдо за проверявания период от време е отрицателно, но и салдото за всяка година, с изключение на 1999 г., 2010 г. и 2011 г. е отрицателно. От събраните по делото доказателства е видно, че с по-голяма част от придобитото имущество през проверявания период от време ответникът Р. Е. се е разпоредил както следва: Д. дялове 1. С договор за прехвърляне на дружествени дялове от 02.03.2012 г. ответникът Е. продал всички свои дружествени дялове от капитала на [фирма] на Н. А. Х. – баба на децата на проверявания за сумата 5000 лв. Към момента на предявяване на иска управляващ и представляващ дружеството е Ш. Б. М. – майка на децата на ответника Е.. 2. С договор за продажба на дружествени дялове от 02.03.2012 г. ответникът Е. продал на Н. А. Х. – баба на децата му всички свои дружествени дялове от капитала на [фирма] за сумата от 5 000 лв. Управляващ и представляващ дружеството към момента на подаване на исковата молба е Ш. Б. М. – майка на децата на ответника Е.. Недвижими имоти: 1. С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 89 от 05.08.2008 г Р. Е. продал на [фирма], чиито едноличен собственик към момента на сделката е Е. за сумата 40 000 лв. недвижимия имот с идентификатор 73404.564.222 по КК, представляващ парцел от 716 кв.м. заедно с втори етаж от административна сграда със застроена площ от 525 кв.м. С първоинстанционното решение описаният имот е отнет от [фирма] на основание чл.6,вр.чл.4,ал.1 ЗОПДИППД/отм./. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. 2. С договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 26 от 02.03.2012 г. Р. Е. продал на Н. А. Х./баба на децата на ответника Е./ недвижимия имот, находящ се в [населено място] с идентификатор 73403.564.224 по КК с площ от 3 147 кв.м. ведно с построената в имота едноетажна промишлена сграда с идентификатор 73403.564.224.1 с разгъната застроена площ 1160 кв.м. По силата на сключения договор ответникът Е. си запазил правото на ползване върху имота безсрочно. С учредителния акт на Ф. „Ф. от 29.03.2012 г. Н. А. Х. като съучредител прехвърлила безвъзмездно описания недвижим имот на фондацията. 3. С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, извършен с нотариален акт № 30 от 05.03.2012 г. ответникът Р. Е. прехвърлил на Н. Б. Б. собствеността върху 1/3 ид.части от недвижимите имоти – от които идеални части 1/6 ид.части са придобити по наследство и 1/6 ид.части са придобити на основание договор за покупко-продажба на наследство както следва: 1.офис със застроена площ от 53.73 кв.м., находящ се в [населено място], [улица],ет.1, 2. апартамент № 5 със застроена площ от 36.65 кв.м., находящ се в [населено място], [улица],ет.2, 3. апартамент № 14 със застроена площ от 69.10. кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ет.4. 4. апартамент № 16, със застроена площ от 61.07 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ет.4. Посочените имоти са придобити от ответника Е. на основание договор за продажба на наследство от 04.05.2008 г. Според сключения договор ответникът Р. запазил безсрочно правото на ползване върху имотите. С учредителния акт на Ф. „Ф.” от 29.09.2012 г. Н. Б. Б. като съучредител прехвърлил безвъзмездно описаните идеални части от недвижимите имоти в полза на фондацията. 4. С нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 42/21.03.2012 г. ответникът Р. прехвърлил на Н. Б. Б. собствената си 1/3 ид.част от недвижимия имот – апартамент със застроена площ от 70.22 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ет.1. Съгласно сключения договор ответникът Е. си запазил правото на ползване върху процесния имот безсрочно. С учредителния акт на Ф. „Ф.” от 29.09.2012 г. Н. Б. Б. като съучредител прехвърлил безвъзмездно описаната идеална част от недвижимия имот в полза на фондацията. 5. С нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу дадена до момента и бъдеща издръжка и гледане със запазване на право на ползване № 30 от 05.03.2012 г. ответникът Р. Е. прехвърлил на Д. Т. А. недвижимия имот – апартамент № 7 със застроена площ от 77.82 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], вх.Б,ет. 3. По силата на сключения договор ответникът Е. запазил безсрочно правото на ползване върху имота. С учредителния акт на Ф. ”Ф.” от 29.03.2012 г. Д. Т. А. като съучредител прехвърлил безвъзмездно описания имот в полза на фондацията. 6. С нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане със запазване на право на ползване № 33 от 13.03.2012 г. Р. Е. прехвърлил на С. Д. П. магазин № 1 на партерен етаж със застроена площ 34.95 кв.м. и магазин № 2 на партерен етаж със застроена площ от 63.30 кв.м., находящи се в [населено място], в сграда на [улица] и [улица]. Съгласно сключения договор ответникът Е. си запазил правото на ползване върху имотите безсрочно. С учредителния акт на Ф. „Ф.” от 29.03.2012 г. С. Д. П. като съучредител прехвърлил безвъзмездно описаните недвижими имоти в полза на фондацията. 6. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 115 от 05.03.2012 г. Р. Е. продал на Н. А. Х./баба на децата на Е. и майка на майката на децата на Е./ - нива от 12.799 дка и нива от 7.168 дка, двете находящи се в [населено място], обл.Х.” м.”О.”. Тези имоти ответникът е придобил на основание договори за продажба през 2005 г., описани по-горе. Според сключения договор за продажба ответникът си запазил правото на ползване върху имота безсрочно. Установено е, че Ф. „Ф.” е вписана в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към ГОС въз основа на решение № 85/11.10.2012 г. по ф.дело № 32/2012 г. на ГОС за осъществяване на дейност в частна полза. Според учредителния акт на фондацията от 29.03.2012 г. учредители са ответниците Н. Б. Б. и Р. К. Б./съпруга на Н. Б./, двамата от [населено място], Д. Т. А., М. Т. А./съпруга на Д. А./, двамата от [населено място], Н. А. Х. от [населено място]/баба на децата на проверяваното лице и майка на Ш. Б. М., която е майка на децата на проверяваното лице/, С. Д. П. и Д. С. П./съпруга на С. П./, двамата от [населено място].Учредителите на фондацията са лицата, на които ответникът Р. Е. е прехвърлил придобито от него имущество, посочено по-горе, но върху което е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване. Като взема предвид установените факти съдът преценява, че искът на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество от ответника Р. Е. е основателен както следва: 1. за отнемане в полза на държавата на основание чл.4,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ на имущество от Р. Е. 24 кв.м.ид.части от поземлен имот, находящ се в [населено място] Парично вземане в размер на 32 258 лв. на Р. Е. от М. П. Ц. за предоставен заем Парично вземане в размер на 48 318 лв. на Р. Е. от Е. П. Х. за предоставен заем Сумата от 36 600 лв. получени доходи от наем на недвижими имоти магазин № 1 и магазин № 2, находящи се в [населено място] и складово помещение, находящо се в [населено място]. 