О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 101 София, 14.06.2022 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваната от съдия М. молба по ч. гр. д. № 1775 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 282 ГПК, като делото е образувано по искане на М. П. К. за спиране на основание чл. 309, ал. 1 вр. чл. 282 ГПК на изпълнението на влязлото в сила решение № 409/27.12.2018 г. по гр. д. № 525/2018 г. на Софийски окръжен съд, с което е уважен предявен против М. П. К. ревандикационен иск по отношение на 5/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] с площ от 1622 кв.м., м.“З.“, начин на трайно ползване: нива, съставляващ имот № * по картата на землището на [населено място] и ответницата е осъдена да заплати на ищците разноски в размер на 1030.48 лв. Изпълнението на влязлото в сила решение е спряно с определение № 126 от 15.07.2020 г. срещу внесено обезпечение, както следва: сумата 583.91 лв., която е постъпила по сметка на ВКС, а на 13.07.2020 г. и сумата 4509.29 лв. или общо 5080.08 лв., колкото е дължимия размер на обезпечението за 5/6 ид.ч. от имота. По молбата за отмяна на влязлото в сила решение е образувано гр. д. № 3958 по описа за 2020 г. на ВКС, II гр. о. и същата е оставена без уважение с решение № 61 от 9.06.2021 г. С молба вх. № 4835 от 3.06.2022 г. М. П. К. е поискала съдът да се произнесе дали е валидна обезпечителната мярка, наложена с определение № 126 от 15.07.2020 г. по настоящото частно гражданско дело; доколкото няма молба от заинтересованата стена по чл. 402, ал. 1 ГПК да се продължи обезпечителната мярка, тъй като има заведен иск по чл. 270, ал. 2 ГПК пред Районен съд-Ботевград за прогласяване нищожността на решение № 409/27.12.2018 г. по гр. д. № 525/2018 г. на Софийски окръжен съд и определение № 25 от 22.01.2020 г. по гр. д. № 3198/2019 г. на ВКС, I гр.о. и тъй като обезпечителната мярка е взета по същото дело, евентуално, ако обезпечителната мярка не е валидна – да се върнат внесените като обезпечение суми. По настоящото дело може да бъде разгледано само искането за освобождаване на внесеното обезпечение. Спирането на изпълнение на невлязло в сила въззивно решение по чл. 282 ГПК и на влязло в сила съдебно решение по чл. 309 ГПК имат действие до приключване на производството пред Върховния касационен съд. От нормата на чл. 282, ал. 4 ГПК, към която препраща чл. 309, ал. 1 ГПК, следва, че отмяната на спирането на изпълнението настъпва по право, с което молбата по чл. 303 или чл. 304 ГПК се оставя без уважение, респ. след влизане в сила на определение по чл. 307, ал. 1 ГПК, с което се прекратява образуваното въз основа на нередовна или недопустима молба за отмяна производство. Допуснатото спиране на изпълнението продължава да действа в рамките на исковия процес единствено в хипотезата на чл. 309, ал. 2 ГПК, ако влязлото в сила решение бъде отменено. Специалните правила по чл. 282 ГПК, към които препраща чл. 309, ал. 1 ГПК и чл. 309, ал. 2 ГПК изключват приложението на чл. 402 ГПК за отмяна на обезпечението по молба на заинтересованата страната. Молбата за отмяна на М. П. К. е оставена без уважение, а следователно към настоящия момент допуснатото спиране на изпълнението на влязлото в сила решение, се счита отменено по силата на закона. Следва да се посочи, че процесуално недопустимо е искането на М. К. да се продължи действието на допуснатото при условията на чл. 309 във връзка с чл. 282, ал. 2 – ал. 6 ГПК спиране на изпълнението на влязлото в сила решение, не само, тъй като понастоящем то се счита отменено, но и тъй като обезпеченията по чл. 282 ГПК и чл. 309 ГПК са самостоятелни в рамките на конкретните производства пред ВКС и не съставляват обезпечение на иска по смисъла на чл. 389 – чл. 403 ГПК. Във връзка с искането за освобождаване на внесеното обезпечение на М. К. следва да се укаже да представи три преписа от молбата за изпълнение на процедурата по чл. 309, ал. 1 във връзка с чл. 282, ал. 4 ГПК, както и да посочи банкова сметка, по която при основателност на искането, да бъде преведена сумата по обезпечението. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. П. К. по молба вх. № 4835 от 3.06.2022 г. за произнасяне дали е валидна обезпечителната мярка допусната на основание чл. 309, ал. 1 ГПК с определение № 126 от 15.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1775/2020 г. на ВКС, II гр. о. чрез спиране изпълнението на влязлото в сила решение № 409/27.12.2018 г. по гр. д. № 525/2018 г. на Софийски окръжен съд, както и за продължаване действието на обезпечението в рамките на заведен иск по чл. 270, ал. 2 ГПК пред Районен съд-Ботевград за прогласяване нищожността на решение № 409/27.12.2018 г. по гр. д. № 525/2018 г. на Софийски окръжен съд и определение № 25 от 22.01.2020 г. по гр. д. № 3198/2019 г. на ВКС, I гр.о. Указва на М. П. К. в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение да представи три преписа от молба вх. № 1775 от 3.05.2022 г., както и да посочи банкова сметка, във връзка с искането за освобождаване на внесеното обезпечение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: