5 решение по гр.д.№ 7600 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 52 София, 27.02.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 7600 от 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на влязло в сила решение от 21.07.2011 г. по в.гр.д.№ 175 от 2011 г. на Окръжен съд-Монтана, с което е отменено решение от 01.04.2011 г. по гр.д.№ 858 от 2010 г. на Районен съд-Берковица и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу М. М. Н. и Г. Г. Н. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението на 358 кв.м. от УПИ X.-50 в кв.2 по регулационния план на [населено място] от 1986 г., целият с площ от 2 150 кв.м. при съседи: новообразувана улица, имот на [фирма], имот на [фирма], имот на Д. Г., имот на Н. С. С., имот на Е. С. Н., имот на А. и имот на С. Д. С.. В молбата се твърди, че след влизане в сила на съдебното решение молителите са открили следните нови писмени доказателства от съществено значение за делото: 1. Протокол от 11.02.1971 г., удостоверяващ взето решение за оценка на отчуждения имот на М. П. А., праводателка на ответниците по делото, 2. Писмо до Д.- [населено място] изх.№ 111 от 1972 г., 3. Скица от м.март 1972 г., 4. Писмо изх.№ 72 от 22.04.1999 г., 5. Писмо от 11.06.2001 г., 6. Писмо изх.№ 102 от 14.05.2003 г., 7. Заповед № 1220 от 10.08.1976 г. за одобряване изменение на регулационния план на [населено място] и 8. Декларация от А. В. Г. от 19.11.2013 г. В писмен отговор от 24.10.2013 г. и в съдебно заседание пълномощникът на ответниците М. М. Н. и Г. Г. Н. оспорва молбата за отмяна и моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, счита следното: Молбата за отмяна е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото, решението по което се иска да бъде отменено/, срещу влязло в сила решение, в срока по чл.305, ал.1, т.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна и като такава следва да се уважи поради следното: Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение са нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тоест, за да се допусне отмяна, е необходимо доказателствата да са от съществено значение за делото и да са съществували към момента на разглеждането му, но да не са били известни на страната по обективни причини или да са й били известни, но въпреки положените усилия страната да не е могла да се снабди с тях своевременно преди приключване на съдебното дирене по това дело. В разглеждания случай, част от представените към молбата за отмяна доказателства /протокол от 11.02.1971 г. и писмо до Д.-гр.В. изх.№ 111 от 1972 г./ са от съществено значение за делото поради следното: Тези доказателства установяват, че притежаваният от праводателката на ответниците М. П. А. имот /парцел X.-175 по регулационния план на [населено място] от 1958 г./ е бил отчужден и за него е било определено и изплатено обезщетение, докато с влязлото в сила решение искът на [фирма] за собственост върху част от УПИ X.-50 по регулационния план на [населено място] от 1986 г., в границите на който се включва и спорната част от парцел X.-175 по регулационния план на [населено място] от 1958 г., е бил отхвърлен с мотив, че ищецът не е доказал основанието за придобиване на имота от ТПК „Г. Д.”, посочено в нотариален акт № 128 от 30.12.1987 г. за собственост върху недвижим имот, отчужден за нуждите на кооперативна организация, тоест, че не е доказал отчуждаването на имота по предвидения в закона ред. Тези доказателства са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като са били съставени много преди разглеждане и приключване на делото, решението по което се иска да бъде отменено, но не са били известни на молителя по обективни причини- тъй като в общината не е била запазена преписката по отчуждаване на имота, а новооткритите доказателства за отчуждаване на имота и за обезщетяване на бившия собственик са се намирали в трето на спора лице /ликвидатора на кооперация „В. 98”/. Още повече, че молителят [фирма] не е могъл да предполага, че следва да представи такива доказателства по делото при положение, че представеният от него нотариален акт № 128 от 30.12.1987 г., издаден на основание чл.483, ал.1 от ГПК /отменен/, /сега чл.587, ал.1 от ГПК/ има легитимиращо действие за правото на собственост на ТПК „Г. Д.” върху спорния имот и че в отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК ответниците не са възразили, че удостовереното с този нотариален акт не отговаря на истината /че имотът не е бил отчужден по предвидения в закона ред или че на бившия му