2. за обявяване за недействителни по отношение на държавата, като извършени с имущество за неговото укриване, прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с него на възмездни сделки и за отнемане в полза на държавата даденото по тях и между лицата: Н. Б. Б., Р. К. Б., С. В. Г. и Р. И. Е. на основание чл.7,т.2,пр.2,3 и 4,вр.чл.4,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ на възмездна сделка, обективирана в договор за покупко-продажба от 05.03.2012 г. на лек автомобил С., С 4, Х., рег. № ** ** ** ** с приобретател Н. Б. Б. и за отнемане в полза на държавата от ответника Р. Е. на същия автомобил. Н. А. Х. и Р. И. Е. на основание чл.7,т.2,пр.2,3 и 4, вр.чл.4,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ на възмездна сделка, обективирана в договор за прехвърляне на дружествени дялове от 02.03.2012 г., с която Р. Е. е прехвърлил собствените си 500 дружествени дяла от капитала на [фирма] на Н. А. Х. и за отнемане основание чл.4,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ на същите от Р. Е.. Н. А. Х. и Р. И. Е. на основание чл.7,т.2,пр.2,3 и 4, вр.чл.4,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ на възмездна сделка, обективирана в договор за прехвърляне на дружествени дялове от 02.03.2012 г., с която Р. Е. е прехвърлил собствените си 500 дружествени дяла от капитала на [фирма] на Н. А. Х. и за отнемане на осн.чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ на тези дялове в полза на държавата от Р. Е.. Н. А. Х. и Р. И. Е. на основание чл.7,т.2,пр.2,3 и 4, вр.чл.4,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ на възмездна сделка, обективирана в нот.акт № 26/2012 г. за отчуждаване на недвижим имот с идентификатор 73403.564.224 – терен с площ от 3147 кв.м. с построената в него едноетажна промишлена сграда със застроена площ от 1160 кв.м., находящи се в [населено място] и за отнемане в полза на държавата от Р. Е. на този имот на основание чл.4,ал.1 от ЗОДПИППД/отм./. Н. А. Х. и Р. И. Е. на основание чл.7,т.2,пр.2,3 и 4, вр.чл.4,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ на възмездна сделка, обективирана в нот.акт за продажба на недвижими имоти № 115/2012 г. на недвижимите имоти – нива с площ от 12.799 дка и нива с площ от 7.168 дка, находящи се в м.”О.” на [населено място], обл.Х. и за отнемане в полза на държавата от Р. Е. на тези имоти на основание чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./. Н. Б. Б., Р. К. Б., Ф. „Ф.” и Р. Е. на основание чл.7,т.2,пр.2,3 и 4, вр.чл.4,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ на възмездна сделка, обективирана в нот.акт за прехвърляне на идеални части от недвижими имоти срещу издръжка и гледане със запазване на право на ползване, обективирана в нот.акт № 30/2012 г., с която Р. Е. е прехвърлил собствените си 1/6 ид.части от недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане със запазване право на ползване – офис и три апартамента, находящи се в [населено място] и за отнемане в полза на държавата от Р. Е. на описаните идеални части от имотите на основание чл.4,ал.1 ЗОПДИППД. Н. Б. Б., Р. К. Б., Ф. „Ф.” и Р. Е. на основание чл.7,т.2,пр.2,3 и 4, вр.чл.4,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ на възмездна сделка, обективирана в нот.акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу издръжка и гледане със запазване право на ползване № 42/2012 г., с която Р. Е. е прехвърлил 1/6 ид.част от недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място] и за отнемане на имота на основание чл.4,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ от Р. Е.. Д. Т. А., М. Т. А., Ф. „Ф.” и Р. Е. на основание чл.7,т.2,пр.2,3 и 4, вр.чл.4,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ на възмездна сделка, обективирана в нот.акт № 30/2012 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане със запазване на право на ползване на недвижимия имот – апартамент, находящ се в [населено място] и за отнемане на имота на основание чл.4,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ от Р. Е.. С. Д. П., Д. С. П., Ф.”Ф.” и Р. Е. на основание чл.7,т.2,пр.2,3 и 4, вр.чл.4,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ на възмездна сделка, обективирана в нот.акт № 33/2012 г. за прехвърляне на недвижимите имоти срещу задължение за издръжка и гледане със запазване на право на ползване на имотите – магазин № 1 и Магазин № 2, находящи се в [населено място] и за отнемане на имотите на основание чл.4,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ от Р. Е.. Предпоставките, при които в производство по иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД, вр.чл.4,ал.1 от същия закон съдът постановява отнемане на имущество в полза на държавата са: лицето да е придобило имущество със значителна стойност, да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД/отм./ и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната дейност. Установяването на законен източник за придобиване на имуществото, в т.ч. установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът следва да формира изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая; въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност. Според практиката на ВКС, обективирана в т.решение № 7/2013 г. по т.дело № 7/2013 г. на ОСГК необходимо е да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Настоящият съдебен състав преценява, че по делото са установени посочените предпоставки - на чл.28, вр. чл.4,ал.1 и чл.7,т.2,пр.2,3 и 4 ЗОПДИППД/отм./ за отнемане в полза на държавата от ответника Р. Е. на имуществото описано по-горе. Установено е, че Р. Е. е осъден с влязла в сила присъда за престъпление, попадащо в обхвата на чл.3, ал.1 ЗОПДИППД/отм./. По делото е установено също, че през проверявания период – 30.05.1994 г. – 30.05.2013 г. ответникът Р. Е. е придобил имущество на значителна стойност по смисъла на пар.1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./ - имущество на стойност над 60 000 лв. В случая общата стойност на имуществото е определена като съвкупност от действителната пазарната стойност на всяка движимост и недвижимост към момента на придобиването. В тази насока правилно въззивният съд е възприел заключение на СТЕ, СИЕ и С.. За проверявания период от време ответникът Р. Е. е придобил имущество, подробно описано по-горе, което оценено по пазарна стойност към момента на придобиването е 502 278 .20 лв. – 2 806.37 М. – над предвиденото в пар.1,т.2 ЗОПДИППД/отм./. За същият период от време при съпоставяне на доказаните приходи и разходи на ответника Е. се установява, че разходите надвишават с 1599.19 М. приходите – т.е. не се установява за тези суми да е установен законен източник на доход. Съдът преценява, че с оглед характера на престъпната дейност, извършена от ответника Р. Е. и съпоставката на приходите и разходите по години се налага извод, че имуществото е придобито от престъпната дейност, за която ответникът е осъден с влязла в сила присъда. Налице е връзка между извършената престъпна дейност и придобиването на имуществото. За да направи този извод съдът взе предвид, че ответникът Р. Е. е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл.255, ал.3,вр.ал.1,т.2,т.6 и т.7 НК, вр.чл.26,ал.1 НК, а именно, че в периода от време м.април 2008 г. до м.октомври 2008 г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление в качеството на пълномощник на [фирма] е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери - общо данъчни задължения по ЗДДС в размер на 592 239.05 лв., като потвърдил неистина – несъществуващо право на данъчен кредит в справки-декларации, като използвал документи с невярно съдържание при водене счетоводството на дружеството, отразил покупки, в които обективирал несъществуващи сделки за приспадане на следващ се данъчен кредит. Престъплението, за което е осъден ответникът е резултатно – реализирано е укриване и неплащане на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 592 239.05 лв. – в особено големи размери, за посочения данъчен период, чрез потвърждаване на неистина – несъществуващо право на данъчен кредит в справки декларации, като е използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводството на дружеството. Освен това престъплението по естеството си генерира имуществена облага. Следва да се съобрази и обстоятелство, че през проверявания период от време видно от заключението на СИЕ ответникът Е. е реализирал доходи с установен законен източник, които са били значително по-малки в сравнение с направените разходи за придобиването всяка от движимостите или недвижимостите по пазарна оценка към момента на придобиването. За да обоснове посочения извод съдът взема предвид следните факти: През периода от време от 1994 г. до 1997 г. ответникът Е. не е придобивал имущество и не са налице данни за реализирани приходи. Салдото към 31.12.1997 г. е отрицателно 67.92 М.. През 1998 г. приходите са 364 260 нед.лв. 7 М. декларирани доходи от трудови правоотношения, съответно разходи за издръжка 1 064 984 лв. – 20.79 М.. Салдото за годината е отрицателно – 13.79 М.. За 1999 г. приходите на ответника Е. са общо 223.12 М. в това число доходи от трудови правоотношения и декларирани с Г. доходи от дейност като ЕТ. Разходите за същата година са в размер на 30.09 М.. Салдото за годината е положително – 12322.80 лв. – 193.03 М.. През 2000 г. приходи - декларирани законни доходи общо 8749.55 лв. – 116.29 М. в това число доходи от трудови правоотношения, и декларирани доходи от дейност като ЕТ с Г.. Разходите са в размер на сумата 35 184 лв. – 459.51 М. в това число разходи за издръжка -1411. лв. – 18.73 М., , разходи за внесен данък по Г. – 2100 лв. – 26.58 М. и внесени суми в Ю. 31 673 лв.414.20 М.. Съпоставени приходите и разходите за тази година разликата е отрицателна – т.е. разходите превишават приходите с 343.22 М.. При съпоставка на приходите и разходите с включване на положителното салдо от предходната година в размер на 111.33 М. то разликата между приходите и разходите е отново отрицателна – разходите превишават приходите с 231.89 М.. За 2001 г. Приходите за тази година са общо в размер на 2718.45 лв. – 31.15 М., която включва приходи от декларирани доходи с Г. от дейност като ЕТ. Разходите са общо в размер на 497.68 М. в това число внесени суми по банкови сметки -41150 лв. - 473.74 М., за издръжка 1565 лв. – 17.94 М., за данъци 600 лв. – 6 М.. Салдото за годината е отрицателно – разходите надвишават приходите със сумата 40 597 лв. – 466.53 М.. За 2002 г. Приходите за тази година са общо в размер на 2286 лв. -22.86 М. – доходи декларирани с Г. от дейност като ЕТ. Разходите за тази година са общо в размер на 118.73 М., в това число разходи за придобиване на имущество – 5 дяла от капитала на [фирма] – 5000 лв. – 50 М., внесени суми по банкови сметки общо в размер на 5000 лв. – 50 М., разходи за издръжка 1753 лв. – 17.53 М., разходи за данъци 120 лв. -1.20 М.. Салдото за годината е отрицателно-разходите надвишават приходите с 95.87 М.. През 2003 година приходите на ответника Р. са декларирани законни доходи общо в размер на 1002 лв. – 9.11 М., декларирани с Г. от дейност като ЕТ. Разходите са общо в размер на 286.01 М. в това число внесени суми по банкови сметки общо 2634 лв. – 23.95 М., разходи за издръжка – 1859 лв. – 16.90 М., разходи за данъци 120 лв. – 1.09 М., за предоставени заеми 25000 лв. – 227.27 М., разходи за задгранични пътувания – 1847.67 лв. – 16.80 М.. Салдото за годината е отрицателно, като разходите надвишават приходите с 276.90 М.. За 2004 г. приходите на ответника Р. са 390.21 лв. – 3.25 М. – декларирани законни доходи с Г. от дейност като ЕТ. Разходите на ответника са общо в размер на - 38 015.18 лв. - 316.79 М., в които се включват внесени суми по банкови сметки общо 2000 лв. – 16.67 М., разходи за издръжка -2023 лв. – 16.86 М., разходи за данъци – 120 лв. – 1 М., за предоставени заеми 31 000 лв. - 258.33 МРЗД, за задгранични пътувания 2872.18 лв. – 23.93 лв. Салдото за годината е отрицателно в размер на 37 624.97 лв. - 313.54 М. За 2005 г. ответникът Р. е получил законни доходи в размер на 1350.78 лв. – 9.01 М.,декларирани с Г. от дейност като ЕТ. През същата година има разходи – придобито имущество, представляващо нива с площ от 12.799 дка - 5760 лв. – 38.40 М., нива с площ от 7.168 дка - 3000 лв. – 20 М., недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], вх.Б- две стаи – 7.90 кв.м. и 8.60 кв.м., коридор от 4 кв.м. и маза с полезна площ 92.45 кв.м. – 9030 лв. – 60.20 М., недвижим имот в [населено място] - имот с № 000224 – терен с площ 3147 кв.м.с построена в него едноетажна промишлена сграда с Р. 1160 кв.м. - 86 419 лв. – 540.12 М., недвижим имот в [населено място] с № 000222 – терен с площ 716 кв.м. и сграда с площ от 525 кв.