собственик не е било изплатено обезщетение или пък че правото на собственост върху този имот е било възстановено на праводателката на ответниците по административния ред, предвиден в ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС/. Молителят не е могъл да предположи и че съдът ще приложи пар.8 от ПР на ЗУТ за отпадане на отчуждителното действие на дворищно-регулационния план по отношение на спорния имот, въпреки че в случая не се касае за придаване на част от един дворищно-регулационен парцел към съседен парцел по дворищно-регулационен план или за образуване на един общ парцел от два маломерни имота, а за отчуждаване на имот по улично-регулационен план, чието отчуждително действие не отпада по силата на пар.8 от ПР на ЗУТ. Неоснователно е възражението на ответниците, че представените нови писмени доказателства не са от съществено значение за делото, тъй като спорът за собственост вече бил решен с влязло в сила решение по административно дело, с което гражданският съд бил длъжен да се съобрази съгласно чл.302 от ГПК. Действително, налице са влезли в сила решение № 7799 от 11.06.2010 г. по адм.д.№ 9808 от 2009 г. на Върховния административен съд, П. отделение, с което е отменена заповед № РД-18-74 от 24.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на [населено място], касаеща процесния имот- бивш парцел X.-175 и решение № 735 от 26.11.2013 г. по адм.д.№ 536 от 2013 г. на Административен съд-Монтана, с което е оставена без уважение жалба срещу валидността на заповед № КД-14-78 от 01.07.2013 г. на Изпълнителния директор на АГКК, също касаеща процесния имот. Съгласно чл.302 от ГПК обаче тези решения на административни съдилища са задължително за гражданския съд само относно това дали административните актове /горепосочените две заповеди/ са валидни и законосъобразни. Административните съдилища не са компетентни да разглеждат и решават граждански спорове за собственост, поради което и изложеното в мотивите на техните решения относно собствеността на даден имот няма правно значение и не е задължително за гражданския съд, разглеждащ спор за собственост на този имот. Неоснователно е и възражението на ответниците, че молбата за отмяна е недопустима като подадена след изтичане на предвидения в чл.305, ал.1, т.1 от ГПК тримесечен срок, тъй като молителят Б.-1” Е. бил открил новите доказателства още през 2011 г., доказателство за което били гр.д.№ 1059 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., ч.гр.д.№ 637 от 2012 г. на ВКС, Трето г.о. и молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д.№ 174 от 2011 г. на Окръжен съд-Монтана. Гр.д.№ 1059 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о. е било образувано по повод на подадена от молителя [фирма] касационна жалба срещу влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска по настоящото дело. Частно гр.д.№ 637 от 2012 г. на ВКС, Трето г.о. пък е образувано по подадена от молителя частна жалба срещу определението на ВКС, Първо г.о. по гр.д.№ 1059 от 2011 г. за оставяне на касационната жалба без разглеждане. Както в касационната жалба по гр.д.№ 1059 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., така и в частната жалба по ч.гр.д.№ 637 от 2012 г. на ВКС, Трето г.о. не се съдържат признания на [фирма] за откриването на новите доказателства, които са представени по настоящото дело. Освен това тези нови доказателства не се съдържат и не са представени нито по гр.д. № 1059 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., нито по ч.гр.д.№ 637 от 2012 г. на ВКС, Трето г.о. Що се отнася до образуваното дело по молба за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд- [населено място] по гр.д.№ 174 от 2011 г., следва да се има предвид, че молителят по настоящото дело [фирма] не е страна по гр.д.№ 174 от 2011 г. по описа на Окръжен съд-гр.М. /видно от приложеното към отговора на ответниците определение № 37 от 17.01.2011 г. по гр.д.№ 975 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., ищец по това дело е [фирма]/ и по това дело също не се съдържат признания на [фирма] за откриването на новите доказателства, които са представени по настоящото дело. Тоест, и по това дело няма доказателства за пропускането на преклузивния срок за подаване на настоящата молба за отмяна. С оглед на всичко гореизложено, налице е основанието на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК влязлото в сила решение от 21.07.2011 г. по в.гр.д.№ 175 от 2011 г. на Окръжен съд-Монтана. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.