м. с пазарна оценка към момента на придобиването 36 824.20 – 230.15 М., внесени суми по банкови сметки общо в размер на 9055 лв. – 60.37 М., разходи за издръжка 2238 лв. – 14.92 М., разходи за данъци – 120 лв. – 0.80 М., за предоставени заеми 72600 лв. – 484 М., за задгранични пътувания 2400.13 лв. – 16 М.. Общо разходите на ответника Е. за тази година са 1464.96 М.. За 2005 година разходите надвишават приходите със сумата 226 095.35 лв. или с 1455.95 М. За 2006 г. ответникът Е. е получил доходи както следва: законни доходи общо в размер на 566 лв. – 3.54 М. декларирани с Г. от дейност като ЕТ и от наем, получени суми от ЧСИ общо в размер на 31 826.18 лв. – 198.92 М.. Общо приходите са 32 392.18 лв. – 202.46 М.. За същата година ответникът има разходи както следва: внесени суми по банкови сметки общо 377 825 лв. – 2361.40 М., за издръжка на семейството 2 477 лв. – 15.48 М.,за данъци 120 лв. – 0.75 М., за предоставени заеми в размер на 14 700 лв. – 91.88 М., и е направил разходи за задгранични пътувания за 2 742.11 лв. – 17.14 М.. Общо разходите са в размер на 397 864.11 лв. – 2486.68 М.. За тази година разходите надвишават приходите със сумата 365 471.93 лв. или с 2 284.22 М.. През 2007 година ответникът Р. е получил доходи 2 142 лв. – 11.90 М./декларирани с Г. от дейност като ЕТ и от наем/, получени суми от ЧСИ 29 202 лв. – 162.23 М., продажба на имущество – дялове от капитала на [фирма] – 5000 лв. – 27.28 М. – общо доходи 36 344 лв. – 201.41 М.. За същата година разходите на ответника Е. са: Придобит имот от 24 кв.м.ид.части, находящ се в [населено място] за 9 600 лв. – 53.33 М., магазин № 1, находящ се в [населено място] за 82 660 лв. – 459.22 М., магазин № 2, находящ се в [населено място] за 149 600 лв. – 831.11 М.. Внесъл е суми по банкови сметки в размер на 233 994 лв. – 1299.97 М.. Направил е разходи за 500 дяла от капитала на [фирма] – 5000 лв. – 27.78 М., 500 дяла от капитала на [фирма] – 5000 лв. – 27.78 М., за издръжка на семейството 4 738.25 лв. – 26.32 М., за предоставени заеми 14 700лв. – 91.88 М., за задгранични пътувания 1409.02 лв. – 7.83 М.. Общо разходите са 506 701.27 лв. – 2825.22 М.. Салдото за годината е отрицателно – разходите надвишават приходите с 470 357.27 лв.– 2623.81 М.. През 2008 година ответникът Р. Е. е получил приходи в размер на 2685.70 лв. – 12.21 М./декларирани с Г. от дейност като ЕТ/, получен кредит – 17 954.52 лв. – 81.61 М. – общо сумата 20 640.22 лв. или 93.82 М.. За същата година ответникът е направил разходи както следва: покупка на 1/3 ид.част от наследство – 2000 лв. – 9.09 М., закупен недвижим имот, находящ се в [населено място] – 86 000 лв. – 390.91 М., внесъл е суми по банкови сметки 40 022 лв. – 181.92 М., предоставени заеми – 7000 лв. – 31.82 М., за данъци – 120 лв. – 0.55 М., за издръжка на семейството 9 318.66 лв. – 42.36 М., за задгранични пътувания – 1 346.34 лв. – 6.12 М., за погасяване на кредит 1512.78 лв. – 6.88 М.. Общо разходите за тази година са 147 319.78 лв – 629.65 М.. Салдото за годината е отрицателно в размер на 126 679.56 лв. – 535.83 М.. За 2009 г. ответникът Р. е получил законни доходи в размер на 3477.60 лв. – 14.49 М. – декларирани с Г. от наем. За същата година разходите на ответника са както следва: закупен лек автомобил марка С., модел С4, с рег.№ ** ** АВ – 16 385 лв. – 68.27 М., внесени суми по банкови сметки общо в размер на 31 835 лв. – 132.64 М., за издръжка на семейството – 10 659.66 лв. – 44.41 М., за предоставени заеми – 20000 – 83.33 М., за задгранични пътувания - 1303.87 лв. – 5.43 М., за погасяване на кредит 17 134.60 лв. – 71.39 М.. Общо разходите за тази година са 97 318.13 лв. – 405.47 М.. Салдото за годината е отрицателно – разходите надвишават приходите със 93 840.53 лв. – 390.98 М.. За 2010 г. ответникът Р. Е. е получил приходи – общо 19 065 лв. – 79.44 М., декларирани с Г. от дейност като ЕТ и от наем. За същата година разходите са както следва: внесени суми по банкови сметки общо 6200 лв. – 25.83 М., за издръжка 10 386 лв. – 43.28 М., за задгранични пътувания 835.76 лв. – 3.48 М.. Общо разходите са 17421.76 лв. – 72.59 М.. Салдото за годината е положително – приходите надвишават разходите със сумата 1635.24 лв. – 6.85 М.. За 2011 година ответникът Е. е получил приходи общо 19010 лв. – 76.04 М.,декларирани с Г. от дейност като ЕТ. За същата година разходите са за издръжка 10 840 лв. -43.36 М., за данъци 1524 лв. – 6.29 М.. Салдото за годината е положително. Приходите надвишават разходите със сумата 6 646 лв. – 26.39 М.. За 2012 г. ответникът Е. е получил приходи от продажба на имущество – дялове от капитала на [фирма] – 5000 лв. – 18.52 М. и дялове от капитала на [фирма] – 5000 лв. – 18.2 М.. За същата година разходите са в размер на 12 528 лв. – 44.22 М. за издръжка и 271 382.98 лв. – 935.80 лв. за данъци. Салдото за годината е отрицателно – разходите недвишиват приходите с 239 910.98 лв. – 942.98 М.. За 2013 г. приходи на ответника Р. не са установени. Разходите за издръжка са 5931.25 лв. - 19.13 М.. Салдото за годината е отрицателно – разходите надвишават приходите с 5931.25 лв. – 19.13 М.. Изложените факти налагат категоричния извод, че от събраните по делото доказателства не е установен законен източник на средствата за придобиване на имуществото от ответника Е., предмет на исковата претенция. Съдът преценява и, че е налице връзка между извършената престъпна дейност от ответника Е., за която е осъден с влязла в сила присъда и придобитото имущество, подробно описано по-горе. Неоснователни са доводите на ответника Е. за наличието на законни източници на доходите, с които е придобито имуществото, тъй като е подпомаган със средства от родителите си и свои близки, че е извършвал търговска дейност лично и в качеството на едноличен търговец. От показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени от ответника Е. - С. В. Г. и К. Ц. С., без родство със страните е установено, че родителите на ответника са работили много години в текстилно предприятие в [населено място], че са извършвали и търговска дейност, че бащата на ответника И. М. е бил най-добрия шивач на панталони в града, че са живеели скромно. Бащата на ответника е извършвал и търговия на платове, внесени от Т.. След смъртта на бащата през 2008 г. ответникът продължил търговската дейност. Според показанията на св.С. фирмата на едноличния търговец е регистрирана на името на ответника Е., че до смъртта на бащата търговската дейност на ЕТ е извършвана от последния, че бащата е свързал Е. с контактите в Т., че семейството притежава два магазина в [населено място]. От показанията на посочените свидетели не се установява ясно и конкретно кога и какви суми са предоставени от родителите на ответника и за придобиването на кое имущество. Освен това съгласно заключението на вещото лице от 13.04.2016 г. – л.34 – т.18 дори и при вариант ответникът Е. да е подпомаган от родителите си е налице отрицателна разлика между приходите от законни източници и направените разходи. Относно приложените по делото писмени доказателства от ответника Р. Е. за внос на стоки – платове от Т. и Г., извършен от ответника и търговските дружества, чиито едноличен собственик е съдът намира, че от същите не се установява какъв доход е реализирал от същата тази търговска дейност. Жалбоподателят Р. Е. е представил писмени доказателства в подкрепа на становището, че имуществото, чието отнемане е поискано е придобито със средства, които имат законен произход. По делото са приложени незаверени копия от документите: част от Г. по чл.50 ЗДДФЛ за 2010 г. вх. № [ЕГН]/29.04.2011 г., част от Г. по чл.50 от ЗДДФЛ за 2009 г. вх. № 7874/29.04.2010 г,. два договора от 20.11.2003 г., сключени между С. Д. Н. в качеството на председател на УС на Ж. „К. П. В. 42-44 и О. 5А” и Р. И. Е. в качеството му на член-кооператор, според който Р. Е. е поел задължението да внесе левовата равностойност на сума в размер общо на 25 250 евро, представляваща пълният размер на дяловата вноска на член кооператора за отредените му Магазин № 1 и Магазин № 2, две разписки с дати 20.11.2003 г. и две разписки с дати от 03.12.2003 г., с които С. Д. Н. удостоверява, че е получил от бащата на ответника И. Е. А. гаранция за сериозни намерения към Ж. капаро по смисъла на чл.18, ал.1 ЗЖСК от по 10% първа вноска за двата магазина общо в размер на 25 250 евро, представляващи пълния размер на стойността на магазините, съгласно договорите от 20.11.2003 г., нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти, нотариален акт за удостоверяване право на собственост, договор за покупко-продажба на МПС, незаверен препис от нотариално заверена декларация от 04.11.2011 г. от Ф. М. А. – майка на ответника Е., адресирана до ТД на НАП – Велико Т., офис Г. по повод възложена ревизия на Р. Е.. От тези писмени доказателства не се установява ответникът Р. Е. да е имал средства със законен произход за придобиване на описаното по-горе имущество, освен приетото от съда и съобразено от вещото лице. Неоснователно е възражението на ответника Е., че към приходите, следва да се включат доходи по ДРА за 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. – т.е. да се включи дохода за облагане - данъчната основа за определяне на данъка по чл.35 от ЗОДФЛ/отм./. В данъчно-ревизионното производство данъчните органи са определили дължимия данък по чл.35 от ЗОДФЛ/отм./ от ответника като дохода за облагане и данъчната основа са определени по реда на чл.122 ДОПК – върху разликата от стойността на придобитото недвижимо имущество, предоставените парични заеми, средствата за издръжка и живот съответно за всеки отчетен период, намалени с размера на декларирания доход през ревизираните отчетни периоди. Установената разлика представлява получени, но не декларирани доходи, установени поотделно за всеки ревизиран отчетен период. В производството по настоящото дело съдът намира, че ответникът Е. не е доказал с представените писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели наличието на законен източник на средствата, с които е придобил имуществото, чието отнемане в полза на държавата се претендира по делото. Относно приложените и описани по-горе договори от 20.11.2003 г. и четири разписки от същата година съдът преценява, че представляват частни документи, без достоверна дата. С оглед на това от тези доказателства не се установява, описаните в тях суми да са изплатени от бащата на ответника И. А.. Съдът намира за неустановени по делото твърденията на ответника Е., че роднините – майка, баща и сестра са му дарили сума в общ размер на 654 000 лв. за периода от време 1988 г. – 2007 г., както и, че през 2004 г. е получил заем от Т. Н. в размер на 123 000 евро. По делото не са представени доказателства с оглед оспорването от ищеца, че посочената в декларацията с нотариална заверка от 04.05.2011 г. на Ф. А. – майка на ответника Е. сума от 254 000 лв. е реално получена от ответника. Не са налице и доказателства от които да се установи по приложения договор за дарение от 09.06.2007 г., сключен между И. Е. А. и Ф. М. А. със заверено съдържание на 20.07.2007 г. от С. С. М., подпечатан с печата на кмета на [населено място], [община], обл.К., че сумата 180 000 лв. реално е получена от ответника Р. Е.. Освен това съдът съобрази и установеното обстоятелство, че в ревизионното производство по РА № 0711/00652/19.05.2011 г. е открита административна процедура за обмен на информация между РБългария и Р., че съгласно представения от Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП отговор лицето Т. Н. е декларирало пред данъчните власти на Р., че не е предоставяло на Р. Е. паричен заем. Ответникът Р. Е. не е представил и доказателства за законен източник на сумите, предоставени в заем на физически лица, описани по-горе. Предоставените суми в заем представляват вземания от трети лица и същите следва да се отнемат от ответника Е. в полза на Държавата на основание чл.4,ал.1 ЗОПДИППД/отм./. С оглед на посоченото се съдът намира за неустановено по делото, че имуществото, предмет на исковата претенция срещу Р. Е. е придобито със средства, които имат законен източник. Като взема предвид изложените съображения съдът преценява, че е основателен искът с правно основание чл.28, вр.чл.7,т.2,пр.2, 3 и 4, вр.чл.4, ал.1 ЗОПДИППД/отм./ по отношение на ответника Е., както и останалите ответници, които не са подали касационна жалба за обявяване за недействителни по отношение на държавата на сделките, с които ответникът се е разпоредил с придобитото имущество, описани по-горе и за отнемане в полза на държавата на имуществото от същия ответник. Съгласно чл.7,т.2,пр.2,3 и 4 ЗОПДИППД/отм./ сделките, извършени с имущество, придобито от престъпна дейност са недействителни по отношение на държавата и даденото по тях подлежи на отнемане, когато са – т.2 възмездни сделки с трети лица, ако са придобили имуществото за неговото укриване, или за прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с това имущество. За основателността на иска следва да се установят предпоставките на чл.4 от ЗОПДИППД/отм./, както и предвидените в чл.7,т.2,пр.2,3 и 4 от посочения закон. Анализа на приложените по делото писмени доказателства водят до извода, че ответникът Е. се е разпоредил с голяма част от придобитото имущество, включително и капитала от контролираните от него търговски дружества [фирма] и [фирма], подробно описано по-горе до приключване на наказателното производство, по което е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда. От писмените доказателства по делото е видно, че ответникът Е. е разпитван в качеството на свидетел на 19.09.2011 г. и на 16.01.2012 г. по следствено дело № 29/2011 г. на О. при ГОП, по което е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.255,ал.3,вр.ал.1,т.2,т.6 и т.7,вр.чл.26, ал. 1 НК, съответно е признат за виновен и е осъден с влязла в сила на 07.07.2012 г. присъда по нохд № 50/2012 г. на ГОС. За кратък период от време след разпита като свидетел и три дни преди привличането на Е. в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.255,ал.3, вр.ал.1, т.2,т.6 и т.7, вр.чл.26,ал.1 НК от 02.03.2012 г. до 21.03.2012 г. ответникът се е разпоредил с имуществото, описано по-горе. Разпореждането е извършено за период от 19 дни. Следователно ответникът Е. е знаел за започналото наказателно производство и сделките са сключени, като извършеното разпореждане с имуществото е за неговото укриване, за прикриване на незаконния му произход, както и на действителните права, свързани с това имущество. В тази насока съдът съобразява, че при всяко от разпорежданията с имуществото, освен продадените дружествени дялове и, продадените две ниви и недвижим имот на [фирма] ответникът Е. е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху същото. В подкрепа на извода е и обстоятелството, че прехвърлителните сделки са сключени с лицата Н. Б. Б. от [населено място], Н. А. Х. от [населено място], С. Д. П. от [населено място]. Част от приобретателите по сделките са близки на ответника Е. – Н. Х. е баба на децата му/майка на жената,родила децата/, Ф. А. е негова майка и управител на Ф. „Ф.”, а Ш. М., която е майка на децата му е управител на [фирма]. Освен това при новото разглеждане на нохд № 50/2012 г. на ГОС преди вписване на обезпечителната заповед на ГОС по същото за налагане на възбрани върху част от имуществото, предмет на иска ответникът вече се е разпоредил със същото в полза на лицата, които са съучредители на Ф. „Ф.”. На 05.03.2012 г. ответникът Е. е привлечен като обвиняем за описаното престъпление. На същата дата се е разпоредил в полза на Н. А. Х. от [населено място] – баба на неговите деца и майка на Ш. Б. М./майка на децата/ със земеделските имоти, описани по-горе – ниви, находящи се в землището на [населено място], общ.Д., обл.Х.. На същата 02.03.2012 г. ответникът Е. се е разпоредил в полза на Н. Х. и с дружествените дялове от капиала на [фирма] и [фирма], като са сключени договори за прехвърляне на дружествени дялове. На 05.03.2012 г. ответникът Е. е продал на Н. Б. Б. лек автомобил С. С4 1.6 Х. с рег. № ЕВ ** ** АВ, като запазил правото на ползване върху автомобила. Приобретателят на автомобила Н. Б. го продал на 17.12.2012 г. на С. В. Г.. Видно от приложените писмени доказателства С. В. Г. е син на В. С. Г.. От данните по делото се установява, че описания автомобил е придобит от [фирма] с договор за покупко-продажба от 16.06.2006 г., като с договор за покупко-продажба от 15.07.2007 г. [фирма] продал автомобила на [фирма] с едноличен собственик на капитала и представляващ дружеството В. С. Г., а с договор за продажба от 08.07.2009 г. [фирма] продал същия автомобил на Р. Е.. Последният на 05.03.2012 г. продал автомобила на Н. Б.. Както вече се отбеляза Ф.”Ф.” е вписана в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на Габровския окръжен съд с решение № 85/11.10.2012 г. по ф.дело № 32/2012 г. на ГОС за осъществяване на дейност в частна полза. С учредителния акт на фондацията от 29.03.2012 г. – 24 дни след привличане на ответника Е. в качеството на обвиняем учредителите се разпоредили безвъзмездно в полза на фондацията с недвижимото имущество както следва: Н. Б. Б. и Р. К. Б. прехвърлили на Ф. „Ф.” безвъзмездно 1/3 ид.части от придобитите с нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижими имоти срещу издръжка и гледане със запазване на право на ползване № 30/2012 г. и с нот. акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу издръжка и гледане със запазване на право на ползване № 42/2012 г. от Р. Е. четири апартамента и офис, находящи се в [населено място], [улица] № 20 Д. Т. А. и М. Т. А. прехвърлили безвъзмездно на Ф.”Ф.” собствеността върху недвижимия имот, придобит с нот.акт за продажба на недвижим имот срещу дадена до момента и бъдеща издръжка и гледане със запазване право на ползване № 30/2012 г. от Р. Е. апартамент, находящ се в [населено място], [улица], вх.Б, ап.7. Н. А. Х. прехвърлила на Ф.”Ф.” безвъзмездно собствеността върху недвижимия имот, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 26/2012 г. от Р. Е. – имот с площ от 3 147 кв.м. с идентификатор 73403.564.224, находящ се в [населено място] и изградената в него едноетажна промишлена сграда с разгъната застроена площ от 1160 кв.м. С. Д. П. и Д. С. П. прехвърлили на „Ф. „Ф.” безвъзмездно собствеността върху недвижимите имоти, находящи се в [населено място], придобити с нот.акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу издръжка и гледане със запазване на право на ползване № 33/2012 г. от Р. Е. – магазин № 1 и магазин № 2, находящи се в [населено място] в жилищен блок на [улица] и [улица] и 24/941 ид.части , представляващи прилежащия терен към описаните имоти от поземлен имот в [населено място]. Според учредителния акт на фондацията от 29.03.2012 г. учредители са ответниците Н. Б. Б. и Р. К. Б. - съпруга на Н. Б., двамата от [населено място], Д. Т. А. и М. Т. А. – съпруга на Д. А., двамата от [населено място], Н. А. Х. от [населено място] – баба на децата на ответника Е. и майка на Ш. Б. М. – майка на децата на ответника, С. Д. П. и Д. С. П. – съпруга на С. П., двамата от [населено място]. Тези учредители на фондацията са лицата, на които Р. Е. е прехвърлил придобитото от него имущество, посочено по-горе през проверявания период и върху което е запазил пожизнено правото на ползване. Учредителите се разпоредили с описаните недвижими имоти в полза на фондацията, като друго имущество, освен придобитите от ответника Е. имоти не е предоставяно на фондацията. За представляващ и управляващ фондацията е избрана майката на ответника Е. Ф. М. А.. Седалището и адреса на управление на фондацията съвпада с постоянния адрес на ответника Е. – [населено място], [улица]. С оглед изложените и установени по делото факти съдът преценява, че сделките, с които ответникът Е. се е разпоредил с притежаваните имоти и идеални части от имоти, лек автомобил и дружествени дялове, подробно описани по-горе следва да се обявят за недействителни по отношение на държавата. За тези сделки са налице предпоставките, предвидени в чл.7,т.2,пр.2,3 и 4 ЗОПДИППД/отм/ - извършени са с трети лица с имущество, придобито от престъпна дейност, като придобиването на имущество с посочените сделки е за неговото укриване, за прикриване на незаконния му произход и на действителните права, свързани с това имущество. Съдът намира, че недействителен по отношение на държавата на същото основание – чл.7,т.2,пр.2,3 и 4 ЗОПДИППД/отм./ е и учредителния акт на Ф. „Ф.” в частта, с която всеки от учредителите се е разпоредил безвъзмездно в полза на фондацията с придобитите недвижими имоти от ответника Е.. За тази част от учредителния акт на Ф.”Ф.” са налице всяка от предпоставките на чл.7,т.2,пр.2,3 и 4 ЗОПДИППД. С оглед на посоченото всяка от описаните по-горе сделки, с които ответникът Е. се е разпоредил с имущество, придобито през проверявания период на основание чл.7,т.2,пр.2,3 и 4 и чл.4,ал.1 ЗОПДИППД следва да се обяви за недействителна по отношение на държавата и имуществото, предмет на всяка сделка следва да се отнеме в полза на държавата от ответника Е.. Като съобразява изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.4,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ и чл.7,т.2,пр.2,3 и 4, вр.чл.4,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ срещу ответника Р. Е. е основателен и следва да се уважи, с изключение на сумата 503 927 лв., представляваща преводи по банкова сметка в О. АД с титуляр Р. Е.. Неправилно въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения иск срещу Р. Е. с правно основание чл.4,ал.1 ЗОПДИППД, като е отнета в полза на държавата сума в размер на 503 927 лв., представляваща преводи по банкова сметка в О. АД с титуляр Р. Е.. От събраните по делото доказателства/стр.1696-1756 по описа на мотивираното искане/, преценени в съвкупност със заключението на СИЕ от 23.03.2016 г. се установява, че ответникът Р. Е. е титуляр на разплащателна сметка в лева IBAN [банкова сметка] в О. АД. Сметката е открита на 18.05.2006 г. и е закрита на 29.01.2010 г. Установява се, че за периода от време от 18.05.2006 г. до 09.05.2007 г. от ответника Е. са внесени суми в общ размер 503 927 лв. – 3 013.90 М., от които през 2006 г. 308 607 лв. и през 2007 г. 195 320 лв. След постъпване на сумите по посочената сметка същите са превеждани по банкова сметка на [фирма] в същата банка. От сметката на дружеството сумите са превеждани на чуждестранно юридическо лице в Т.. Към момента на предявяване на иска – 30.05.2013 г. за отнемане в полза на държавата на основание чл.4,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ на сума в общ размер на 503 927 лв., представляваща преводи по банкова сметка в О. АД с титуляр ответника Е. същата сума не е налична по банковата сметка.За тази сума не са налице предпоставките на чл.4,ал.1 ЗОПДИППД/отм./. Както се отбеляза според трайната практика на ВКС с разпоредбата на чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ са уредени случаите на отнемане в полза на държавата на налично в патримониума на ответника имущество, придобито от престъпна дейност, а ал.2 на същата норма касае отнемане на заместващата облага – това, което е получено от лицето в резултат на разпоредителна възмездна сделка с имущество, придобито от престъпна дейност, сключена с трети добросъвестни лица. Нормите на ЗОПДИППД /отм./, касаещи предметния обхват на отнемането са със санкционен характер и не могат да се тълкуват разширително. Отнемане на парични суми, преминали през банковите сметки на лицето, но неналични към датата на завеждане на иска по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ не може да бъде претендирано по реда на чл.4 ал.1, тъй като законът не предвижда такава възможност. За да е налице хипотезата на чл.4 ал.1 ЗОПДИППД имуществото следва да е налично в патримониума на лицето. Само в случаите, когато с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с трети добросъвестни лица – т.е. поради това, че то не е налично, се отнема заместващата облага по действителната й стойност – чл.4 ал.2, като е без значение дали тя е запазена и налична. Обратното разбиране, че предмет на отнемане могат да са и парични средства, преминали през банковите сметки на ответника, но неналични към момента на завеждане на иска, не би могло да бъде възприето с оглед правната характеристика на парите като заместими потребими вещи и основните им икономически функции – на платежно средство, разчетна единица /т.е. универсална мярка за стойност, чрез която се определя стойността на всички стоки и услуги/ и на запас от стойност /т.е. средство за натрупване/. В качеството си на потребими вещи /т.е. такива, които при употреба се унищожават/ и като платежно средство парите е възможно да са изразходени за различни стоки и услуги. Те могат да са похарчени както за потребности от ежедневието, така и да са трансформирани в придобиването на имущество /реални активи/, посочено в чл.4 ал.1 ЗОПДИППД /отм./. Във втория случай, отнемането както на конкретното имущество, така и на паричните средства, с които е било закупено, би довело до двойно санкциониране на отговорното лице, каквато цел законът не преследва и каквато възможност не предвижда. Следователно предмет на отнемане в хипотезата на чл.4 ал.1 ЗОПДИППД /отм./ от ответника, или от лицата, посочени в чл.5 – чл.10 от закона, могат да са налични парични средства, т.е. такива в икономическата им функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани средства/ и в по-тясното им разбиране като финансови активи, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия – да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл. 3 ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и придобиването на средствата; връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото и да не е установен законен източник в придобиването им. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че искът с правно основание чл.4,ал.1 ЗОПДИППД срещу ответника Е. за отнемане в полза на държавата на сумата 503 927 лв., представляваща преводи по банкова сметка с титуляр Р. Е. в О. АД е неоснователен, тъй като към момента на предявяване на иска сумата не е налична по банковата сметка на ответника – внасяните суми от последния по тази сметка са били преведени по сметка на [фирма] в същата банка, съответно дружеството е превело сумите на чуждестранно юридическо лице в Т.. Освен това от ищеца не са изложени твърдения, нито е установено сумата да е трансформирана в реален актив. С оглед на това не може да се постанови отнемане в полза на държавата на основание чл.4,ал.1 ДОПДИППД/отм./ на сумата 503 927 лв. от ответника Е.. Обжалваното решение на въззивния съд в тази част следва да се отмени и вместо това предявения иск с правно основание чл.28, вр. чл.4,ал.1 ЗОПДИППД /отм./ следва да се отхвърли за сумата 503 927 лв. В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди. Неоснователни са доводите на жалбоподателя в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивния съд по приложение разпоредбата на чл.183 ГПК, както и по приложение разпоредбите на чл.266,ал.3 ГПК относно доказателствените искания във въззивната жалба, оставени без уважение от въззивния съд. Последният съд е приел, че оспорените от ответника, представени от ищеца документи представляват справки от имотния регистър и официални банкови документи, поради което е неоснователно искането да се представят в оригинал тези документи. Съдът намира, че не е налице нарушение на разпоредбите на чл.183 ГПК от въззивния съд, което да е довело до неправилност на решаващите правни изводи по съществото на спора. Правилно е оставено без уважение искането на ответника Е. за представяне оригиналите на тези документи. С въззивната жалба ответникът Е. е поискал назначаване на повторна съдебно-икономическа експертиза. Това искане е оставено без уважение от съда. От данните по делото е видно, че на жалбоподателя е дадена възможност да изрази становище по представените СИЕ от 23.03.206 г., от 13.04.2016 г. и допълнителна СИЕ от 03.06.2016 г. в проведените съдебни заседания пред първоинстанционния съд. На проведеното съдебно заседание на 31.03.2016 г. по гр.дело № 1689/2013 г. на Варненския окръжен съд жалбоподателят Е. не се е явил, като е бил представляван от адв. Г.. На същото заседание е изслушано вещото лице по назначената СИЕ от 23.03.2016 г. и процесуалния представител на ответника Е. не е поставил допълнителни задачи към експертизата. Съдът е допуснал допълнителна СИЕ със задачи по исканията на ищеца и делото е отложено за 21.04.2016 г. Ответникът Е. е подал молба, постъпила във В. на 12.04.2016 г., с която е представил платежно нареждане за внесен депозит за допълнителна СИЕ. С молба от 20.04.2016 г. ответникът е възразил срещу даване ход на делото на 21.04.2016 г., поради краткия срок от получаване препис от разпореждане на съда от 05.04.2016 г. с препис от молба на ищеца от 04.04.2016 г., с искания за допускане допълнителни задачи на СИЕ. В съдебно заседание на 21.04.2016 г. ответникът Е. не се е явил, нито се е явил процесуалният му представител. Съдът е уважил молбата за ответника Е. за отлагане на делото и същото е насрочено за 28.04.2016 г. На посочената дата ответникът и неговият пълномощник не са се явили. Делото е отложено за 19.05.2016 г. На 19.05.2016 г. ответникът Е. и пълномощникът му не са се явили в съдебно заседание. С оглед на тези факти правилно въззивният съд е приел, че на ответника Е. е дадена възможност да се запознае с представените икономически експертизи по делото, съответно да присъства в съдебно заседание при разпит на вещото лице и да изрази становище, съответно да постави допълнителни задачи. Правилно въззивният съд е оставил без уважение искането на Р. Е. за допускане на повторна СИЕ. По разноските: Като взема предвид изхода на спора съдът намира, че въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта на присъдените в тежест на ответника Е., заедно с останалите ответници по иска разноски по делото над сумата 5142 лв. разноски пред В.. Направените разноски от ищеца пред първоинстанционния съд са в посочения размер 5142 лв., в която сума са включени държавни такси, възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, изчислени съобразно уважената част на иска. В полза на ищеца следва да се присъди сумата 342 лв. разноски за въззивната и настояща инстанция за юрисконсултско възнаграждение. В полза на ответника Е. следва да се присъди сумата 86 лв. разноски по делото за възнаграждение за вещо лице. Съдът намира, че не следва да се присъждат разноски по делото в полза на ответника Е. за адвокатско възнаграждение, поради непредставяне на доказателства за направени такива. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Прекратява производството по гр.дело № 2507/2017 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение в частта, с която с определение № 277/26.03.2018 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 30/08.03.2017 г. по в.гр.дело № 496/2016 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 768/08.06.2016 г. по гр.дело № 1689/2013 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е уважен предявен иск от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – сега Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество с правно основание чл.6,вр.чл.4,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ срещу [фирма] ЕИК[ЕИК]. Отменя решение № 30/08.03.2017 г., постановено по в.гр.дело № 496/2016 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 768/08.06.2016 г. по гр.дело № 1689/2013 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата по иск, предявен от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – сега Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез Председателя П. Г. Д. и с адрес за призоваване – [населено място], пл.”Център-2”, сграда на Областен управител, ет.2, ст.211 А на основание пар.5 от ПЗР на ЗОПДИППД/отм./, вр.чл.28 и сл. ЗОПДИППД/отм./ имущество на обща стойност над сумата 704 413 лв. както следва: отнето е в полза на държавата имущество от Р. И. Е., [ЕГН] на основание чл.4,ал.1 ЗОПДИППД/отм./: сума в размер на 503 927 лева/петстотин и три хиляди девестотин двадесет и седем лева/, представляваща преводи по Банкова сметка IBAN [банкова сметка] в О. АД с титуляр Р. И. Е. ЕГН [ЕГН], както и в частта, с която е осъден Р. И. Е. лично и в качеството му на [фирма],[ЕИК] заедно с Н. А. Х., ЕГН [ЕГН], [фирма], ЕИК[ЕИК], Н. Б. Б., [ЕГН], Р. К. Б., ЕГН [ЕГН], Д. Т. А. ЕГН [ЕГН], М. Т. А. ЕГН [ЕГН], С. Д. П., ЕГН [ЕГН], Д. С. П., ЕГН [ЕГН], Ф. „Ф.” с БУЛСТАТ[ЕИК], С. В. Г., ЕГН [ЕГН] да заплатят на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – сега Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, [улица] лв. разноски по делото за първата инстанция, както и в частта на въззивното решение на Варненския апелативен съд, с която Р. И. Е. е осъден да заплати на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – сега Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество сумата 450 лв. разноски по делото за въззивната инстанция и вместо отменената част постановява Отхвърля предявения иск от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – сега Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество с адрес за призоваване – [населено място], пл.”Център 2”, сграда на Областен управител, ет.2, ст.211 А срещу Р. И. Е. ЕГН [ЕГН] с правно основание чл.28, вр. чл.4,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ за отнемане в полза на държавата на сума в размер на 503 927 лв./петстотин и три хиляди деветстотин двадесет и седем лева/, представляваща преводи по Банкова сметка IBAN [банкова сметка] в О. АД с титуляр Р. И. Е. ЕГН [ЕГН]. Оставя в сила решение № 30/08.03.2017 г., постановено по в.гр.дело № 496/2016 г. на Варненския апелативен съд в останалата обжалвана част. Осъжда Р. И. Е. ЕГН [ЕГН] да заплати Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество сумата 342 лв. разноски по делото за въззивното и касационно производство за юрисконсултско възнаграждение. Осъжда Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на Р. И. Е. ЕГН [ЕГН] сумата 86 лв. разноски по делото за първата инстанция за възнаграждение за вещо лице. Решението подлежи на обжалване в частта, с която е прекратено производството по делото с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС. В останалата част решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: